Определение № 3958 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3958 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501647 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 16524 от 06.02.2026 г. депозирана от К.

П. К. срещу разпореждане № 15757/03.02.2026 г., което е постановено по гр.д. № 52088/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав, с който акт на съда е върната исковата молба с входящ № 375003/14.11.2025 г., въз основа на която е образувано цитираното гражданско дело, като едновременно с това същото е прекратено.

Жалбоподателя – К. изтъква, че е запознат с указанията дадени към него от районния съд, но не би могъл да ги изпълни, защото ако го направи би застрашил сигурността на своята сестра и на детето си. Изтъква, че ответницата, която е майка на ненавършилото пълнолетие негово дете – Ц. П. има роднини, които са способни да навредят на детето и на сестра му. Споменава и това, че ответницата – З. П.а се укрива в различни държави, като целта и е да осуети понасянето на отговорност за плащане на издръжка на общото й с жалбоподателя дете.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на възприетия в закона срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е упражнена от легитимирано лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което трябва да се квалифицира, като процесуално допустима.

1

Софийски районен съд е сезиран от К. П. К. с искова молба входящ № 375003/14.11.2025 г., като с нея срещу З. И. П.а е предявен иск за присъждане на издръжка на детето – Ц. К. П.. Сочи се, че същия е общо дете на К. и З., като отглеждането му е поверено на сестрата на К. К., която се казва – М.. Искането за присъждане на издръжка на детето се предявява от нейно име.

С разпореждане от 18.11.2025 г. сезираният с исковата молба Софийски районен съд е оставил без движение същата, като е дал указания, че в –седмичен срок, считано от връчване на разпореждането следва да се посочат трите имена и ЕГН на ищеца, както и да бъде обоснован правния интерес за К. П. К. той да провежда исковата защита, вместо сестра си.

Указанията са доведени до знанието на адресата им, чрез изпращане на разпореждането на електронната поща упомената в исковата молба, като това е станало на 18.11.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 25.11.2025 г.

/присъствен ден от седмицата/, но по делото липсват данни за депозиране на писмена молба с ясно посочване на изисканата от ищеца информация.

Така с разпореждане от 03.02.2026 г. Софийски районен съд е постановил връщане на исковата молба и е прекратил производството по делото, като е обосновал тази процесуална санкция с допуснатото от ищеца неизпълнение на дадените към него указания за отстраняване неизправности по исковата молба.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Сезираният с исковата молба районен съд съответно на процесуалните правила установени в нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК е констатирал, че подадената за разглеждане пред него искова молба подписана от К. К. е нередовна, защото не отговаря на изисквания за редовност разписани в чл. 127, ал. 1 ГПК, а освен това не е изяснено откъде същия черпи процесуалната си легитимация да упражнява чуждо процесуално право, каквото е правото на иск, с което разполага неговата сестра, на която според твърденията му в ИМ е поверено отглеждането на малолетното им дете с ответницата. В този смисъл указания за посочване на три имена и ЕГН на сестрата на ищеца, както и правен интерес от упражняване на чужди процесуални права са съответни на процесуалния закон. Констатира се, че същите са надлежно съобщени на лицето подало исковата молба, но в срока за тяхното изпълнение такова не последвало.

Тоест осъществен е фактическия състав на чл. 129, ал. 3 ГПК създаващ основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В случая съвсем законосъобразно СРС е пристъпил към прилагане на заложената в чл. 129, ал. 3 ГПК процесуална санкция адресирана към бездействащия по отношение на исковата си молба ищец.

Във връзка с изтъкнатите от частния жалбоподател съображения за неизпълнение на дадените указания за преодоляване нередовност на исковата молба, а 2 именно, че така би се застрашила сигурността на неговата сестра, то това обяснение не може да доведе до отпадане на необходимостта от посочване на конкретните й индивидуализиращи данни, защото в противен случай ще бъде възпрепятствано ефективното провеждане на исковия процес, като защита - санкция. Това което е по съществено обаче е, че няма посочване на никакъв интерес, които да може да бъде зачетен, като такъв обуславящ упражняването на чужди процесуални права, като в случая е налице забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК, която не е преодоляна успешно от лицето депозирало исковата молба. Само за пълнота следва да се отбележи, че титуляр на претенцията за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете е самото дете, като в случая когато то е малолетно, то бива представлявано от законния му представител – родителя с предоставени за упражняване родителски права/или друго лице определено за настойник, съответно когато е непълнолетно това право се упражнява лично и със съгласието на законния представител на делото, съответно попечителя ако е назначен такъв, поради липса на родители, които да упражняват родителските права.

В изложения контекст настоящия съдебен състав приема, че постановения от първата инстанция съдебен акт е законосъобразен и съответен на установената процесуална обстановка и приложимия закон, поради което упражнената спрямо него ЧЖ следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 16524 от 06.02.2026 г., която е подадена от К. П. К. срещу разпореждане № 15757/03.02.2026 г., постановено по гр.д.

№ 52088/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав, с което е върната искова молба с входящ № 375003/14.11.2025 г., въз основа на която е образувано цитираното гражданско дело, като едновременно с това същото е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3