Решение № 539 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. С. като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100900869 по описа за 2021 година

Производството е по предявен от Столична община срещу „Д.П.Г.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 137 124,60 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно протокол за прихващане с рег. №СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. за неизпълнение на главно парично вземане в размер 2 917 544,54 лв. в периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г.

Ответникът оспорва иска с възражения за липса на забава в плащането на главното вземане (конкретните съображения са, че протоколът не е подписан на датата на поставения регистрационен индекс на общината върху него, както и че част от прихванатите с протокола вземания са станали изискуеми на по-късна дата), възражения за нищожност на протокола за прихващане и предвидената клауза за неустойка поради противоречие със закона, невъзможен предмет и липса на основание, произтичаща от нищожност на споразумението за прекратяване на договор между страните от 03.05.2018г., във връзка с което е подписан протоколът за прихващане, както и възражения за забава на кредитора, произтичаща от неизпълнение на насрещни задължения на ищеца към ответника в периода, за който ищецът претендира неустойка от ответника.

Процесният протокол за прихващане с рег. №СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. е приет като писмено доказателство по делото и обективира съгласие между Столична община и „Д.П.Г.“ АД за следното:

Протоколът се подписва на основание чл. 1, ал. 7 от споразумение №СОА20-ДГ55412/14.07.2020г. за прекратяване на договор №BG16RFO001-1.001-0002-С01-S-02/07.06.2018г.

Страните констатират, че Столична община дължи на „Д.П.Г.“ АД сумата 957 088,54 лв. възнаграждение за изпълнени и приети СМР по договора, а „Д.П.Г.“ АД дължи на Столична община сумата 3 485 645,40 лв. – получен и неусвоен аванс по договора, както и сумата 388 987,68 лв. – неустойки по договора.

1

Страните се съгласяват да се извърши прихващане на насрещните им ликвидни и изискуеми вземания, които се считат погасени до размера на по-малкото от тях, като „Д.П.Г.“ АД се задължава да преведе по сметката на Столична община сумата 2 917 544,54 лв.

В случай, че „Д.П.Г.“ АД не изпълни задължението си да заплати дължимата сума в 30дневен срок от регистрационния индекс на протокола, дължи неустойка в размер 0,1% от задължението за всеки ден закъснение.

В протокола не е посочена дата на подписването му, но от заключението на съдебнотехническата експертиза по делото се установява, че самият документ е регистриран и въведен като електронен файл (включително с положените подписи и печати на страните) в електронната деловодна система на Столична община именно на датата 31.08.2020г., която съвпада с датата на поставения върху него регистрационен индекс на общината.

Следва неизбежният извод, че протоколът за прихващане е подписан между страните найкъсно на посочената дата 31.08.2020г., а дори да е бил подписан на предходна дата, това обстоятелство е ирелевантно за основанието и размера на предявеното с исковата молба вземане за мораторна неустойка, тъй като с протокола за прихващане е уговорен срок за изпълнение на задължението на ответника за плащане на сумата 2 917 544,54 лв., който по съгласие на страните започва да тече именно от датата на регистрационния индекс на протокола.

Възраженията на ответника, че част от признатите и прихванати с протокола вземания всъщност не са били изискуеми към датата на подписването му, дори да са съответни на действителното положение, могат да обусловят липса на основание за едностранно изявление за прихващане, отправено от едната до другата страна за прихващане на насрещните вземания.

Изявленията на страните в процесния протокол обаче не представляват едностранни сделки по чл. 104, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, а насрещни покриващи се изявления по чл. 8, ал. 1 ЗЗД за сключване на договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с който страните уреждат правоотношенията си относно прихванатите вземания, като постигат съгласие относно размерите на вземанията, погасяването им чрез прихващане и размера на непогасената част от вземанията, включително отсрочват изпълнението на непогасените вземания и регламентират неустойка за обезщетение на вредите на кредитора от забавеното изпълнение на вземанията след определения с протокола срок.

Основанието на този договор за спогодба са възникналите и неуредени правоотношения между страните по договора от 07.06.2018г., прекратен със споразумението от 14.07.2020г., както и взаимните отстъпки по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, проявени в съгласието на страните за признаване и прихващане на насрещните им вземания по прекратения договор, отсрочване на непогасената част от тях и регламентиране на последиците от неизпълнението в новия срок.

Възраженията на ответника, че изпълнението на поетото с протокола задължение за плащане на сумата 2 917 544,54 лв. е обусловено от изпълнение на насрещни задължения на ищеца за приемане на извършените СМР по договора от 07.06.2018г., не намират опора нито в съдържанието на протокола от 31.08.2020г., нито в съдържанието на споразумението от 14.07.2020г. (също прието като писмено доказателство по делото), тъй като подобно условие не е предвидено в цитираните документи, а не може да бъде изведено и от тълкуването им по правилата на чл. 20 ЗЗД. Напротив - в споразумението от 14.07.2020г. за прекратяване на договора от 07.06.2018г. изрично е посочено, че вземанията на ищеца за плащане на сумата 3 485 645,40 лв.

– получен и неусвоен аванс по договора, и сумата 388 987,68 лв. – неустойки по договора, са 2 дължими към датата на споразумението, а единственото основание за определяне на нов падеж на задължението на ответника за плащане на остатъка от посочените вземания на ищеца след прихващането им с насрещни вземания на ответника представлява именно съгласието на страните в протокола от 31.08.2020г. за отсрочване на задължението в определения с протокола 30-дневен срок.

Следва да се посочи, че възраженията на ответника за липса на изискуемост на част от прихванатите вземания с протокола от 31.08.2020г. не са направени по отношение на признатите с протокола и споразумението от 14.07.2020г. вземанията на ищеца, а по отношение на признатите с протокола и споразумението от 14.07.2020г. вземания на ответника за сумата 957 088,54 лв. възнаграждение за изпълнени и приети СМР по договора от 07.06.2018г., като са мотивирани с твърдения, че протоколи обр. 19 за приемане на въпросните СМР са подписани от страните едва на 05.11.2020г.

Тези твърдения се установяват от писмените доказателства по делото, но в противовес на възраженията на ответника не обусловят нищожност на споразумението от 14.07.2020г. и протокола за прихващане от 31.08.2020г., тъй като както се посочи по-горе действието на спогодбата за уреждане на правоотношенията по договора от 07.06.2018г., обективирана в протокола от 31.08.2020г., поначало не е обусловено от изискуемостта на прихванатите вземания, освен това изявленията на ищеца в споразумението от 14.07.2020г. представляват и изявления за приемане на изпълнените СМР, респективно правят изискуеми вземанията на ответника за възнаграждение за тези СМР в признатия със споразумението размер.

Безспорно е между страните, но се и установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че сумата 2 917 544,54 лв., дължима съгласно процесния протокол от 31.08.2020г., е платена от ответника на ищеца на 17.11.2020г.

Уговореният с протокола от 31.08.2020г. срок за изпълнение на това задължение е изтекъл на 30.09.2020г.

Размерът на неустойката за неизпълнение на главното парично задължения за сумата 2 917 544,54 лв. в периода на забавата от 01.10.2020г. до 16.11.2020г., изчислена от счетоводната експертиза съобразно клаузата за неустойка в протокола от 31.08.2020г. възлиза на сумата 137 124,60 лв., за която е и предявен осъдителният иск по настоящото дело.

По изложените съображения искът е основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер, което съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ангажира и отговорността на ответника за възстановяване на разноските, които ищецът е направил за исковото производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.П.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* да заплати на Столична община с ЕИК *******, със седалище и адрес гр. София, ул.

******* на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 137 124,60 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно протокол за прихващане с рег. №СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. за неизпълнение на главно вземане в размер 2 917 544,54 лв. в периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 11 811,97 лв. – разноски за съдебното 3 производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4