Решение № 644 от 20.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110111564 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” №**, офис - сграда Л., ет.*, офис * срещу Д. С. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В., ул. „Б." № **, ет. *, ап. * обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 4117.43 лв. /четири хиляди сто и седемнадесет лева и 0.43 ст./, представляваща главница, по Договор за потребителски кредит № 7000983884/30.05.2019г., сключен между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК:***, кредитодател и Д. С. С., ЕГН:**********, кредитополучател, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Т.

Б. А. Б.” ЕАД в полза на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** по силата на Приложение 1 от дата 25.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране заявлението в съда - 29.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 1542.43 лв. /хиляда петстотин четиридесет и два лева и 0.43 ст./ обезщетение за забава, за периода от 25.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда 29.05.2024 г.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: между ответника и „Т.

Б. А. Б.” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 7000983884/30.05.2019г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 4878.60 лева. Страните постигнали съгласие за заплащане на договора лихва в размер на 4060.91 лв.. Падежът на задължението бил 05.06.2023 г. със заплащането на 48 месечни погасителни вноски, 47 от които в размер на 186.23 лева и последна 48 в размер на 186.70 лева. При забава в плащанията, главница се олихвявала със законната лихва. Крайният падеж на задължението по договора изтекъл на 05.06.2023г.. От ответника са постъпвали плащания по договора, които възлизат на сумата в общ размер 4983.74 лева, отнесени за погасяване на 761.70 лева главница; 4060.91 лева договорна лихва и 161.13 лева лихва за забава. Твърди се също, че ищцовото дружество придобило вземането срещу ответника от кредитора въз основа на сключен договор за цесия от 31.08.2018г. и приложение от 25.11.2021г. към него, за което той бил уведомен. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 7801/2024г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане 1 на избраната форма на искова защита. Кредитът е изискуем на краен падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В о.с.з. ответникът чрез процесуален представител оспорва предявения иск. Сочи, че ГПР не е определен правилно, тъй като в него не са включени взетите предвид допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от Закона за потребителските кредити начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от същия закон. Счита, че реалният размер на ГПР е значително по-висок от посочената в договора стойност от 49.09%. Счита, че на осн.чл.22 ЗПК договорът е недействителен и потребителят дължи единствено чистата стойност на предоставената в заем сума.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7801/2024г. на ВРС се установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 29.05.2024г. заявление , съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Д. С. С. да заплати на кредитора „А.С.В.” ЕАД претендираните в настоящото производство суми.

Длъжникът е подал възражение срещу Заповедта за изпълнение, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.

Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за кредит № 7000983884/30.05.2019г., на ответника Д. С. С. е предоставен от страна на Т. Б. А. Б. ЕАД потребителски кредит, при следните параметри: размер на кредита 3300 лева; Застраховка BANK К. Живот 522.72лв.; Застраховка BANK К. Безработица; 533.17лв.; Такса оценка на риска 522.71лв. Общо: 4878.60 лв.; Срок на кредита 48 месеца; Брой погасителни вноски 47 бр. х 186.23 лв. и 1бр. х 186.70 лв.; Първата вноска е на 05.07.2019г., а последната на 05.06.2023 г.; Годишен лихвен процент 33.67 %; Годишен процент на разходите 49.09%.

Уговорено в чл. 15.1 от договора е, че при забава на плащане на задълженията на кредитополучателя, последният дължи законната лихва.

Видно е от представения договор за прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. и Анекси от 28.08.2019г.; 02.11.2020г.; 31.08.2021г.; 25.11.2021г., че „Т. Б. А. Б.” ЕАД прехвърля на "АСВ" ЕАД вземанията, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което са посочени трите имена и ЕГН на ответника, номер и дата на сключване на договора, отпусната главница и остатък от дълга, както следва: главница в размер на 3300 лева, общо задължение 9461.75 лева; остатък на дължимата сума към 04.11.2023г. общо в размер на 6150.38 лв.

Представено по делото е пълномощно, по силата на което ищецът е упълномощен от „Т. Б. А. Б.” ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници за прехвърляне на вземанията по договорите за кредит.

В о.с.з. ответникът, чрез процесуален представител заявява, че не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит № 7000983884/30.05.2019г.., както и че е получил сумата в размер на 3300 лв. по договора.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че размерът на усвоената по договора за кредит сума е 3300 лева. От ответника Д. С. С. са постъпили плащания в общ размер на 4226.75 лв. До дата на цесията получените суми са в размер на 2526.75 лв. След датата на цесията получените суми са в размер на 1700 лв. Постъпилите плащания са отнесени за погасяване на 761.17 лв. главница; 3167.16 лв. договорна лихва; 137.29 лв. наказателна лихва; 161.13 лв. лихва за забава. Вещото лице е изчислило Годишен процент на разходите 80.78%. Компонентите, които е включило при изчисляване на ГПР по договора са: договорна лихва, застраховките и таксата за разглеждане. Размерът на годишния процент на разходите е изчислен от вещото лице съгласно формулата в приложена в Приложение № 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и изразява общите разходи по кредита за потребителя. Непогасени са 4117.43 лв. главница; 893.75 лв. договорна лихва; 332.95 лв. лихва за забава до 25.11.2021г. и 1770.29 лв. лихва за забава от 2

25.11.2021г. до 01.05.2025г. По данни от предоставените справки от ищеца по Договор за паричен заем № 7000983884/ 30.05.2019г., последното плащане от ответника е от 08.10.2022г. в размер на 200 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.

От коментираните по-горе писмени доказателства се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „Т. Б. А. Б.” ЕАД в качеството на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с приложение към него, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за кредит.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в съС.ието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).

Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.

Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.

Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба.

Договорът не е оспорен като неавтентичен, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в него неизгодни за страната факти са верни.

Така безспорно се установява наличието на възникнало договорно правоотношение между „Т. Б. А. Б.” ЕАД и ответника, и неговото съдържание.

Ответникът признава, че е получил сумата в размер на 3300 лева, поради което съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита.

Горното се установява и от заключението по допуснатата ССчЕ. От същото се установи, че за погасяване на задълженията по договора са постъпили плащания в общ размер на 4226.75 лв.

Спорна между страните е действителността на договора за паричен заем, който е потребителски и се подчинява на специалните изисквания на ЗПК.