Решение № 2705 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100511323 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. В. К., срещу решение № 20039194/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 28557/2020 г. и присъединеното гр. д. № 55112/2020 г. на CPC, 3 ГО, 139 състав, в частта му, в която съдът е издал заповед за защита срещу нея, в полза на М. Б. Б. и й е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивницата е посочила в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложила е съображенията си. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено.

Въззиваемата страна М. Б. Б. е подал възражение в законоустановения срок, с което счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

М. Б. Б. е подал насрещна въззивна жалба срещу решение № 20039194/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 28557/2020 г. и присъединеното гр. д. № 55112/2020 г. на CPC, 3 ГО, 139 състав, в частта му, в която съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на Е. В. К. и М.

Б. Б. и му е наложил мерки по ЗЗДН . Счита решението в обжалваната му част за нищожно, недопустимо, а по същество- неправилно, като излага съображенията си. Претендира направените разноски.

1

В съдебно заседание въззивницата и въззиваема страна Е. В. К. поддържа жалбата си. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание по делото, въззивникът и въззиваема страна М. Б.

Б . моли жалбата да бъде оставена без уважение, а насрещната въззивна жалба- да бъде уважена. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН , а насрещната- в срока по 17, ал. 4 ЗЗДН вр. чл. 263, ал. 2 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден и допустим.

С молба от 03.07.2020 г. М. Б. Б. е поискал да се издаде заповед за защита в негова полза, срещу Е. В. К. – негова съпруга, за актове на домашно насилие, извършени на 20.06.2020 г. и 21.06.2020 г. спрямо него, както и системно насилие, описвайки в какво се е изразявало насилието на посочените две дати.

С молба от 09.11.2020 г. Е. В. К. е поискала да се издаде заповед за защита в нейна полза и в полза на детето на страните М. Б. Б., срещу М. Б. Б.

– неин съпруг, за актове на системно домашно насилие, извършени спрямо нея, описвайки в какво се е изразявало насилието на дати след 08.10.2020 г.

С решение № 20039194/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 28557/2020 г. и присъединеното гр. д. № 55112/2020 г., CPC, 3 ГО, 139 състав е издал заповед за защита в полза на М. Б. Б., като е наложил на Е. В. К. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Б. Б., по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДНзадължил я е да посещава специализирани програми, наложил й е глоба в размер на 400 лв., осъдил я е да заплати държавна такса в размер на 25 лв. С решението съдът е издал заповед за защита в полза на Е. В. К. и М. Б. Б., като е наложил на М. Б. Б. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. В. К. и М.

Б. Б., по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН- задължил го е да посещава специализирани програми, наложил му е глоба в размер на 400 лв., осъдил го е да заплати държавна такса в размер на 25 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба на Е. В. К. са наведени доводи, че съдът неправилно е кредитирал декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че неправилно е допуснал и кредитирал заключенията на техническите експертизи, че по 2 делото са налице достатъчно данни, че М. Б. Б. е извършвал срещу съпругата си многократни актове на домашно насилие.

Тези доводи са неоснователни.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН изхожда от М. Б. Б. като пострадало лице и следва да й бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на неясъгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилиедекларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, точен час, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява извършено психическо и емоционално насилие (многократно отправени обиди, цитирани в сезиращата съда молба), тъй като на посочената дата е нямало свидетели- очевидци. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице.

СРС правилно е приел заключенията на двете съдебно-технически експертизи, тъй като същите са в унисон с останалите доказателства по делото- декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Посочените форми на домашно насилие засягат психологическата и емоционалната неприкосновеност на молителя, причинявайки му стрес, унижение и негативни емоции.

Институтът на реторсията е неприложим в производството по ЗЗНД, още повече, че „данните“, че М. Б. е извършвал срещу съпругата си многократни актове на домашно насилие не са доказани по безспорен начин.

При твърдения за извършено от съпруга спрямо съпругата домашно насилие, последната е разполагала с възможността да търси защита на правата си по ЗЗДН и в производство по НК , като предмет на настоящото производство е наличието/липсата на извършено от съпругата спрямо съпруга насилие по смисъла на ЗЗДН.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата на Е. В. К..

Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

3

Първоинстанционното решение е правилно в обжалваните от Е. В. К. части. Съобразено е с всички ангажирани и относими към спора доказателства, поради което следва да се остави в сила.

В насрещната въззивна жалба на М. Б. Б. са наведени доводи, че съдът е следвало да назначи особен представител на детето, тъй като и двамата му родители са негови законни представители, че твърдяните от съпругата деяния не съставляват актове на домашно насилие, че същите са недоказани, че декларациите от майката и детето не съставляват годно писмено доказателство.

При липсата на наведени твърдения за извършено домашно насилие от майката спрямо детето, настоящата инстанция счита, че не е налице противоречие между интересите на представляван (детето на страните) и законен представител- неговата майка.

Настоящия съдебен състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН относно актовете, попадащи в едномесечния преклузивен срок, не съдържат признаци на акт, респ. актове, на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. За твърденията не се събраха и никакви доказателства в посока тяхната основателност. Между родителите на детето М. са налице влошени отношения, междуличностни конфликти и спорове относно осъществяването на режим на лични отношения на бащата с детето, но тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, с предвидените в него специфични мерки за закрила, а не разрешаването на спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения между децата и родителите– за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред- по реда на СК и принудителното изпълнение в ГПК, както и да служи за разрешаване на междуличностни конфликти.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение в тази му част, е неправилно и следва да се отмени, а молбите на Е. В. К. и М. Б. Б. за защита – да се оставят без уважение, поради което и жалбата на М. Б. Б. се явява основателна.

Въззивницата, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. и 4 държавна такса за първоинстанционото производство в размер на 25 лв.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на Е. В. К. и М. Б. Б. за присъждане на разноски. Въпреки изхода на делото и направеното искане, разноски за възнаграждение на адвоката на М. Б. Б. за въззивното производство н е следва да бъдат присъдени, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, с вписан начин за изплащане на договореното възнаграждение „по банков път“, като не са представени доказателства за това. На М. Б. Б. съдът присъжда такива за първоинстанционото производство в размер на общо 2700 лв.(600 лв. платено адвокатско възнаграждение, 600 лв. за последвалите след двете о. с. з. шест о. с. з., 400 лв. депозит СТЕ, 500 лв. депозит допълнителна СТЕ, 600 лв. адвокатско възнаграждение за присъединеното дело). Основателно е направеното възражение за прекомерност на същото към редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на заплащането му в първа инстанция, като същото се намалява с 400 лв. за последвали съдебни заседания след първите две- проведено е само едно о.с.з. по присъединеното дело и със 100 лв. за проведени последващи след две о.с.з.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20039194/31.05.2022 г., постановено по гр. д. № 28557/2020 г. и присъединеното гр. д. № 55112/2020 г. на CPC, 3 ГО, 139 състав, в частта му, в която съдът е издал заповед за защита в полза на Е. В.

К. и М. Б. Б., като е наложил на М. Б. Б. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. В. К. и М. Б. Б., по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН- задължил го е да посещава специализирани програми, наложил му е глоба в размер на 400 лв. и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 25 лв., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. К., ЕГН********** и М.

Б. Б., ЕГН********** , действащ чрез неговата майка и законен представител Е. В. К., за издаване на заповед за съдебна защита с р е щ у М. Б. Б., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА 5

ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

В ОСТАНАЛАТА

РЕШЕНИЕТО В СИЛА.

МУ

ОБЖАЛВАНА

ЧАСТ-

ОСТАВЯ

ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 37,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на Е. В. К., ЕГН********** и М. Б. Б., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Е. В. К., ЕГН********** за присъждане на деловодни разноски.

ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН********** да заплати на М. Б. Б., ЕГН********** сума в размер на 2700 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

Разпечатката съдържа 60 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7053e706-3165-4e54-b338-a11747e8c6de