Решение № 228 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора В. Г. В. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600335 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА В. В. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 335 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА от 19.06.2023 г. по НОХД № 1758/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, ПОДСЪДИМИЯТ Т. А. Е. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2020 г. около полунощ в София, на бул. „Сливница“ пред № 152, вх. Б, е ограбил (чрез сила – чрез удари с ръце по лицето и гърдите на пострадалия и издърпване на чантата от лявото му рамо) от В. Н. В. движими вещи на обща стойност 1 073,10 лв. (мобилен телефон „Хуауей“ - 260,10 лв., черна платнена презраменна чанта - 9 лв., черен портфейл от естествена кожа - 4 лв., и парична сума - 800 лв.), като деянието представлява опасен рецидив (извършено е, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по НОХД № 10020/2019 г. на СРС на лишаване от 1 свобода за повече от една година - изпълнено, и след като е бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер – по НОХД № 3248/2015 г. на СРС и по НОХД № 841/2016 г. на СРС, на лишаване от свобода – изпълнено по реда на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК), поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и съобразно чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за седем години и шест месеца, при първоначален строг режим.

Това наказание е групирано по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК с наказанието лишаване от свобода за шест години, наложено на подсъдимия по НОХД № 3531/2021 г. на СГС, и наказанието по настоящото дело на СГС е било наложено за изтърпяване като по-тежко измежду двете; от срока на наложеното за изтърпяване лишаване от свобода за седем години и шест месеца е приспаднато изцяло времето, през което подсъдимият е бил задържан, а също и изтърпяното до момента наказание по НОХД № 3531/2021 г. на СГС.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото – 208,20 лв. на СДВР и 140 лв. на СГС.

Присъдата е обжалвана, в срок, от назначения защитник на подсъдимия, с искане за отмяната й или оневиняване и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Защитникът смята за нарушени изискванията на процесуални правила, във връзка с което твърди, че: Доказателства на ДП (непосочено кои) са събрани извън сроковете за разследване, поради което на основание чл. 234, ал. 7 от НПК тези доказателства не могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата. Извършеното на ДП разпознаване на подсъдимия от пострадалия е без участието на защитник, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. Привличането на подсъдимия като обвиняем на ДП (на 16.12.2021 г.) е извършено повече от година след деянието (на 16.10.2020 г.), което буди абсолютни съмнения дали именно подсъдимият е извършил деянието или съдебното му минало е било удобен вариант за разследването. Първоинстанционният съд е извършил абсолютно процесуално нарушение (непосочено на кой текст от НПК), тъй като не е прекратил съдебното производство, за да го върне на прокурора за поправка на обвинителния акт, а е било продължено съдебното следствие. Мотивите на съда съдържат противоречие, тъй като съдът приема, че показанията на пострадалия не са в противоречие със заключението на ВТЕ (че не е възможна лицева идентификация, а само установяване на прилика).

Защитникът смята осъдителната присъда за необоснована, във връзка с което твърди, че: Единствен свидетел на престъплението е пострадалият, чиито показания са хаотични и в съществено противоречие едни с други (от ДП и пред съда). Обоснована само с показанията на този единствен свидетел е СОЕ. ВТЕ по делото не може да установи лицева идентификация, а установява само прилика на лицеви черти. Не е установено местонахождението на мобилния телефон на пострадалия и на мобилния телефон на подсъдимия по инкриминираното време. Не са били иззети своевременно видеозаписи от камери близко до местопроизшествието (от денонощния магазин, където пострадалият си купил кафе, или от близкия друг денонощен магазин; от входа на жилищната сграда, където е бил нападнат пострадалият).

Защитникът твърди още, че наказанието е явно несправедливо.

Беше проведено въззивно съдебно следствие (ВНОХД, л. 44-45) за потвърждаване на невъзможността за лицева идентификация чрез ВТЕ и за приобщаване на справка от НИМХ относно атмосферните условия в София към времето на деянието.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена, а защитникът и подсъдимият поддържаха жалбата и обосноваването й съобразно писменото й изложение.

2

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК проучи самостоятелно събраните по делото доказателствени средства, след което подложи съдържанието на всяко едно на анализ, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд оформи изводи за установеност на съставомерните факти, за приложимия наказателен закон и относно справедливостта на наказанието, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд.

Във връзка с твърдените от защитника съществени според него нарушения на процесуални правила въззивният съд намери, че нарушения, особено пък – съществени, не са допуснати, по изложените по-долу съображения.

Относно твърдението на защитника за доказателства, събрани извън процесуални срокове на ДП: ДП е било образувано на 17.10.2020 г. (ДП, л. 1), като съобразно чл. 234, ал.

1 от НПК първоначалният законово определен срок за разследване е бил от 17.10.2020 г. до 17.12.2020 г. В този срок са извършени повечето от процесуално-следствените действия по събиране на доказателства: На 17.12.2020 г. е проведен разпит на свидетел и е проведено разпознаване с негово участие.; пак в този срок е назначена (на 10.11.2020 г.) и извършена (на 01.12.2020 г.) ВТЕ. С постановление на прокурор от 13.11.2020 г. първоначалният законово определен 2-месечен срок е бил удължен с още два месеца (ДП, л. 82), като в този продължен срок от 17.12.2020 г. до 17.02.2021 г. е назначена (на 21.12.2020 г.) и извършена (на 22.12.2020 г.) СОЕ.

Постановлението за привличане на обвиняем е било изготвено на 26.11.2021 г., т.е. в продължения от 17.10.20201 г. до 17.12.2021 г. срок – с постановлението на прокурор от 21.10.2021 г. (ДП, л. 89); в същия продължен срок това постановление е било предявено на обвиняемия в присъствието на назначен защитник, но посочен от самия обвиняем – на 16.12.2021 г. (ДП, л. 6-7 вр. л. 73 вр. л. 75-77). Пак на 16.12.2021 г. е бил проведен разпит на обвиняемия (ДП, л. 8-9) и ДП е било предявено на обвиняемия в присъствието на назначения и посочен от обвиняемия защитник (ДП, л. 92).

Двете писма, с които към ДП са изпратени веществени доказателства (CD-R и DVD-R с видеозаписи), са от 22.10.2020 г. (ДП, л. 55 и л. 57), т.е. веществените доказателства са постъпили по делото още в първоначалния законово определен срок за разследване.

Трите отговора на мобилни оператора относно регистрация в мрежата на съответния оператор на определен телефонен апарат с конкретни фабрични номера са от 01.12.2020 г., от 08.12.2020 г. и от 01.12.2020 г. (ДП, л. 63, л. 64, л. 65), т.е. тези писмени доказателства са приобщени към ДП още в първоначалния законово определен срок за разследване.

Предоставените от пострадалия документи (снимка на кутия от мобилен телефонен апарат и копия на договор с мобилен оператор и декларация за приемане на общи условия) са били предадени на оперативен работник в 03-то РУ-СДВР до изготвянето от него на 04.11.2020 г. на съответната докладна записка (ДП, л. 49-51), поради което и тези документи са постъпили в делото още в първоначалния законово определен срок за разследване.

Единствено протоколът за първия разпит на пострадалия дава основание за твърдение, че това действие е извършено извън срок за разследване. Протоколът е датиран като от 17.08.2020 г. (ДП, л. 28), което е два месеца преди образуването на делото на 17.10.2020 г. (т.е. и преди датата на деянието). Налице е голяма вероятност вписаният в този протокол месец на разпита да е посочен погрешно вследствие неволна грешка при изписването му – при съпоставка на часовете за разпит в този протокол (от 01:30 ч. до 01:51 ч. - ДП, л. 28-л. 29), с часа (и датата) на съставянето на уведомителния протокол за пострадал – съставен в 01:51 ч. на 17.10.2020 г. от същия полицейски инспектор, който е провел и първия разпит – К. Я. (ДП, л. 71). Поради неизписването обаче на датата, месеца и годината и с думи освен с цифри в протокола за разпит на л. 28-29 от ДП, няма възможност за категорично установяване на месеца на провеждане на този разпит, още повече предвид съдържанието на следващия приложен протокол за разпит на пострадалия на 17.12.2020 г.

3

(ДП, л. 30). В този втори разпит, насочен към описание на вещите с цел СОЕ и към описание на извършителя с цел разпознаване, в началото е отразено механично, че пострадалият поддържа показанията си - от 17.08.2020 г.; двата разпита са проведени от различни разследващи органи. Предвид изложеното, показанията на пострадалия на ДП, протоколирани като дадени на 17.08.2020 г., не могат да се ползват като доказателствено средство. Относно обстоятелствата на извършване на нападението срещу него подлежат на изследване показанията му, дадени пред първоинстанционния съдебен състав.

В заключение: Проследяването на хронологията на всички действия на ДП, представляващи събиране на доказателства, установява, че всички те – изключение само на едно, са извършени или в първоначален законово определен срок, или в срок, продължен по реда на чл. 234, ал. 2, изр. 2-ро и ал. 3 от НПК. Предвид това твърдението на защитника за извършени на ДП действия по разследването извън съответния срок е основателно само относно разпита на свидетеля В. В., датиран като проведен на 17.08.2020 г. и приложен в ДП на л. 28-29, т.е. като датиран още преди образуване на делото (и преди осъществяване на разследваното престъпление).

Относно твърдението на защитника за нарушаване на правата на обвиняем при разпознаване на ДП: ДП е било образувано на 17.10.2020 г., като в продължение на месеци са били извършвани оперативно-издирвателни действия (две докладни записки – ДП, л. 4951 и л. 52-53). ОР е провел допълнителна оперативна беседа с пострадалия, който е съобщил допълнителни подробности; след това ОР е извършил оперативно-издирвателни действия, като е посетил лично местата в близост до местопроизшествието и лично е изгледал видеозаписите на наличните камери в района; при това ОР е получил данни за информативност на записите на определени камери. След това е започнала продължителна оперативно-издирвателна дейност по установяване на извършителя на нападението на пострадалия, като едва към 17.12.2020 г. (втората ДЗ) и след множество беседи със сътруднически апарат е имало оперативна насоченост към подсъдимия. На същата дата – 17.12.2020 г., разследващият орган е провел разпит на свидетеля В., изрично насочен към разпознаване съгласно чл. 170 от НПК, след който е било проведено и разпознаването (ДП, л. 30 и л. 31 вр. 32). Т.е. към извършването на разпознаването на подсъдимия от страна на пострадалия подсъдимият не е имал качеството на обвиняем по делото; от своя страна, това действие е било необходимо с оглед изискването на чл. 219, ал. 1 от НПК привличането на обвиняем да бъде извършено тогава, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на разследваното престъпление, т.е. достатъчно доказателства и относно авторството на деянието. Поради доказателствената специфика на случая – преки възприятия само у пострадалия за извършителя и значимите му за съставомерност действия, в случая по необходимост разпознаването е следвало да предхожда привличането, а привличането е зависело от резултата при разпознаването.