Решение № 497 от 17.07.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2890/2021
- Вид
- Решение № 497
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 06.12.2023
- Състав
- Силвия Алексова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 124, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 - чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 497 гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210102890 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Псъс седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от С, депозирана чрез пълномощник Т, срещу В. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. „С. Иска се бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, както следва: главница в размер на 1790.10 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет лева и десет стотинки/, дължима за периода от 25.04.2015 г. до 25.11.2016 г., договорно възнаграждение в размер на 704.47 лв. /седемстотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, дължимо за периода от 25.04.2015 г. до 25.11.2016 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането. Иска се и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца възнаграждение за закупени услуги в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, дължимо за периода от 25.04.2015 г. до 25.11.2016 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2014 г. е сключен Договор за кредит № 5010051238 между „П ЕООД, като кредитор и Р и В. Н. К., като длъжници. Поддържа се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита: 2000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноска: 123,64 лв.; годишен процент на разходите: 49,90 %; Годишен лихвен процент: 41,17 %; Лихвен процент на ден: 0.11.
Излага се, че ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 21.11.2014 г., превел парична сума в размер на 2000 лв. по посочена от длъжника Р банкова сметка.
Поддържа се, че ответникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 704.47 лв., дължимо за периода 25.04.2015 г. – 25.11.2016 г.
Сочи се, че съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, ответницата дължи и възнаграждение в размер на 720 лева, като е заплатила сумата в размер на 120 лева и остава да бъде заплатена сумата от 600 лева.
1
Посочва се в исковата молба подробно какъв е бил предметът на споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги по посочения потребителски кредит.
Посочва се, че крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план, е изтекъл на дата 25.11.2016 г., като с изтичането му е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер, както и че длъжниците не са изпълнявали точно поетите с договора задължения и са направили само 3 пълни погасителни вноски и една непълна.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, се твърди, че към днешна дата ответницата дължи на ищеца сума в общ размер 3094.57 лв.
Поддържа се, че поради неизпълнението на договорното задължение, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1960/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград. Твърди се, че е издадена заповед за изпълнение и искането е уважено частично, като съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение за закупени допълнителни услуги, поради което, ищецът, с настоящата искова молба, предявява и осъдителен иск, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Претендира се присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
С отговора на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че между „П, от една страна и Рв и В. Н. К. от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № 5010051238 от 20.11.2014 г. Твърди се, че същият съдържа погасителен план, от който единствено се установява броят на вноските, периодичността и датите, на които се дължи плащане, но не се установят разходите, лихвите и какви задължения и в какъв размер от тях, се покриват със всяка посочена вноска.
Сочи се, че липсват доказателства, от които да се установи реално получаване на паричната сума от Р
На следващо място, се твърди, че наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба, не изясняват законността на сключения между страните договор, към кой момент е станало изискуемо вземането, информиран ли е за това ответникът и изпаднал ли е в забава при неизпълнение, за да се квалифицира, че същият е неизправна страна по съглашението.
Твърди се, че договорът в частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно изискванията за съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗГОС.
На следващо място, се сочи, че липсва информация за сравняване на различни предложения във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно чл. 5 ал. 2, във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗПК, липсва подпис на ответника В. Н. К. като солидарен длъжник, т.е., същата не е запозната със съдържанието на Стандартен европейски формуляр към Договор за потребителски кредит № и каквато и да била за информация за потребителските кредити, съобразно чл. 5 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗПК.
Посочва се, че представената бланка - екземпляр от формуляра, е без посочени данни на В. Н. К..
Твърди се, че не е ясно, какви са отделните размери на двата вида лихви, които са начислени като вземане, тъй като с иска се претендирали няколко вида лихви, като същите не са били оповестени по начина, изискван от закона. /чл. 19 от ЗПК./ Сочи се, че ответницата не е запозната със съдържанието на формуляра и не е получила 2 екземпляр от него, като се твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9.
Твърди се, че за процесния договор е неприложим чл. 12 от ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт, като по отношение на него не се установява, че са спазени изискванията на чл. 11.
Сочи се, че представеният по делото договор е нищожен и поради обстоятелството, че е договорен размер на лихви, многократно по-висок от този, определен от БНБ към датата на договора, което е забранено.
Сочи се, че са налице неравноправни клаузи в договора, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Твърди се, че в настоящия случай, като поръчител по договор за кредит, ответницата е освободена от отговорност за неизпълнение задълженията на главния длъжник към кредитора, тъй като последният не е предявил вземането си в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в каквато насока се цитира съдебна практика /Тълкувателно Решение № 4/2013г. от 18.06.2014 г. т.4. б. „б” на ВКС/.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, лихвите и договорното възнаграждение, което се претендира от ищеца.
В открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2023 г. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С депозирано по делото становище поддържа исковата претенция.
Ответницата не се явява в съдебното заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б.. Последната поддържа възражението си относно спазване на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В случай че съдът приеме същото за неоснователно, прави искане да бъде взето предвид заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза /Вариант 2, Въпрос 4/.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщено е в цялост производството по ч.гр.д. № 1960/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград. Допусната е и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал.
След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По ч. гр. д. № 1960/2021 година по описа на Районен съд Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № с която е разпоредено В. Н. К. да заплати на ищеца сумите, предмет на настоящото производство /по установителния иск/, както и сторените в заповедното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Претенцията на заявителя-ищец за сумата в размер на 600 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договора за кредит, е отхвърлена с влязло в сила Разпореждане № 915/27.09.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.
От приложеното заверено копие на Договор за потребителски кредит „П/л. 13 и следв. от делото/, се установява, че „П, в качеството му на кредитор и Р в качеството му на клиент и В. Н. К., в качеството й на солидарен длъжник /така е посочено в Договора/, са сключили процесния договор, по силата на който кредиторът е предоставил кредит в общ размер на 2 000 лева, срещу задължението на клиента, респ. солидарния длъжник, да върнат получения потребителски кредит в срок от 24 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е 123,64 лева, платима на 25-то число от съответния месец. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 49,90 % и ГЛП от 41,17 %, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11 %.
3
В т. VI от Договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720 лв., с размер на вноската – 30 лв. и с дата на погасяване - 25 ден от месеца.
Видно от погасителния план към Договора /л. 21 от делото/, датата на плащане на първата погасителна вноска е 25.12.2014 г., а датата на плащане на последната погасителна вноска – 25.11.2016 г., като общият размер на погасителната вноска е 153.64 лв.
Като доказателство по делото е прието преводно нареждане за кредитен превод /л. 22 от делото/, видно от което на 21.11.2014 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е превел по посочената от Румен Чавеев банкова сметка, сумата в размер на 2000 лева. В графа „основание за плащането” е посочен номерът на кредита.
По делото са приобщени и Общите условия на „ПСъгласно буква „А” от договора за потребителски кредит, неразделна част от процесния договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при подписването на договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със същите и ги приемат, след като внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента и на солидарния длъжник е предоставена информация, касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр, в който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит - по аргумент на буква „Г”, т. 1 от договора. Приобщена по делото е Декларация във връзка с обработката на личните данни на клиента и на солидарния длъжник от дата 19.11.2014г., както и Стандартен европейски формат за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента Рна 20.11.2014 г.
От Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 5010051238 /л. 23 от делото/ се установява, че към 19.11.2021 г. общата платена сума по Договора е в размер на 593 лева, а дължимият остатък към същата дата, е в размер на 3094,57 лева.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице е достигнало до следните изводи:
- На 21.11.2014 г. по сметка на Р, е преведена от „П сумата от 2 000 лева. Преводът е извършен от банкова сметка на наредителя - „Пр. Посоченото основание за превода е „по Договор