Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 851 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1328/2026
Вид
Решение № 851
Подписан
18.06.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-И.а като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20265330201328 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25-0273000575/10.11.2025 г. на Началник група РУ Хисар при към ОД на МВР Пловдив, с което на И. В. И. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (с равностойност на 102.26 евро) за нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят моли обжалваното НП да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява, а се представлява от процесуалния си представител адв. А., който поддържа жалбата и не сочи допълнителни аргументи за отмяна. Претендира разноски.

С молба-становище към писмото за изпращане за разглеждане на преписката и жалбата въззиваемата страна взема отношение по жалбата и обжалвания акт, който смята за законосъобразен. Моли НП да бъде потвърдено, прави бланкетно становище за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № **** бил собственост на Д.М.М. с ЕГН **********. На 31.03.2025 г. в автоматизираната информационно 1 система на „Пътна полиция“ – Регистър на пътните превозни средства, бил регистриран договор за продажба на същия автомобил с документ № 970 от 31.03.2025 г., изповядан от Нотариус№ 29, като заявлението за прехвърлянето на собствеността било подадено по автоматизирания електронен обмен между регистъра на МВР и нотариусите – електронна преписка от портала на МВР № 2000/473407 от 31.03.2025 г. Тъй като до 02.06.2025 г. не било извършено пререгистриране на автомобила от новия собственик, Г.Ч. Н., служебно от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Видин била прекратена регистрацията на автомобила на същата дата в 18:32 ч. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като процесното МПС не било пререгистрирано в срок от един месец от сключения договор за покупко-продажба.

И. В. И. ползвал горепосоченият лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ****. На 01.09.2025 г. И. управлявал посоченият автомобил, като около 15:15 ч. се движел по ул. „33-та“ в с. Ръжево Конаре в посока с. Ръжево, когато до № 18 от същата улица бил спрян за проверка от автопатрул на РУ - Хисаря в извършване на служебните им задължения контрол по безопасността на движението по пътищата, от полицейските служители Я. К. и П.Г.. При извършена справка чрез служебен таблет в системата РСОД полицейските служители установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. От допълнително извършената справка чрез оперативна дежурна част (ОДЧ) полицейските служители получили потвърждение, че регистрацията на автомобила действително е служебно прекратена регистрация от 02.06.2025 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП поради непрехвърляне в едномесечен срок на автомобила след сключен договор за покупко-продажба.

От извършените справки и събраните в хода на образуваната предварителна проверка нямало данни посоченото обстоятелство, а именно, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, да е било известно на И. В. И..

Във връзка с установеното бил съставен на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4278463 от 01.09.2025 г. като нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в АУАН било вписано, че водачът управлява МПС, което е с прекратена регистрация от 02.06.2025 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Видин, поради непрехвърлено МПС в срок от един месец от сключен договор за покупко-продажба с № 970 от 31.03.2025жг. от нотариус № 29. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил предявен за връчване и от когото не постъпили възражения.

С мотивирана резолюция № 25-0273-М0000824 от 16.09.2025 г. на Началник РУ Хисаря при ОДМВР - Пловдив на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било прекратено и изпратено по компетентност на Районна прокуратура - Пловдив, доколкото са били констатирани признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Случаят бил докладван на прокурор към Районна прокуратура Пловдив, който с Постановление от 17.10.2025 г. по прокурорска преписка № 11695/2025 г. по описа на същата прокуратура, преценил, че деянието на нарушителя не представлява престъпление и е отказал да образува наказателно производство.

Изпратил материалите на административнонаказващия орган по компетентност за евентуално реализиране на съответната отговорност.

Въз основа на писмените данни и постановлението на прокурора било 2 издадено и обжалваното наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. ( с равностойност в 102.26 евро), както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал.

1 от

ЗДвП.

С наказателното постановление административнонаказващият орган приел, че „на 01.09.2025 г. около 15:15 ч. в с. Ръжево Конаре, ул. „33-та“ до № 18 с посока на движение от с. Ръжево Конаре към с. Ръжево, И. В. И., управлявал лек автомобил Рено Еспейс с рег.

№ ****, бил спрян за проверка от автопатрул на РУ Хисаря. В хода на извършената проверка в масивите на МВР се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.“, като следва описание както на изпращането на преписката за преценка от прокурор за извършване на престъпление, така и мотивите на прокурора за отказа за образуване на наказателно производство. От фактическа страна в постановлението не е посочено основанието за прекратяване на регистрацията на автомобила или фактически обстоятелства свързани с това прекратяване.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Я. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с вх. № 317000-20399/09.12.2025 г. на Началник-сектор „Човешки ресурси“ на ОД на МВР – Пловдив, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.10.2025 г. на РП-Пловдив, мотивирана резолюция № 25-0273-М000082 от 16.09.2025 г. на Началника на РУ Хисар при ОДМВР - Пловдив, справка промяна на регистрация и собственици на превозното средство, справка първоначална регистрация и промяна на регистрацията от масивите на МВР, справка нарушител/водач.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел извършените нарушения пряко и непосредствено по време на изпълнение на служебните си задължения. Свидетелят заявява, че спрели за проверка Лек автомобил „Рено Еспейс“, като при извършена проверка с техническо средство таблет, в система РСОД се установило, че процесния автомобил е със служебно прекратена регистрация, но не била посочена причината за прекратяването. След допълнителна проверка с оперативния дежурен се установило, че автомобилът не е прехвърлен от покупко-продажба в срок един месец.

Съдът оцени показанията на свидетелят като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Показанията на актосъставителя съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно справката относно регистрацията на автомобила и служебното й прекратяване. Поради тази причина им се и довери.

Относно приложението на процесуалните правила:

Производството по делото е проведено от наказващия орган по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производството от прокурор от Районна прокуратура – Пловдив. В този смисъл не е въз основа на съставен АУАН и евентуални пропуски в съдържанието и процедурата при съставяне на акт нямат 3 отношение към законосъобразното от процесуална страна провеждане на административнонаказателното производство. Въпреки това ще следва да се отчете, че актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано е са посочени подробно обстоятелствата, при които е извършено (за разлика от наказателното постановление). Актът е съставен от компетентно лице, за което по делото е представена съответната заповед и при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения, но не го е сторил. В акта е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съгласно предоставените заповеди, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му обаче не се съдържат задължителните реквизити и се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, както и преценката на съда за фактическите измерения на самото нарушение и представляващо самостоятелно основание за неговата отмяна.

От фактическа страна както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че на 01.09.2025 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ****, като при извършена проверка е било установено, че същият е със служебно прекратена регистрация. В АУАН е посочено обаче, че регистрацията е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, докато в наказателното постановление е отразено единствено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, без да бъдат изложени фактическите обстоятелства, довели до настъпването на това правно състояние.

С оглед изложеното съдът намира, че не е спазено задължението на административнонаказващия орган по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението не е описано надлежно от фактическа страна.

Административнонаказващият орган е посочил индивидуализиращите белези на деянието – време, място и авторство, но не е изложил пълно описание на съществените обстоятелства, при които е осъществено твърдяното нарушение, каквото е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В съдържанието на наказателното постановление липсват фактически твърдения относно причините за служебното прекратяване на регистрацията, както и времевите рамки, свързани с това прекратяване. Не е посочено по коя конкретна законова хипотеза е настъпило прекратяването, относно съществуването на договор за покупко-продажба, неизпълнението на задължение за регистрация на придобито моторно превозно средство в предвидения от закона срок, от кой момент е настъпило задължението за пререгистриране поради прехвърляне на собствеността и в кой момент е била служебно прекратена регистрацията.

Вместо това административнонаказващият орган се е ограничил единствено до констатацията, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съгласно повдигнатото административно обвинение жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред поради настъпило служебно прекратяване на регистрацията му. В този смисъл от фактическа страна е следвало да бъдат посочени именно 4 онези конкретни факти, с които жалбоподателят е следвало да бъде запознат, за да проведе насрещно и обратно доказване, да оспори или най-малкото да провери тяхната достоверност. В същия смисъл посочването на тези факти е от изключително значение за дейността на съда по проверка основателността на административното обвинение от фактическа страна и спазването на условията за служебното прекратяване на регистрацията. Липсата им възпрепятства именно дейността по установяването им от доказателствата по делото, а оттам и осъществяването от обективна страна на състав на нарушение въобще. В този смисъл липсват мотиви в наказателното постановление относно съществени за нарушението факти, които според наказващия орган са довели до настъпването на това прекратяване, доколкото те формират фактическите рамки на обвинението и подлежат на доказване.