Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 21.04.2023, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 618/2022
Вид
Решение № 84
Подписан
21.04.2023
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 5 пр. I · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 126, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 129 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 140а · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Харманли, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20225630100618 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК , вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. ****, против Н.

Т. Р., ЕГН: **********, адрес за призоваване : гр. Симеоновград, област Хасково, ул. ***.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ) твърди, че е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg)влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР, дружеството е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът Н. Т. Р., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия", бл. 290, вх. А, 1 ет. 4, an. 11/29, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.

34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия за 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищецът е доставил до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Техем сървисис" ЕООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 160,28 лв., включваща главница в размер на 142,85 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за периода 01.05.2020 г. -30.06.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2020 г. 09.05.2022 г., в размер на 17,43 лв.

Начислената на ответника топлинна енергия, е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и действащите за процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съгласно Справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на топлинната енергия, доставена за процесния период - приложение към исковата молба.

За събиране на посочените по-горе суми, на 10.05.2022 г., депозирал пред Районен съд - гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело № 6655/2022 г., по описа на XIII гр. състав. Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирано е ответникът да бъде осъден да ни заплати и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2022 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Предвид обстоятелството, че Районен съд - Пловдив, XIII гр. състав е установил, че обичайното местопребиваване на ответника е в САЩ, с Разпореждане № 10616/10.05.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, остави без уважение искането ни издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, указа на представляваното от мен дружество, че може да предяви настоящия осъдителен иск за вземанията си.

Предвид изложеното ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди Н. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ГАД следните суми за доставена топлинна енергия в собствения му топлоснабден имот: главница в размер на 142,85 лв., 2 представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 30.06.2021 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 02.07.2020 г. - 09.05.2022 г., в размер на 17,43 лв.;законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.05.2022 г.),както и да осъдите ответника да заплати на представляваното от мен дружество следните суми: направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, в размер на 75 лв. и деловодните разноски по настоящето производство, включващи платените от нас държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на адв. Ю. Ж. С. от АК – Хасково, назначена за особен представител на ответника Р.. С отговора се о спорват изцяло предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Н. Т. Р. обективно съединени искове по основание и по размер. Счита, че същите за неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД в качеството си на енергийно предприятие за производство и пренос на топлинна енергия е доставил топлинна енергия за битови нужди – гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, до обект, сосбтвеност на ответника Н.Р. - имот, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. 290, вх. А, ет. 4, ап. 11/29.

За периода 01.05.2020 г. -30.06.2021 г. съгл. препис – извлечение от сметка и справка за доставена топлинна енергия за клиентски номер 1010359862, ИТН:1921478 е дължима сума в размер на 142,85 лв. – главница, представляваща задължение за консумирана топлинна енергия, и 17,43 лв. – лихва за забава за периода от 02.07.2020 г. - 09.05.2022 г.

Съгласно справка от 27.02.2019г. на Служба по вписвания-Пловдив и нотариален акт №113, т.3, дело №480/2007г. на Нотариус С.П., с рег.№231 и район на действие РС-Пловдив, собственик на процесния имот на основание дарение е ответникът Н.Р., считано от 19.12.2007г.

Приложени по делото са и Общите условия на „Топлофикация Пловдив” ЕАД.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, въз основа на което е образувано производство пред Районен съд - гр. Пловдив е образувано ч. гр. дело № 6655/2022 г., по описа на XIII гр. състав. По това дело, въз основа на цитираните данни за липса на регистриран настоящ адрес на ответника, като потребител, и на основание чл. 411, ал. 2, т.

5 пр. I от ГПК; с разпореждане №10616 от 10.05.2022г.. съдът е отхвърлил 3 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането не е било обжалвано от заявителя и е влязло в сила на 26.05.2022 г., след което на същия е било указано, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ГПК в 1-месечен срок. Това той е сторил в указания му на 19.06.2022г. срок, предявявайки настоящия иск, изпратен по пощата на 25.05.2022 г.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период от 01.05.2020 г. -30.06.2021 г. абонатната станция, обслужваща имотите във *** в жк. ***, гр.Пловдив е работила и е била подавана топлинна енергия. Подадена е общо 1 17,393143 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 20,251282 M W h за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД.През процесния период 01.05.2020 - 30.06.2021г. в ап. 11 всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока.

Отопляемия обем на имота е 124м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за отопление на жилището не е начислявана.През процесния период в имота няма монтирани ИРУ за визуален отчет.Има монтирани и два броя водомери за топла вода.

Начислявания за изразходваното количество ТЕ за БГВ за процесния имот не е имало, поради причината, че имотът се води необитаем в архивите на топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД.За имота на ответника не са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04 - I от 12.03.2020 г.Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2020 - 30.06.2021г. по месеци е общо 0,75242 M W h , в това число 0,75242 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0MWh за отопление и 0 , 0 M W h за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода от 01.05.2020г- 30.06.2021г. по месеци е :

0 . 7 5 2 4 2 M W h , -сградна инсталация, отопление - нула, БГВ- нула.

Количеството ТЕ съответства на данните посочени в заключението на техническата експертиза. Сумата без ДДС е 122.09 лв., ДДС- 24.42 лв., общо 146.51 лв. След намалението във връзка с кредитното известие общото задължение остава 142.85лв. Съгласно експертизата правилно е изчислено 4 задължението на ответника във връзка с доставеното и начислено количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.- 30.06.2021 г. и е съобразено с ценовите Решения на КЕВР за съответния период. От извършената проверка в „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД Пловдив се установява , че по процесиите фактури не са постъпили плащания към 10.05.2022 г.- датата на предаване за съдебно събиране на сумите по описаните фактури. Няма плащане и към 09.01.2023 г.-датата на проверка в ЕВН България ЕАД.Предвид липсата на плащане по издадените фактури /клиентът / ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същата е изчислена за периода от 02.07.2020 г. до 09.05.2022 г. в размер на 17.43 лв.

Заключението и на двете вещи лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза се възприемат от съда като изготвени обективно, съобразно поставените задачи и от компетентни вещи лица.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно съединени положителни осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч. гр. дело № 6655/2022 г., по описа на XIII гр. състав.По това дело, въз основа на цитираните данни за липса на регистриран настоящ адрес на ответника, като потребител, и на основание чл.

411, ал. 2, т. 5 пр. I от ГПК ; с разпореждане №10616 от 10.05.2022г., съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,което поражда правният иск от предявяване на осъдителния иск.