Решение № 169 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Снежана Н. Колева М.а в присъствието на прокурора С. Хр. Х. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602520 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №379/22.12.2022 г., постановена по НОХД №7751/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО съдът е признал подсъдимия П. П. Т., ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр. Самоков, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН за това, че в периода 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г., в село Владая, ул. „********, след като е осъден с Решение № III 139160633/27.07.2020 г. по гр. дело № 68082/2020 г. по описа на СРС, ГО, 139-и състав, влязло в законна сила на 02.09.2020 г., да издържа свой низходящ, като заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева на сина си М. П. Т., роден на 17.11.2015 г., чрез неговата майка и законен представител П. Б. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г. включително – 17 месечни вноски по 250 лева всяка, на обща стойност 4250.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С присъдата на подсъдимия на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е наложено наказание пробация за срок от една година, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 200 часа в рамките на една година. На основание чл. 189, ал. 3 1

НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство, както и да заплати на частния обвинител чрез майка му и негов законен представител – П. С., сумата от 800 лева, представляваща възнаграждение за ангажиране на повереник в производството пред СРС.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник, в която се излага, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствения материал. Сочи, че пред първата инстанция било направено искане за разпит на св. Г. С., който дал показания на досъдебното производство, като в показанията си същия бил съобщил, че подсъдимият П. Т. е давал на П. Б. С. на ръка около 1600 лева и е имало преводи на суми по „Изи Пей“ по две разписки около 750 лева. По делото била приложена една разписка за преведена сума по Изи пей, като други разписки не били приложени, но подсъдимият намира, че все пак свидетелят е следвало да бъде разпитан в съдебната фаза на процеса. Излага обстоятелства относно невъзможността пред първата инстанция да бъдат разпитани св. Е. и Т.Т., тъй като същите отказали да свидетелстват поради заплаха от друг свидетел по делото – дядото на частния обвинител – Б.С.. Съдът бил кредитирал единствено показанията П. и Б.С.и, които обаче слевало да бъдат кредитирани много внимателно, доколкото същите не били в добри отношения с подсъдимия. Следвал да се отчете и фактът, че самата П.

С. не давала детето за спазване на режима на лични отношения с бащата, заради което той завел дело пред Софийски районен съд, в рамките на което да се определи режим на лични отношения с детето, както и издръжката, която следвало да заплаща. Излага аргументи за несъоствествия в показанията на П. С. относно получените от нея суми от подсъдимия. Намира, че за част от процесния период подсъдимият не е работил, което се установявало от справка в НАП, не е получавал доходи и не е имал възможност да плаща издръжката.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, се налага разпит на св. Г. С., като не се налага разпит на подсъдимия, други свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства. Впоследствие се проведе въззивно съдебно следствие, като съдът изслуша обясненията на подсъдимия, разпитани са и свидетелите Г. И. С., Г. Н. И., П.

С., както и е проведена очна ставка между св. Г. С. и П. С..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия - адв.

Ц. моли съдът да уважи жалбата и да отмени присъдата, като върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Намира, че пред първата инстанция не бил разпитан св. Г. С., което било съществено процесуално нарушение, а с разпита му в рамките на въззивното производство се прескачала една инстанция. В случай че съдът не намери основание за връщане на делото за ново разглеждане от състав на първоинстанционния съд, моли подсъдимият да бъде признат за невиновен, 2 като отново излага аргументи за противоречие в свидетелските показания на лицето П. С..

Представителят на СГП моли съдът да потвърди постановената присъда поради нейната правилност и законосъобразност. Счита, че от доказателствата по делото е видно, че подсъдимият не е изпълнил задължението си за издръжка за инкриминирания период, с оглед на което присъдата на СРС следва да бъде оставена в сила.

В правото си на лична защита подсъдимият П. Т. заявява, че до ден днешен се води безработен, но не е поискал намаляване на издръжката. Сочи, че благодарение на него детето ходи по почивки, кара джетове, купуват му се плейстейшъни и т.н.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй доказателствените материали са обсъдени и съпоставени, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, а именно - влязло в сила решения на гражданския съд, с което на подсъдимия е вменено задължението за ежемесечна издръжка на детето му, както и неплащането на издръжка от страна на подсъдимия. Налице са несъществени несъответствия между депозираните пред контролирания съд показания, които са били обсъдени и съпоставени помежду си.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият П. П. Т., с ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр. Самоков, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият П. Т. и свидетелката П. С. живеели на семейни начала. От съвместното им съжителство се родило общо дете – синът им М. П. Т., роден на 17.11.2015 г. Отношенията между подсъдимия и П. С. се влошили, като С. установила, че Т. има интимни отношения с негова колежка от магазина за детски стоки, в който той работил. Именно тогава между двамата настъпил силен разрив и съвместното им съжителство приключило.

3

С Решение № III-139-160633/27.07.2020 г., на СРС, ГО, 139 с-в, по гр. дело № 68082/2016 г., по описа на съда, подсъдимият П. Т. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М. Т., чрез неговата майка П. Б. С. в размер на 250,00 лева.

След постановяване на горепосоченото решение, съдът е допуснал предварително изпълнение на същото в частта относно издръжката на детето, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Т.е. от този момент за подсъдимия е възникнало задължението по закон да заплаща издръжка.

Независимо от това обаче, подсъдимият П. Т. съзнателно не е изпълнил това свое задължение и не е заплатил повече от две месечни вноски за детето си, чрез неговата майка и законен представител П. С., а именно – 17 месечни вноски по 250,00 лв. всяка за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2022 г., всичко общо в размер на 4250,00 лева.

С оглед възраженията на защитата за превратна оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция счита за неоснователни, като се солидаризира с основния доказателствен извод на първоинстанционния съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат именно показанията на свидетелката П. С. - майка на частния обвинител - детето на подсъдимия . Давайки вяра на показанията на св. С. като лице, пряко възприело поведението на подсъдимия преди, по време и след инкриминирания период, районният съд е използвал заявеното от нея като пряко доказателство и го е съпоставил с останалите контролни такива. По настоящото дело съдът съобрази, че са налице взаимоизключващи се твърдения от страна на подсъдимия и свидетелката С. касателно изплащането на издръжка от страна на подсъдимия. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. С..

Въззивният съд на свой ред намира показанията на свидетелката за обективно пресъздаващи реалното развитие на взаимоотношенията между нея и подсъдимия и неизплащането на издръжка от страна на подс. Т. на детето му, тъй като св. С. е лицето, имало възможността пряко да възприеме поведението на подсъдимия преди, по време и след посочения инкриминиран период, както и проявеното бездействие.

Показанията на св. С. намират доказателствена опора в независим доказателствен източник, какъвто е заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза. За да се довери на показанията на свидетелката С., разпитвана три пъти в хода на наказателното производство, на първо място въззивният съд констатира, че относно основните факти от предмета на доказване е налице последователност и липсата на надграждане в изложеното от свидетелката по време на всичките й разпити, в които подробно пресъздава по еднопосочен начин хронологията на взаимоотношенията й с подсъдимия, както и липсата на плащане на издръжка в размер на 250 лв. месечно в общ размер от 4250 лв., с изключение на даване на пари от порядъка на 20-50 лева на 4 ръка на самото дете в единични случаи.

В същото време, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. Г.

С., депозирани в хода на въззивното следствие, доколкото съдът намира същите за недостоверни и тенденциозно дадени с цел да оневинят подсъдимия. Изводът за недостоверност на свидетелските показания относно твърденията на свидетеля, че през 2021 г. същият е придружавал подсъдимия Т. 10-11 пъти, когато подсъдимият ходил да връща/взима М. Т. за осъществяване на режима на личния отношения с бащата, като при тези посещения подсъдимият предавал на П. С. по 300-400 лева, въззивният съд направи след съпоставка със свидетелските показания, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2к НПК). При разпита си през 2022 г. по ДП №654/2021 г. свидетелят сочи единствено, че знае, че подсъдимият често ходил да взема детето, за да го види, но майка му не го дава, както и че няколко пъти подсъдимият превеждал в присъствие на свидетеля пари за издръжка по Изи пей, както и че веднъж подсъдимият дал на П. С. сумата в размер на 1600 лева. На първо място, следва да се посочи, че въпреки че като дата на разпита, проведен на досъдебното производство, е посочена датата 21.01.2021 г., въззивният съд намира, че годината на разпита погрешно е посочена и реално разпитът е проведен през 2022 г. Това е така, доколкото досъдебното производство №654/2021 г. е образувано едва на 25.03.2021 г. въз основа на сигнал, подаден от П. С. на 17.12.2020 г. В приложения по досъдебното производство опис на материалите по пр.пр.

50374/2020 г. по описа на СРП, въз основа на която проверка впоследствие е образувано ДП, липсва посочване на разпит на св. Г. С. като материал по преписката, който се прилага по досъдебното производство. По досъдебното производство липсват данни св. Г. С. да е бил известен на разследващите органи като лице, имащо информация по случая, преди същият да бъде посочен лично от подсъдимия като свидетел при разпита на подсъдимия на 14.01.2022 г. Изложеното води на единствения възможен извод, че разпитът е проведен на 21.01.2022 г., като при него свидетелят не е съобщил за тези посещения през 2021 г. Че показанията в тази си част са недостоверни се заключва и при съпоставка с дадените от самия подсъдим обяснения в съдебно заседание на 25.09.2023 г., в което същият сочи свидетел с името В., която през 2021 г. и до средата на 2022 г. била свидетел на голяма част от плащанията, които подсъдимият извършил, като сочи, че това се случвало в заведение, собственост на свидетеля В. и покойния й съпруг.