Решение № 1751 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1751 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110218469 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя ***, против Наказателно постановление (НП) № 22-2500671/03.12.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София (Д“ИТ“ – София), с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал сключеното правоотношение между дружеството – въззивник и *** като трудово, вместо като гражданско такова, в която връзка не са изложени нито мотиви, нито са съобразени постигнатите между дружеството и *** уговорки, съответстващи на действителното фактическо положение. В тази връзка се акцентира, че административнонаказващият орган не е установил трайно и непрекъснато престиране на работна сила, което обстоятелство е екзистенциално за съществуването на всяко трудово правоотношение. Сочи се, че в случая е 1 налице правоотношение по реда на чл. 258 и сл. от ЗЗД, които не са свързани с престиране на работна сила, а *** е следвало да извърши проследяване, анализ и оценка на звено „Рецепция и каса“ в дружеството, за която именно дейност е сключен и граждански договор на 30.09.2025 г.

По изложените съображения се постановление да бъде отменено изцяло. моли атакуваното наказателно

В проведеното по делото съдебно заседание, дружеството - жалбоподател се представлява от адв.И. и адв.А. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалните представители пледират за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за които се представя списък.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.***, с пълномощно по делото. В дадения ход по същество, процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Излагат се аргументи, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, а от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали нарушението е безспорно доказано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2025 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда“ със седалище в гр.София, сред които и св. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - студио за красота „***“, находящо се в ***, стопанисван от дружеството „***-*** 54“ ЕООД, ЕИК ***. На място били заварени четири лица, сред които свидетелят А. и управителят на дружеството.

След като се легитимирали, служителите на Дирекция „Инспекция по 2 труда – София“, извършили проверка на всички заварени на място в обекта лица, като установили, че А. е без сключен трудов договор. Във връзка с това обстоятелство служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – София (Д“ИТ“ – София) дали на заварените на място лица, включително и на свидетеля *** да попълнят декларация, в която *** отразила, че работи в предприятието от 01.10.2025 г. на длъжност/професия „каса“ с работно време от 10:00 до 16:00 часа, без да отрази наличие на трудово възнаграждение. В графа „наличие на трудов договор“ в същата декларация, последната маркирала отговор „да“.

При извършената впоследствие документална проверка на 15.10.2025г. от страна на проверяваното дружество бил представен граждански договор от 30.09.2025г. за извършване на „Проследяване, анализ и оценка на звено Рецепция и каса“, сключен между „***-*** 54“ ЕООД, ЕИК ***, и А..

Въз основа на представените документи в хода на проверката проверяващите приели, че на 09.10.2025 г. дружеството „***-*** 54“ ЕООД, в качеството на работодател, не е уредил като трудово правоотношение отношенията при предоставянето на работна сила от лицето А. на длъжност „касиер“ в горепосочения обект, като не е сключил с нея трудов договор в писмена форма.

За констатираното нарушение свидетелят Б., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22 – 2500671/31.10.2025 г. на дружеството – жалбоподател „***-*** 54“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството и връчен на същия лично и срещу подпис на 31.10.2025 г.

Срещу констатациите в АУАН било депозирано конкретно писмено възражение, обективиращо оспорване на твърдението, че лицето А. при извършената проверка на 09.10.2025 г. в обект на контрол – студио за красота „***“, находящо се в ***, стопанисван от дружеството „***-*** 54“ ЕООД, ЕИК ***, е полагало труд по трудово правоотношение, доколкото между дружеството и *** бил сключен граждански договор от 30.09.2025 г., с който *** в качеството си на изпълнител приела срещу възнаграждение да извърши проследяване, анализ и оценка на звено Рецепция и каса, като в деня на 3 проверката лицето е извършвало дейност именно във връзка с възложената му с гражданския договор дейност.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 22-2500671/03.12.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София (Д“ИТ“ – София), с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Б. и свидетеля А..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетеля Б . се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Борислав

Попов представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Видно от визираните показания е, че при извършване на проверката св. *** собственоръчно е попълнила декларация, на която се е подписала, след като е била заварена зад рецепция/каса. Изводимо от показанията е също така, че към и по време на извършване на проверката в проверявания обект не е имало клиенти и никое от лицата, намиращи се на място, не е заварено да извършва някаква конкретна дейност, включително и А..

4

Показанията на свидетеля А. са информативни досежно обстоятелствата, свързани с въпросите от предмета на доказване по делото, а именно – че към процесната дата, на която е била извършена проверка от служители на ДИТ – София, същата е имала работодател „Окей Супертранс“, с който е имала сключен трудов договор, както и е имала сключен граждански договор с дружеството – въззивник, по силата на който е следвало да извърши оценка и анализ на звено „Рецепция“ с цел оптимизиране на работата с клиентите на салона. Свидетелят категорични заявява, че не е имала нормирано работно време в провереното дружество, че в рамките на уговорения срок е посетила около пет тъпи салона, за което е получила еднократно възнаграждение в размер на 400,00 лева. Прецизната проверка на визираните показания не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили интересуващите предмета на делото събития, поради което показанията на свидетеля се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в законоустановения срок за обжалване на наказателното постановление, поради което разглеждането й е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в конкретния случай административнонаказателното производство е образувано 5 със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление. Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т. е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна теза.