Определение № 1200 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501047 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано за разрешаване на препирня за местна подсъдност между Районен съд Карлово и Районен съд София, повдигната с определение №484/12.04.2024 г. по гр.д. №673/2024 г. по описа на Районен съд Карлово, III граждански състав.

След преценка на данните по делото, съдът намира за установено следното:

Районен съд – София е сезиран с искова молба с вх.

№825/02.01.2024 г., подадена от „Тесдо“ ЕООД, ЕИК 206629393, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1 ЗЗД – за връщане на сума, предадена без основание от Н.Н.В. на ответника по анекс за допълнителна сума от 05.01.2021 г. по договор за кредит от същата дата, което вземане е цедирано на ищеца съгласно договор за цесия, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени подробни съображения, че между Вълков и ответника е сключен договор за потребителски кредит и анекс към същия, като се твърди, че анексът е нищожен, а сумите, платени по него, подлежат на връщане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражения по допустимостта и основателността на иска.

С определение №12204/20.03.2024 г., постановено по гр. д.

№606/2024 г. по описа на РС – София, съдът е приел, че се касае за договор, сключен с потребител, същият се предявява пред съда, в чийто район е 1 настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянен адрес.

Потребителят Вълков е с постоянен и настоящ адрес в с. ***, което е в района на РС Карлово. Прието е, че, независимо от факта, че делото се води между търговски дружества, се касае за потребителски спор, като се е позовал на решение по дело С-383/2018 г. на СЕС. Това е мотивирало съда да прекрати производството пред СРС и да го изпрати по компетентност на РС Карлово.

Районен съд Карлово с посоченото определение №484/12.04.2024 г. по гр.д. №673/2024 г. е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че делото не му е подсъдно, приложение в случая намира общата местна подсъдност, уредена в чл.105 от ГПК, тъй като двете дружества са със седалища в гр. София.

С оглед на изложеното, спорният въпрос в настоящото производство касае приложното поле на разпоредбата на чл.113 от ГПК.

Разпоредбата на чл.113 от ГПК, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 100/2019 г., предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Приложното поле на чл.113 от ГПК е предмет на обсъждане в мотивите към Тълкувателно решение №3/23.02.2022 г. по тълкувателно дело №3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, в които е разяснено, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в §13, т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния правен спор закони, като характеристиките на понятието "потребител" се свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в чл.2, б."б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски договори, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В настоящия случай предмет на делото е претенция за връщане на сума, платена без основание по договор за потребителски кредит. По делото са представени доказателства, че потребителят е цедирал вземането си на търговско дружество. Сам по себе си факта на цесията не лишава цедента от качеството потребител. Нещо повече – във всеки конкретен случай съдът е длъжен да изследва и да извърши конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото, с оглед установяване качеството 2

„потребител“. За специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК съдът следи служебно. Същата обаче е с оглед качеството на страната по делото потребител, а не с оглед предмета на делото – договор, сключен с потребител.

Практиката на СЕС, както и съдебната практика в нашата страна приемат, че въведената с Директива 93/13 система за защита от неравноправните клаузи в потребителските договори се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика. Именно в тази насока е и специалната подсъдност по чл.113 ГПК, свързана с определено качество на една от страните по спора – потребител. С виждането на СРС се разширява неимоверно приложното поле на защита, което е незаконосъобразно. В Решение от 9 юли 2020 г. (Raiffeisen Bank и BRD Groupe Societé Générale -C-698/18 и C-699/18) е посочено, че когато липсва уредба в правото на Съюза, вътрешният правопорядък на всяка държава членка трябва да предвиди процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата на гражданите на Съюза. Според Решение от 7 август 2018 г. (Banco Santander C-96/16 и C-94/17), член 3, параграф 1 от Директива 93/13, както и от общата логика следва, че тази директива е насочена не толкова към гарантирането на цялостен договорен баланс между правата и задълженията на страните по договора, колкото към това, да се избегне възникването на неравновесие между тези права и тези задължения във вреда на потребителите. В случая страните са търговски дружества, като никое от тях няма качеството потребител. Ето защо настоящата инстанция приема, че в конкретния случай е неприложима подсъдността, предвидена в чл.113 ГПК, като компетентен да разгледа спора е първоначално сезирания съд.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа исковата молба на „Тесдо“ ЕООД против „Вивус.БГ“ ЕООД е съдът, в района на който е предявен иска, а и в него се намират седалищата на страните по делото, а именно Районен съд София.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска, предявен с искова молба с вх.

№825/02.01.2024 г. по описа на РС София, подадена от „Тесдо“ ЕООД, ЕИК 206629393, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, е Районен съд – София.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд София за продължаване на съдопроизводствените действия. „

3

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд Карлово за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4