Решение № 5579 от 07.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5579 гр. София, 07.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100508696 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 67275 от 08.07.2025 г., подадена от длъжника И. Б. Н. срещу действията на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, представляващи насочване на изпълнение върху имот – ½ идеална част от Апартамент № 10, на две нива, на четвърти и пети жилищни етажи в пет-шест етажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, Столична община, район „Красно село“, ул. „********, със застроена площ от 198.00 кв.м., състоящ се от: на първо ниво – дневна със столова, кухненски бокс, спалня и сервизни помещения, и на второ ниво – три спални и сервизни помещения, който счита за несеквестируем, чрез налагане на възбрана и насрочване на опис и оценка с призовка за принудително изпълнение изх. № 29446/04.06.2025 г. по изпълнително дело 20238510403613.

В жалбата са изложени подробни съображения за несеквестируемост на процесния недвижим имот, респ. за незаконосъобразност на извършените изпълнителни действия по насочване на изпълнението върху имота. Жалбоподателят твърди, че притежаването на идеални части от собствеността върху други недвижими имоти не изключва несеквестируемостта на процесния апартамент, тъй като не могат да задоволят неговите и на семейството му жилищни нужни. Посочва, че с оглед приложението на чл. 444, т. 7, предл. второ от ГПК, от ЧСИ не е определена необходимата за семейството на длъжника жилищна площ, нито техническата възможност за разделяне на имота при условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Жалбоподателят моли да бъде отменено извършеното насочване на изпълнението върху 1 имота чрез всички изпълнителни действия, несъвместими с несеквестируемостта. Прави доказателствени искания. Моли изпълнителното производство да бъде спряно на основание чл. 438 от ГПК.

Взискателят по изпълнителното дело – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е подал възражение срещу изложеното в жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител М.П. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20238510403613 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба с вх. № 110432/03.11.2023г. на „Юробанк България“ АД, въз основа на Изпълнителен лист от 25.09.2023 г., издаден по ч.гр.д № 51151/2023 г. на СРС, 41 с-в срещу длъжниците „РИЛА ИНФО КЛЪСТЕР“ ООД и И. Б. Н. за изпълнение на парично задължение.

Направено е пълно имуществено проучване на длъжниците по делото. Наложени са запори на сметки на длъжниците на банки в страната и на доставчици на финансови услуги.

Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Б. Н., както и запори върху вземания на „РИЛА ИНФО КЛЪСТЕР“ ООД от трети лица.

До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение изх. №№ 66326/03.11.2023 г. и 66325/03.11.2023 г., получени от тях на 08.11.2023 г. Във връзка с присъединяване по изпълнителното дело на вземания по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 67403/2023 г. на СРС, 73-ти състав и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 59064/2023 г. на СРС, 56-ти състав са изпратени също така покани за доброволно изпълнение изх. №№ 286/02.01.2024 г. и 287/02.01.2024 г., получени от тях на 14.01.2024 г.

Видно от представената към делото справка на Агенция по вписванията, с вписване, вх. № 13703, дата от входящ регистър: 25.02.2025 г., № от дв.вх.рег. 13593, том 4, акт № 169 на СВ-гр. София е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника И. Б. Н. ½ идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в гр. София ул. „********, ет. 6, ап. 10.

С призовка за принудително изпълнение изх. № 29446/04.06.2025 г. е насрочен опис на недвижимия имот за 10.07.2025 г.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и е срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В чл. 444, т. 7 от ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. При това положение, за да е налице защитата, произтичаща от несеквестируемостта на жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че съответният обект е единствен за задълженото лице и неговото 2 семейство.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху него. 3апорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които я нарушават и без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана, върху тях, както и техния опис, обаче е допустимо, тъй като ги задържа в патримониума на длъжника без да нарушава несеквестируемостта.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че длъжникът И. Б. Н. притежава 1/6 идеална части от следните други жилищни имоти Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, площ по документи - 112 кв. м., обл. Кюстендил, общ, Дупница, с. Самораново ул. „Марков камък“; както и сграда с идентификатор ***, площ по документ: 20 кв.м., обл. Кюстендил, общ. Сапарева Баня, гр. Сапарева баня № 36, не е основание за отпадане на несеквестируемостта на процесния недвижим имот.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че сградата от 20 кв.м. в гр.

Сепарева баня, с оглед нейната площ и предназначение (курортна, туристическа сграда), не може да задоволи жилищните нужни на длъжника.

Що се касае до сградата, с идентификатор ***, находяща се в обл.

Кюстендил, общ, Дупница, с. Самораново, ул. „Марков камък“, притежавана от длъжника в съсобственост с трети лица, този имот не му гарантира закриляното с разпоредбата на чл.

444, т. 7 ГПК социално благо - задоволяване на жилищни му нужди, тъй като съсобствеността дава право на всеки един от съсобствениците да ползва целия имот, съобразно предназначението му и по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с него, съобразно правата им - чл. 31, ал. 1 от ЗС. Наред с това, въпреки че сградата има площ от 112 кв. м., с оглед притежаваната от длъжника 1/6 идеална част от правото на собственост, на него не би могла да му се отдели площ, която да е в състояние да задоволи жилищните му нужди.

По делото, вкл. от представената справка по лице на Агенция по вписванията, не се 3 установява длъжникът да притежава друго недвижимо имущество, което би могло да задоволи жилищните му нужди.

Независимо от изложеното обаче до този момент по изпълнителното дело по отношение на процесния имот единствено е наложена възбрана и е насрочен опис. Тези действия, с оглед постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не нарушават несеквестируемостта на процесното жилище.

Същите единствено задържат вещта в патримониума на длъжника и не нарушават забраната за нейното осребряване.

Наред с това, на този етап не следва да се изследва въпросът дали площта на апартамента надхвърля жилищните нужди на длъжника и неговото семейство и дали и срещу каква част от него е възможно да се насочи изпълнение. Още повече, в чл. 444, т. 7, изр. второ от ГПК е предвидено, че срещу надвишаващата част от жилището може да бъде насочено изпълнение единствено ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността - отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. От страна на съдебния изпълнител не са изследвани техническите възможности за подобно обособяване, като не е назначена техническа експертиза. Не е определена жилищната нужда на ищеца и неговото семейство. Тези действия са необходими също така с оглед обособяване на предмета на изпълнение – надхвърлящата жилищната нужда застроена площ. Предвид контролно-отменителния характер на настоящото производство, при липса на акт на съдебния изпълнител в тази насока, съдът не може да се произнася отнапред за тази група обстоятелства. Едва след като бъдат извършени горепосочените действия въпросите за жилищната нужда на длъжника и семейството му и разделянето на жилището могат да бъдат подложени на съдебна проверка. Ето защо, съдът не разглежда доказателствените искания на жалбоподателя в тази насока.

Предвид изложеното, доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на недвижимите имоти, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на произнасянето по жалбата по същество, безпредметно е разглеждането на искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело, още повече, че спиране по реда на тази разпоредба не може да продължи след завършване на производството по чл. 435 и сл. от ГПК.

С оглед изхода на жалбата, искането на длъжника И. Б. Н. за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 67275 от 08.07.2025 г., подадена от И. Б. Н.

– длъжник по изпълнително дело 20238510403613 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на 4

КЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Б. Н. за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5