Решение № 148 от 31.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330205374 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505196876 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ЕТ „** - Н.К. – С. К.‘‘ с ЕИК: ** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Дружеството жалбоподател на ЕТ „** - Н.К. – С. К.‘‘ обжалва процесния електронен фиш, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност, за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), както и за издаването му в противоречие на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. оспорва подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаглаждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице на което е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от 1 електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 13.09.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмо носещо пощенско клеймо 27.09.2024г., поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по административно-наказателната преписка доказателства се установява, че процесното МПС към 26.02.2022г. е собственост на на ЕТ „** - Н.К. – С. К.‘‘.

На 26.02.2022 г. в 12:06 часа, ППС влекачът „Скания **“ с рег. № ** се движил на територията на община Марица в състав с прикачено ремарке, като общият брой на осите на състава бил 5, а общата технически допустима максимална маса - 20 500 кг. На посочените дата и час влекачът заедно с прикаченото ремарке преминал по път А-1 на км 118+599 в посока намаляващ километър през тол сегмент, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на състава от ППС през посочения участък от платената пътна мрежа бордовото устройство било изключено, и а посоченото устройство изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача в състав с ремаркето по автомагистрала А-1 на км 118+599 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № D9B7E88725E269B1E053D21F16OA659E.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8505196876.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш с № 8505196876 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото - община Марица, път А-1 на км 118+599 в посока намаляващ километър; датата – 26.02.2022 г. в 12:06 часа, точният час на извършване на нарушението - 12:06 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство - **; собственика на ППС влекачът „Скания...“ - жалбоподателят на ЕТ „** - Н.К. – С. К.‘‘; описание на нарушението - движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като не е заплатена дължимата пътна такса, като няма създадена тол декларация за 2 преминаването, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция - 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Независимо от това обаче е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш представлява непропорционалността на наложената санкция.

Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от 3 българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с пониска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция:

Решение № 3431 от 15.04.2024 г. по к.а.н.д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на Административен съд - Пловдив, и цитираната там практика на СЕС. В цитираното решение се приема, че наложената на дееца санкция многократно надвишава пътната такса, която той следва да заплати, въпреки че нейният размер е определен по чл. 10б, ал. 5 от ЗП и представлява т.нар. максимална такса. Фактите в процесния случай относно определянето на санкцията са аналогични, поради което настоящият състав възприема и формирания от касационния съд извод, че наложената санкция във фиксиран размер, преценена спрямо размера на дължимата пътна такса, изглежда непропорционална както на извършеното нарушение, така и на преследваните цели.

На следващо място, според настоящия съдебен състав, в случая, дори и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в настоящия казус. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение 4 на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г./, сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП /за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш/, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.