Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 12.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 328/2024
Вид
Решение № 172
Подписан
12.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Светла Рускова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.25, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.26 и сл. · Закон за закрила на детето
  • чл.28 · Закон за закрила на детето
  • чл.28, ал.6 · Закон за закрила на детето
  • чл.3 · Закон за закрила на детето
  • §1, т.7 · Закон за закрила на детето
  • чл.70 · Закон за хората с увреждания
  • чл. 47, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.24, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ямбол, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д. при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 28, ал.6 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. Д. Д. от с.***, обл.***, подадена от пълномощника й адв. Б.В.-А. от АК- Ямбол, против Решение № 441 от 16.08.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2367/2024 г. по описа на този съд, с което детето П. М. М., с ЕГН ********** е настанено в семейството на С.П.М., с ЕГН ********** и П.А.М., с ЕГН **********, двамата с адрес с.***, обл.**, ул.***№** за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи- до завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст.

Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при непълнота на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка, необосновани изводи, при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според въззивницата съдът неправилно е отхвърлил искането й за събиране на гласни доказателства, като по този начин е била лишена от възможността да установи възраженията си в производството, а именно, че невъзможността й самостоятелно да се грижи за детето ще бъде компенсирана с грижите на баба му и дядо му по майчина линия, с които тя живее, че не употребява наркотични вещества и психичното й заболяване, в частност поведенческите й разстройства са изключително редки и лесно преодолими, че никога не е била агресивна и опасна за детето си и не се е дезинтересирала от него, че бабата на детето по майчина линия е здравен работник, последната й съпругът й реализират добри доходи и са в състояние да полагат грижи за детето П.. Счита се, че с постановеното по делото решение, ЯРС е нарушил чл.9 от Конвенцията за правата на детето, като е допуснал разделяне на детето от родителя против волята му, позовавайки се единствено на изготвения по делото социален доклад, както и е нарушил принципа, залегнал в чл. 47, ал.1 от Конституцията на Република България, предвиждащ, че 1 отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Твърди се, че отнемането на детето от майката и настаняването му при роднини по бащина линия не е в интерес на детето, което не е дете в риск по смисъла на закона и е в разрез с целите на производството. Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е постановено единствено и само въз основа на посоченото в социалния доклад, че детето желае да остане да живее при баба си и дядо си по бащина линия, където се чувства по- добре и е по- спокоен, като счита, че този факт е ирелевантен за делото, тъй като решението не може да почива на настроението и желанието на малолетно дете, което не е правоспособно. Изтъква се, че като не е изследвал възможностите на бабата и дядото на детето по майчина линия, а се е позовал единствено на представения по делото социален доклад и нагласата на детето, ЯРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. По тези съображения въззивницата настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което детето П.М.М. да бъде настанено в семейството на майка си Ж.Д.Д. и на баба си М. П. и нейния партньор Д.Т..

Въззиваемата страна- Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, не е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 от ГПК.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител- пълномощник на въззивницата.

В съдебно заседание въззиваемата страна- Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Ямбол, чрез процесуален представител- юриск. А., оспорва въззивната жалба, като счита обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и настоява за потвърждаването му. Поддържа, че при постановяване на решението, ЯРС е отчел всички правно значими по делото обстоятелства и интереса на малолетното дете, като е съобразил, че след смъртта на бащата грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от неговите баба и дядо по бащина линия, здравословното състояние на майката и невъзможността й да полага грижи за детето, изградената емоционална връзка между детето и неговите баба и дядо по бащина линия.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба по чл.28 от Закона за закрила на детето, подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Ямбол за настаняване детето П. М. М. в семейството на роднини по бащина линия- С.П.М. и П.А.М., двамата от с.***, обл.***, за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи- до завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст.

Молбата е обоснована с настъпилата на 30.06.2024 г. смърт на бащата на детето, който е упражнявал родителските права по отношение на детето на основание влязло в сила решение на ЯРС, с което и местоживеенето на детето е определено при неговия баща това.

Поддържа се, че след смъртта на бащата на детето, последното е било настанено временно със заповед от 12.07.2024 г. на директора на ДСП- Ямбол по административен ред в семейството на роднини- С.М. и П.М., до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. По отношение на детето се сочи, че е „дете в риск“, тъй като е останало без родителски грижи, бащата е починал на 30.06.2024 год., майката е с психично заболяване.

Излага се, че след смъртта на бащата грижите по отглеждане на детето П. М. са поети от неговите баба и дядо по бащина линия- С.П.М. и П.А.М.. Поради заболяването си, майката на детето не е в състояние да полага адекватни грижи за детето. В хода на извършеното социално проучване е установено, че С.М. и П.М. са в състояние да осигурят на детето стабилна среда и да задоволяват потребностите му, като с декларация по чл. 24, ал.3 от ППЗЗДет са декларирали желанието си детето да бъде настанено в семейството им.

2

В с.з. пред първоинстанционния съд майката на детето- Ж. Д. Д. е оспорила молбата на ДСП- гр. Ямбол за настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия. Заявила е, че желае детето да бъде настанено в семейството на нейната майка и мъжа, с който последната съжителства на семейни начала. Поддържала е, че всички те живеят в едно домакинство, че макар и да е освидетелствана и заболяването й да не й позволява да се грижи самостоятелно за детето си, тя е добър и грижовен родител и с помощта на майка си и съжителстващият с нея ще се грижи за детето си по най- добрия начин. Изложени са доводи, че между детето и неговата баба по майчина линия има изградена силна емоционална връзка, тъй като тя е участвала в отглеждането на детето, подпомагайки неговия баща, при настаняване на детето в семейството на баба му по майчина линия то не би попаднало в нова и непозната за него среда.

С обжалваното решение ЯРС е приел, че е в интерес на детето да бъде настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия за посочения в молбата срок, позовавайки се както на установеното в хода на социалното проучване, така и на желанието на детето.

От фактическа страна по делото е установено, че детето П. М. М. е родено на **** г. и негови родители са Ж. Д. Д. и М.П.М..

С влязло в сила на 17.01.2024 г. Решение № 26 от 17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2586/2023 г. по описа на ЯРС, е утвърдено постигнатото между родителите на детето споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето П. М. са предоставени на бащата М. М., местоживеенето на детето е определено при бащата, а на майката е определен режим на лични контакти с детето, както и задължение на същата да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща.

Установено е, че бащата на детето е починал на 30.06.2024 г.

В изпълнение на задълженията си по ЗЗДет. и ППЗЗДет. ДСП- Ямбол е предприела действия за настаняване на детето извън семейството, като е проучила възможността за настаняване на детето в семейството на роднини или близки. В писмени декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет бабата и дядото на детето по бащина линия- С.М. и П.М., както и бабата на детето по майчина линия- М. П., са изразили съгласие за временното настаняване на малолетното дете П. по административен ред в семействата им.

В хода на извършеното социално проучване, резултатите от което са обективирани в приложения по делото Социален доклад от 12.07.2024 г., е установено, че детето П. е отглеждано предимно от своя баща, който е разчитал на подкрепата на своите родителите. При посещенията си при майката, грижите за детето са били полагани от неговата баба по майчина линия. Между детето и неговите баба и дядо по бащина линия е изградена стабилна емоционална връзка, която дава необходимата сигурност на детето.

Детето желае да продължи да живее в семейството на баба си и дядо си по бащина линия.

Детето е споделило пред социалните работници, че е привързано и към своята майка, както и към баба си и дядо си по майчина линия, но се чувства по- добре и по- спокоен в семейството на С. и П.М. При проведената беседа с детето, същото е споделило за случаи, в които е станало свидетел на скандали между майка си, баба си по майчина линия и дядо си Д., в които те са се удряли помежду си. Малолетният е сподели, че му е известно от баба му М., че майка му е болна.

По делото е установено, включително и чрез представеното ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД- гр. Ямбол,с № 91811 от 28.05.2024 г., че майката на детето Ж. Д. Д. е освидетелствана, като е с поставена водеща диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, остатъчно и късно проявило се психотично разстройство“, във връзка с което заболяване и й е определена 50 % ТНР. Лекувана е в ДПБ- гр. Раднево, а последно в ПО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен през м. март 2024 г. В медицинската 3 документация е посочено, че освен наркотици, майката употребява и алкохол. В хода на социалното проучване бабата на детето по майчина линия М. П. е споделила пред социалните работници, че дъщеря й не е способна сама да се грижи за детето П. и разчита на своята майка. Според заявеното от М. П., майката е преустановила приема на наркотици и в момента е на поддържаща терапия.

Установено е, че както в жилището на бабата и дядото на детето по бащина линия, така и в жилището на бабата на детето по майчина линия, са създадени добри битови условия за живота му, като във всяко от тях е обособено лично пространство за детето.

Изследвани са материалните възможности на семействата, като е установено, че бабата на детето С.М. към момента е безработна, регистрирана е в ДБТ- гр. Ямбол и й предстои да започне да получава обезщетение за безработица. Дядото на детето П.М. работи по трудово правоотношение и получава нетно месечно възнаграждение в размер на около 1000.00 лв.

По данни на майката на детето, същата получава месечен доход в размер на 1200.00 лв.- по 20.00 лв. на ден за извършвани домакински услуги в дома на И.И. и по 15.00 лв. на ден от лице, за което майката посочила, че е неин интимен партньор. Установено е, че майката е обект на подпомагане от ДСП- Ямбол по чл.70 от ЗХУ. Бабата на детето по майчина линия- М. П. е трудово ангажирана, като по нейни данни работи като медицинска сестра в Здравна служба- с. Тенево и получава месечен нетен доход в размер на 1700.00 лв.

Партньорът й- Д.Т. също е трудово зает и получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 2100.00 лв.

Становището на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП- гр. Ямбол е, че е в интерес на детето П. М. да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо по бащина линия, предвид изградената между тях силна емоционална близост и привързаност. Семейната среда на С. и П.М.не е нова и непозната за детето, в същата не са установени обстоятелства и фактори, които да застрашават живото, здравето и сигурността на детето, бабата и дядото по бащина линия са в състояние да осигурят сигурна и стабилна среда и да задоволят потребностите му. Такова е и желанието на детето П., който се чувства спокоен и добре в семейството на баба си и дядо си по бащина линия.