Решение № 1283 от 31.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220100092 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС и се намира във фазата по допускането и.

Ищецът Д. Г. Г. твърди, че с ответницата К. А. К. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 18.12.2011 г. и прекратен по молба за развод, подадена през 2019 г., а по време на брака им върху дворно място, лична собственост на ответницата, намиращо се в с. Ц., общ. Л., е построена нова сграда - жилищна, на мястото на съществувалата дотогава друга жилищна сграда, която е разрушена, и по силата на законовите норми за съпружеската имуществена общност, отразени в постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС, новопостроената сграда е станала съпружеска имуществена общност. С развода СИО се е превърнала с обикновена съсобственост върху сградата и се иска нейната делба.

Твърди се, че строежът е извършен между 2012 и 2016 г. със средства и труд само на ищеца, който още преди сключването на брака работел във Франция от 6 години и бил реализирал лични спестявания, а при строежа ползвал и помощта в труд на свои приятели. След сключването на брака ответницата заминала при него във Франция, като не участвала с парични средства в строежа, а му обещала да му роди дете и заедно да го отглеждат в новопостроената къща - двамата по взаимно съгласие решили да съборят старата къща, която била в много лошо състояние. При строежа били използвани частично основите на тази стара къща, но била изградена изцяло нова, двуетажна сграда, в която двамата се нанесли през 2017 г. и живели в нея до раздялата си през 2019 г., когато ищецът напуснал семейното жилище.

1

С отговора ответницата отрича твърдението за принос на ищеца в построяването на къщата, така и - индиректно - твърдението за построяване на нова сграда на мястото на старата, като твърди, че става дума за "ремонт и надстрояване" на съществувалата в имота до 2012 г. къща, нейна лична собственост. Твърди, че ищецът през цялото това време е пребивавал във Франция, никога не е влагал средства в ремонта и надстрояването и всъщност не е имал сигурни и постоянни доходи от работата си във Франция; всички средства са дадени от нея, а трудът - от двамата и братя; двамата съпрузи никога не са живели заедно в имота, а при завръщанията си в България по време на брака ответницата е отсядала у брат си М., който живее в бащиния им дом. Към момента на развода на страните къщата била на тухли, без извършени довършителни работи.

Ответницата в отговора прави искане да се извърши делба и на придобити по време на брака движими вещи: лек автомобил "Мерцедес", бус "Мерцедес Спринтер", джип "Гранд Чероки", мотоциклет "Кавазаки", пушка "Уинчестър" и вещо, обозначена като "картинг" (без уточнение дали това е автомобил), като в първото заседание е уточнила, че поддържа искането само за първите четири от тях (три автомобила и мотоциклет), тъй като пушката и картингът не могат да бъдат индивидуализирани и не е ясно дали са налични. Ищецът е изразил становище, че лекият автомобил "Мерцедес" и бусът са били негова собственост отпреди брака и вече се е разпоредил с тях.

В хода на делото страните поддържат становищата си, представят писмени защити.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Не е спорно, че бракът на страните е сключен на посочената в исковата молба дата 18.12.2011 г., и е прекратен по взаимно съгласие с решение на Пазарджишкия районен съд от 04.04.2019 г., в сила от същата дата. Не е спорно, че на 15.12.2011 г. К. К. се е снабдила с нотариален акт за собственост по наследство и делба върху поземлен имот № 86 в кв. 7 по плана на с. Ц., общ. Л., с площ 970 кв.м., ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м.

В периода от 2012 г. в имота са предприети строителни работи, като старата къща е съборена изцяло, с изключение на основите и, а на нейното място е построена нова масивна жилищна сграда със застроена площ 92 кв.м. Заключението на вещото лице, изслушано за изясняване на спорния въпрос дали става дума за ремонт, пристрояване и надстрояване, или за новопостроена сграда, гласи: "Изградената масивна двуетажна сграда със застроена площ от 92,00 кв.м. (...) не е идентична с описаната в нотариален акт за собственост № 4/15.11.2011 г.

(...). Старата съществуваща сграда е съборена и върху част от основите е изградена новата сграда". Допълнителното заключение за времето на производство на кабелите, тръбите и други части, вложени при строежа, не опровергава, а потвърждава този извод, като например за част от тръбите вещото лице е установило, че този вид и марка се внасят в България от около 2010 г. насам.

Отново от заключението на вещото лице става ясно, че за сградата е издадено удостоверение за търпимост на строеж № 9/22.03.2022 г. на Община Л., като за издаването му е прието, че 2 за сградата със застроена площ от 92 кв.м. са налице условията по §127, ал. 1 от ДР на ЗУТ, включително и че строежът е изграден до 31.03.2001 г. За издаването му е извършено геодезично заснемане на сградата. Издадена е и скица-виза № 71/11.03.2022 г. по чл. 140 от ЗУТ, с която се разрешава проучване и проектиране на надстройка и пристройка на съществуваща жилищна сграда.

Ако изводите се основават само на описаните документи - удостоверение за търпимост и скица-виза, би се оказало, че сградата, предмет на делбата, която е и единствената масивна жилищна сграда, намираща се към момента в дворното място, е била налична още към 2001 г., т.е. че това е сградата, описана в нотариалния акт от 2011 г., или евентуално друга сграда, съществувала преди нея, а от 2022 г. нататък би могло да са извършени пристрояване и надстрояване на тази стара сграда. Установеното от вещото лице при оглед на място обаче опровергава приетото в издадените от Община Л. документи, които не обвързват съда по отношение на времето на построяване на сградата. От данните на заключението се вижда, че старата сграда е съборена и е построена изцяло нова, при използване само на старите основи, но това е станало без строителни книжа. Този извод се подкрепя от показанията на свидетелите, доведени от Д. Г., за които следва да се отбележи, че не се намират в роднинска връзка с него. Всички те разказват за строеж, , извършван след 2012 г. и след сключването на брака на Д. и К.. Свидетелите, водени от К. К., конкретно нейните двама братя, говорят за преустрояване на старата къща в периода на брака им, като е безспорно, че ако е имало такова преустрояване, за него също липсват строителни книжа - по тази причина не може да се счете, че липсата на строителни книжа за построяване на нова къща в периода 2012 - 2019 г. доказва, че нова сграда не е била строена. Констатацията в удостоверението за търпимост за построяване на сградата преди срока по ЗУТ - 2001 г., също би могла да бъде неточна, доколкото при издаването му най-вероятно е констатирано, че към 2001 г. в имота е имало някаква сграда и на приблизително същото място към момента на издаването на удостоверението също има сграда, без да са събирани повече доказателства дали това е наистина една и съща сграда, доколкото спор не е имало. Съдът приема за неточна констатацията в удостоверението за търпимост и не кредитира показанията на свидетелите К. и С., братя на ответницата, като счита, че показанията им се обясняват с тяхната заинтересованост. Свидетелят А. Н. не установява времето на построяване на наличната в момента сграда, а само разказва, че е участвал в довършването и от есента на 2019 г., когато къщата е била във фаза груб строеж. Самото довършване се изразявало в изграждане на отоплителна и соларна инсталация и частично довършване на В и К инсталацията.

По тази причина следва да се приеме за установено, че изграждането на съществуващата в момента сграда със застроена площ 92 кв.м. е започнало от 2012 г. след събарянето на старата сграда в имота, описана в нотариалния акт от 2011 г., и към датата на прекратяването на брака на страните е била завършена вече до степен груб строеж ("на тухла"“. Свидетелите не конкретизират датата на завършване на грубия строеж, но говорят за време на строежа от "около 4-5-6 години" (Д. Г.). От показанията на А. Н. става ясно, че завършването на грубия строеж е станало преди есента на 2019 г. В решението за развода на страните е посочено, че 3 семейното им жилище представлява къща в с. Ц. и се предоставя за ползване на молителката - наистина не е индивидуализирана къщата, нито се сочи чия собственост е, а твърдението на ответната страна е, че при завръщанията си в България са отсядали в къщата на М. К., която е същевременно родна къща на двамата със сестра му, така че възможно е в молбата за развод страните да са имали предвид и нея, но е по-вероятно да става дума за вече построената нова къща, и наред с другите данни по делото уговорката в споразумението за развод също подкрепя извода за завършване на строежа на новата къща преди развода. Допълнително, адресът на Д. Г. в представения по делото като доказателство документ за застраховка "ГО" на автомобила "Гранд Чероки" от 2017 г. е посочен като "с. Ц., ул. "******". Процесният имот, по данни от вещото лице, се намира на ул. "******2, докато бащината къща на К. К., в която живее нейният брат, е на ул. "******, и може да се допусне, че в адреса, посочен пред застрахователя, е допусната грешка и става дума за адреса на процесния имот; в удостоверенията, издадени от Пътна полиция, адресът на Г. също е на ул.

"******2 в с. Ц.. Разбира се, не е невъзможно да се направи адресна регистрация на адреса на все още необитавана къща, но по-вероятно е към момента на адресната регистрация двамата все още неразведени съпрузи да са се били вече нанесли там.

Обстоятелството, че след развода са извършвани ремонтни и довършителни работи по новопостроената къща, за което по делото са представени и фактури с дати след април 2019 г., не се отразява на извода за момента на изграждането до фаза груб строеж, който момент е преди прекратяването на брака.

Не се опровергава предположението на СК за принос и на двамата съпрузи в изграждането на къщата. От писмените доказателства се установява, че всеки от тях в периода на брака им е работил и е имал доходи, свидетелите също говорят за строеж, в който са участвали и двамата, като им е помагал братът на К. М..

Видно от удостоверенията за регистрирани МПС, не се установява страните да притежават в съсобственост други автомобили извън джипа "Гранд Чероки". Мотоциклетът "Кавазаки Нинджа" е бил регистриран като притежаван от Д. Г. само до август 2019 г., т.е. тогава е отчужден от него, а за придобиването на двата автомобила "Мерцедес" по време на брака и за притежаването им към момента не са представени доказателства.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Сградата в притежавания еднолично от К. К. поземлен имот е построена по време на брака на страните и за нея правилото на чл. 21 от СК за общо притежаване изключва това на чл. 92 от ЗС, като представлява установено друго по смисъла на този текст - това разрешение е възприето в ППВС № 5 от 31.10.1972 г. при действието на аналогичното правило на СК от 1968 г. ("Включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг"), като презумпцията за съвместен принос не е опровергана. Моментът на възникването на сградата като вещ е изграждането и до степен груб строеж, което също е станало по време на брака. Така с довършването си сградата е възникнала като притежавана в режим на СИО и с развода на страните е 4 преминала в обикновена съсобственост, подлежаща на делба. В такава съсобственост се притежава към момента и придобитият по време на брака на името на Д. Г. автомобил "Гранд Чероки". Делба на тези две вещи, сграда и автомобил, следва да се допусне.