Решение № 652 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501087 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 2012/01.06.2022г. по описа на РС Поморие, подадена от адв. Н. Ч. – процесуален представител на С. Х. С., съдебен адрес: гр.Бургас, ***, против Решение № 72 от 11.05.2022г. постановено от РС Поморие по гр.д.№ 711/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение е предоставено на бащата Б. И. Б., ЕГН **********, упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Б.Б., ЕГН **********, с местоживеене на детето при бащата на адрес в ****, като на майката С. Х. С., ЕГН ********** е определен режим на свиждане и лични отношения с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката /допусната е ОФГ в режима, при която вместо „отпуск на бащата“ е посочено „отпуск на майката“/.

Майката С. Х. С. е осъдена да заплаща на детето Г.Б.Б. месечна издръжка, в размер на 177,50 лв., считано от 19.10.2021 г. - датата на предявяване на иска до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

С. Х. С. е осъдена да заплати на Б. И. Б. сумата 380 лв. разноски по делото, както и да заплати по сметка на Районен съд гр. Поморие сумата от 255,60 лв. - държавна такса.

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

1

С въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Въззивницата сочи, че е налице процесуално нарушение от страна на съда, който е дал ход на делото въпреки отсъствието на ответника в съдебното заседание, проведено на 11.04.2022г. и съответно са уважени само исканията на ищцовата страна. С отговора на исковата молба, ответницата е поискала назначаване на психологична и съдебномедицинска експертиза, които не били допуснати от съда, като по този начин по делото не били събрани доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. В този вид производство, съдът е длъжен служебно да следи за интересите на детето, но в процесният случай съдът не е проявил служебна активност да събере доказателства за релевантните по делото факти. Намира, че е налице е нарушение и на чл.59, ал.6 от СК – родителите не са изслушани пред съда. Твърди, че детето не е изслушвано в съдебно заседание пред съдията, както и че липсват доказателства по делото, които да установяват здравословното и емоционално състояние на детето.

Счита мотивите на съда за необосновани, базирани единствено на свидетелските показания на В. Н., която обаче е заинтересован свидетел, тъй като живее на семейни начала с ищеца.

Заявява, че ищецът по делото дължи сумата от 15760,09 лв. за издръжка за детето, като за това е налице ПР вх.№ 2860/2022г. , както и е образувано изпълнително делото.

Сочи, че Г. се е отдръпнала от майката, през последните месеци трудно осъществява контакт с нея, както и че бащата настройва детето срещу неговата майка.

В заключение посочва, че решението е в противоречие с чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, налице е противоречие с материалния закон, както и с трайната съдебна практика.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и необосновано.

В законния срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Б. И. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни. Сочи, че в съответствие с доказателствата по делото и интереса на детето районният съд е предоставил родителските права върху детето Г. на бащата, като по този начин то се чувства по-спокойно и щастливо. Заявява, че не дължи суми за издръжка, тъй като същата е редовно изплащана от него. Посочва, че съдът при постановяване на решението е изследвал критериите, посочени в Постановление на пленума на ВС № 1/12.11.1974г., като счита, че бащата притежава по-добри родителски качества, както и че детето се чувства спокойно и обичано, в какъвто смисъл е и изготвения социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Поморие. Детето изразява желание да живее при баща си. На следващо място се сочи, че бащата може да предостави по-добри битови условия, по-добри доходи, помощ от близки.

Твърди, че има данни майката да е дисциплинарно уволнена, а освен това същата нямала собствено жилище, което представлявало риск за детето.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение 2 потвърдено.

Д „СП“ Поморие не представя становище във връзка с жалбата. Осигурява представител за изслушването на детето.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат жалбата /адв. Ч./, респективно- отговора /адв. М.- С./.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Подадена е от надлежно упълномощен адвокат. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б. Б. от гр.Поморие против С. Х. С. от гр.Бургас, с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК относно мерките, касаещи непълнолетната дъщеря на страните Г.Б.Б., определени с решение № 143 от 9.11.2011г. по гр.д.№ 684/2011г. по описа на БОС.

Ищецът твърди, че от 30.06.2021г. дъщеря им живее постоянно в неговия дом в гр.Поморие, *** А, който обитават съвместно с жената, с която ищецът съжителства съпружески начала, както и с малолетния им син- Божидар. Оплакала му се, че майка й я оставя постоянно сама и без надзор с дни и не се грижи за нейната прехрана и издръжка, нито й дава джобни пари. Оставила я за десет дни с 5 лв. Заявява, че дъщеря му е много привързана към него. За месеците, в които пребивава в дома му, Г. се успокоила и се чувствала обгрижена. В дома му Г. имала отделна стая, със самостоятелна баня и тоалетна, обзаведена с всичко необходимо- легло, телевизор, гардероб, лаптоп. Тъй като учела в гр.Бургас в Търговската гимназия, той заплащал картата за пътуване в размер на около 80 лв. на месец. Сочи, че дъщеря му е отлична ученичка, с успех около 5,50 за предходната година.

Заявява, че работи като мениджър продажби във винарна „Дивес Естейтс“ ЕООД, с основно месечно възнаграждение 788 лв. и може да се грижи лично за дъщеря си, както и да носи отговорност за нея. Заявява също, че има и друг собствен имот в гр.Свети Влас.

Заявява също, че има подкрепата на жената, с която съжителства. Между последната и дъщеря му се установила много здрава връзка, основана на уважение, разбирателство и доверие.

Същевременно ответницата работела сезонно в Слънчев бряг, като помощникуправител на ресторант, нямала целогодишни доходи, поради което според него същата се затруднява с гледането и издръжката на Г..

Моли определените по съдебен ред мерки относно детето да бъдат изменени, като родителските права спрямо непълнолетната дъщеря на страните Г. да бъдат предоставени на него, местоживеенето й да бъде определено в дома му в гр.Поморие, при посочен в исковата молба режим на лични отношения с майката, а ответницата да бъде осъдена за заплаща на детето минималната издръжка в размер на 162,50 лв. Ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията в исковата молба като неверни. Заявява, че упражняването на 3 родителските права спрямо дъщерята на страните Г. е предоставено на нея от 2011г., като местоживеенето на същата и издръжката й в размер на 100 лв. не са били променяни от 2011г. Твърди, че от раждането на Г. тя е тази, която постоянно се е грижела за Г., а след развода правела това изключително сама. Пред тези 10г. години грижите на бащата се свеждали единствено до плащане на издръжката на Г., като никога не бил давал средства извън издръжката й, освен понякога за рождените й дни по 5 лв. Отношенията на ищеца и Г. не били добри, той я обиждал, че е пълна и й се подигравал. Заплашвал я, че ще изкърти зъбите й, както и че няма да й позволява да се вижда с братчето си от връзката му с жената, с която живее в момента. До преди две години, прибирайки се от месечния престой при баща си Г. заявявала, че не иска да го вижда и питала майка си как е могла да се омъжи за него.

Финансово била подпомагана от своите родители и брат си, който купил на Г. лаптоп.

На 30.06.2021г. Г. отишла в дома на баща си за осъществяване на летния режим на лични отношения, като оттогава настъпила коренна промяна в отношението й към ответницата. Преди това отношенията им винаги били добри, двете били силно привързани една към друга. Живеели заедно, грижели се една за друга и се обичали, а между тях нямало конфликти. Ответницата правела всичко възможно дъщеря й да не е лишена от нищо, да има прилични условия за живот. В тази връзка сменила и квартирата си през есента. Заявява, че не отговаря на истината твърдението, че е оставяла дъщеря си сама с дни и не се е грижела за нейните нужди и издръжка. След лятото, прекарано при баща си Г. трябвало да се върне при нея, но се обадила на майка си и казала, че ще остане още малко. Ответницата се съгласила, тъй като сменяла квартира, имала много работа, а и защото Г. работела при баща си и си изкарвала пари. Заявява, че възможностите на ищеца са значително по- големи, въпреки старанието на ответницата да осигури всичко на дъщеря си, поради което счита, че вероятно това, както и по- добрите условия на живот в дома му са повлияли на решението на дъщеря им да остане да живее при баща си. В телефонен разговор сестрата на ищеца заявила на ответницата, че дъщеря й я е продала за пари и я посъветвала да си взема багажа и да си тръгва за родния си град- Силистра. Изразява убеждението си, че за вземането на това решение е повлиял ищецът, както и неговите майка и сестра.

Сочи, че на 4.12.2021г. Г. отишла в дома й, заедно с приятеля си. Ответницата се опитала да поговорят и да разбере защо Г. се държи така с нея и не иска да разговарят. През сълзи дъщеря й казала „ти не можеш да ме издържаш, да ми купуваш дрехи, за ми купуваш всичко“, казала й също, че е обидена /без да посочи причина/ и си тръгнала с приятеля си.

Изразява убеждение, че ищецът, освен че осигурява по- добри финансови условия, осигурявал на дъщеря си и по- голяма свобода и й разрешава да прави това, което иска, докато ответницата й налагала по- строг режим., следяла за успеха й, за това с какви приятели се събира и къде ходи, учела я на дисциплина и отговорност, каквито условия при баща й не се поставяли.

Заявява, че е необяснимо защо без причина дъщеря й заявила, че няма да се върне при нея, спряла да й отговаря по телефона, а й се обадила само веднъж и то за да й плати сметката за мобилния телефон. Заявява, че дните минавали и тъй като с ищецът от години не поддържали отношения, ответницата не знаела къде е, притеснила се и пуснала сигнал в 4 полицията. Г. била намерена при баща си и на 8.12.2021г. в сградата на полицията в РПУ Поморие била предадена на майка си. Когато й е довели, Г. изглеждала като различно детеотслабнала, уплашена, много мрачна, нервно пристъпвала от крак на крак и пушела. Не отговаряла, мълчала, стискала зъби, за да не говори с майка си и приятелката, която я придружавала, превърната била в мрачно и подтиснато момиче, зле облечено, като клошарка. Заявява, че докато пътували към Бургас Г. мълчала и не отговаряла, въздишала дълбоко от време на време, изглеждала много уплашена. Когато стигнали пред блока, в който живеела ответницата, Г. отворила вратата на автомобила и избягала, без да каже дума.