Решение № 554 от 25.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Монтана, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630101208 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адвокат ***, е предявила иск срещу „*****, БИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София ***** Бизнес център „България” и „***** със седалище адрес на управление: гр. София, *****, Бизнес център ,,България“.

В исковата си молба твърди, че ищецът с първия ответник е сключил Договор за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от *****лв.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

10 ЗПК:

Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19.41 %, а годишният процент на разходи те е 21,23%. Твърдият, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,23 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по 1 кредита, които следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,23 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Това представлява ,,заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Във величината на ГІПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси и други разходи изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание.

Ако не се приемат за основателни доводите им за нищожност на кредитния контракт, то твърдят, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.

Съгласно Договор за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда 2 на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, които е бил определен от кредитодателя и на 14.11.2023г. е подписал с втория ответник ,,*****“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно които се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 1626.65лева., платимо като добавък към падежната вноска.

Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, които следва да се осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение.

Длъжникът няма такъв защитен от закопа интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание.

Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите прави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 31ПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа за справедливост и още по-драстично.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в 3ПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не се предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоснособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да 3 приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредиторът действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни поледици за потребителя.

Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, „******“ АД е договаряло в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „******“ АД и кредитополучателя следва, че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единствения му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случаи договорът е нищожен.

На последно място, договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действително главен дълг. Кредитната сделка е нищожно, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски № 2868706/14.11.2023г., както и да се прогласи нищожността на договора за предоставяне на поръчителство към договора за кредит 2868706 от 14.11.2023 г., сключен с „*****“ ЕООД.

Ответникът, ,,*****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район ,,**** (сграда А), ет. 4, Бизнес център ,,България“, представлявано от изпълнителния директор ****, чрез ст. Юрисконсулт ***, в срока по чл. 131 ГПК представя отговор.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2868706/14.11.2023г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и „***** (******), като кредитодател. По силата на договора доверителят и е предоставил на ищеца кредит в размер на ***** лв.

Кредитът следва да бъде върнат на 24 месечни погасителни вноски в срок до 20.11.2025г. ведно с начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 508,87 лева, при ГПР от 21,23% и ГЛП от 19,41%.

За обезпечаване на задължението на ищеца по договор за потребителски № 2469210/2021г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът, като „потребител“ и „*****“ ЕООД, като ,,поръчител“ По силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към дружество.

Твърди, че между ,,***** като кредитор и „*****" ЕООД като поръчител е 4 сключен договор за поръчителство, с което поръчителят е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на поръчителство.

Във връзка с твърдението на ищеца, че процесния договор за кредит е нищожен, доводите са следните:

Процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗПК.

В чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е разписано задължението за кредитодателя да посочи лихвения процент на кредита, начина на формирането му и условията за прилагането му, като при фиксиран лихвен процент (какъвто е настоящия случай), не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

На следващо място в договора за кредит и в приложение № 1, представляващо неразделна част от същия, е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочени са броят, размерът и датите на плащане на погасителните вноски, като табличен вид е представен и размерът на компонентите на вноската - главница и възнаградителна лихва. В този смисъл счита, че са спазени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.