Решение № 68 от 15.03.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Димитровград, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101437 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит, както и при условията на евентуалност на иск за прогласяване на нищожността на клауза от договор за потребителски кредит.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №917897 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответника „Фератум България“ЕООД. Съгласно този договор тя трябвало да върне сума в размер на 827,04 лева, при ГПР 49,85%, годишен лихвен процент 41,12% и срок на кредита от 30 дни. Според чл.5 от Договора, ищецът трябвало да сключи договор за гаранция и то с предварително посочено от кредитора дружество „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен сключения договор. Съгласно чл.5 от Договора, както и съгласно Договора за гарант, ищецът трябвало да заплати такса „гарант/поръчител“ в размер на 165,87 лева. Счита, че Договор №917897 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответника „Фератум България“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от Договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на разпоредбите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Твърди, че в случая Договор №917897 бил нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала за гарант в размер на 165,87 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Това според ищеца не било направено тъй като тогава ГПР и ГЛП биха нараснали двойно. По този начин потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде включен в ГЛП и ГПР. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Реално в случая се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Така посочения чл.5 от Договора 1 предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца било необходимо тя да сключи договор за гарант и то с предварително посочено дружество „Фератум Банк“. Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице била заобикаляне на изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.10а ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице поръчител, като кредита се предоставял само при поръчителство на точно това определено трето свързано лице. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Предвидената клауза, с която се уговаряло сключване на договор за поръчителство, както и самия договор за поръчителство са неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор №917897 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с „Фератум България“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от същия Договор е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „Фератум България“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Процесният договор бил сключен между страните на 28.08.2020г., като на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 800 лева. Тя трябвало да върне същия, ведно с лихвите, до 27.09.2020г. Ищецът поела задължение да заплати на кредитора възнаградителна лихва в размер на 3,38% на годишна база при ГПР 49,85%. Общата сума, която ищецът трябвало да заплати на ответника била 827,04 лева. По силата на чл.5 от Договора, ищеца била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от „Фератум Банк“. Твърдението, че чл.5 от Договора е нищожен било неоснователно. Предоставянето на поръчителство от „Фератум Банк“ не било условие за сключване на договора. Всеки кредитополучател можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи поръчител избран от него. Сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Избраната възможност за обезпечение залягала в чл.5 от Договора, който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявката за кредит, като се явявала индивидуално уговорена по избор на потребителя. При избор на поръчител „Фератум Банк“, системата автоматично показвала и таксите, които потребителя ще трябва да заплати за избраната услуга, преди да бъде сключен договора за кредит. Ищецът, след като първо сам е посочил „Фератум Банк“, като поръчител, и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Поради това, не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68е от ЗЗП. Напълно неоснователни били и твърденията, че е налице нарушение на чл.143 от ЗЗП. Клаузата на чл.5 от Договора ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап той не бил задължен да сключи договора. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Разходът за възнаграждение за гарант не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по кредит, съгласно §1.1. от ЗПК, доколкото касаел услуга, предоставяна от трето лице, която е с незадължителен характер по смисъла на закона.

Кредитополучателят бил уведомен за своето задължение да плати възнаграждение на гаранта „Фератум Банк“ преди да е взел решение да сключи договора, като е можел да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване 2 на кредитора или не. Същият е разполагал с достатъчно време да прецени кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължими суми, да сключи договора за кредит, съгласно своя избор. Предвид изложеното в отговора на исковата молба иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения против ответника иск. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор №917897 за предоставяне на финансови услуги от разстояние, на 28.08.2020г. „Фератум България“ЕООД и Г. СТ. Л. са се договорили ответното дружество да предостави на ищеца заем в размер на 800 лева, който тя трябвало да върне в срок от 30 дни, ведно с лихва от 3,38% или 27,04 лева.Падежната дата на заема била 27.09.2020г. В Договора е посочено, че ГПР по заема е в размер на 49,85%, както и че заема се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ЕАД в полза на кредитора. Договорът за поръчителство трябвало да се сключи не покъсно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. Одобряването на обезпечението от „Фератум България“ЕООД се извършвало чрез одобряването на заема.

Преди сключване на Договора ответникът предоставил на ищеца Преддоговорна информация, в която били описани параметрите по бъдещия договор. Посочено било, че общо дължимата сума по кредита от 827,04 лева ще бъде платена на 27.09.2020г. От тази сума 800 лева била главница, а 27,04 лева –лихва. Годишният лихвен процент по кредита бил в размер на 41,12%. Изрично е посочено, че за сключване на договора за кредит е необходимо да се представи и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Той можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за сключването на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция била допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. При сключване на договор за гаранция с гарант предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя щели да бъдат в размер на 165,87 лева. Изрично е посочено, че тези разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизали в общия разход по кредита, съгласно §1.1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита. На следващо място е посочено, че ГПР е 49,93%. При изчислението му се вземали предвид следните условия : Договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и кредитора и заемополучателя ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в Договора; Лихвения процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.

Съгласно представения с исковата молба Договор за гаранция /поръчителство/ от 29.08.2020г., „Фератум Банк“ЕАД и Г. СТ. Л. се договорили, гарантът да предостави гаранция, като се задължи да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем. Определена била и такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, а именно сумата от 165,87 лева, която била дължима от клиента. Тази такса трябвало да бъде заплатена от клиента на гаранта по негова банкова сметка. Съгласно така сключения договор, гарантът се задължавал солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя.

Видно от представената с отговора на исковата молба от ответника Справка за получени плащания по Договор за кредит 917897/28.08.2020г., по същия са платени главница в размер на 800 лева, лихва в размер на 27,04 лева и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към „Фератум Банк“ в размер на 165,87 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

3

Безспорно установено по делото е, че на 28.08.2020г. ищецът е сключила с „Фератум България“ЕООД Договор №917897 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, като й е бил предоставен кредит в размер на 800 лева, който е трябвало да върне на една вноска за срок от 30 дни, ведно с лихва от 27,04 лева /3,38%/. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в Поръчителство от „Фератум Банк“ЕАД в полза на ответното дружество, като за това Г.Л. трябвало да заплати такса от 165,87 лева. Не се спори между страните и относно това, че на 29.08.2020г. ищецът е сключила с „Фератум Банк“ЕАД Договор за гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря солидарно с нея пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем. Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесните два договора, като преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на Л. не се оспорва и обстоятелството, че е получила договорения заем от 800 лева, а от страна на ответника се признава, че ищеца е изпълнила изцяло задълженията си по процесните два договора.