Определение № 1567 от 30.10.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1567 гр. Плевен, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500705 по описа за 2023 година Производството по в.ч.гр.д. № 705/2023г. по описа на Плевенски ОС е образувано по частна жалба на К. И. Л. и М. Г. Л. – ответници по делото в първата инстанция, подадена чрез пълномощникът им адв.Е. М. от АКПлевен против определение № 3622/17.08.2023г. по гр.д. № 2951/2018г. на Плевенски РС, с което е отхвърлено искането им за изменение, на основание чл.248 от ГПК на решение № 251/27.02.2023г. в частта му за разноските, като неоснователно.

В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите считат, че районният съд, неправилно е приел, че те са станали причина за завеждане на делото и искът се явява неоснователен поради това, че увреждащите собствеността на ищеца действия са били преустановени от ответниците в хода на процеса. Развити са доводи по съществото на приключилия с влязло в сила решение спор по чл.109 ЗС. Считат за незаконосъобразно присъждането на направените по делото от ищеца разноски, при положение че искът му е бил отхвърлен. Молят да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което се допусне изменение на решението в частта за разноските, като вместо разноски в полза на ищеца се присъдят направените от ответниците такива.

1

Ответникът по частната жалба В. Б. П., чрез пълномощника си адв.И. Н., е взел становище, че тя е неоснователна. Счита, че както първата така и въззивната инстанция е ограничена във възможността да изменя първоинстанционното решение, при положение че срещу него не е подадена въззивна жалба. При произнасянето си следва да се съобрази с приетото от районния съд с влязлото в сила решение. Относно отговорността за разноски, счита че ответниците следва да я понесат, тъй като нито са признали иска, нито може да се приеме, че не са станали причина за завеждане на делото.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество - се явява неоснователна.Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. Б. П., чрез пълномощника му адв.И. Н. против К. И. Л. и М. Г. Л., с която е предявен негаторен иск по чл.109 ЗС.

Ответниците са го оспорили с отговора на исковата молба. По делото е постановено и влязло в сила решение № 251/27.02.2023г. с което предявения от В. Б. П. от гр.Плевен против К. И. Л. и М. Г. Л., двамата от с.Г.М., Плевенска област иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят извършването на строителни дейности по построяването на навес и лятна кухня в УПИ-Х-760 кв. 85а, по плана на с.

Г.М., с адрес ул. „А.П.“ ***, както и да премахнат вече построеното от тях и по този начин да възстановят нещата в първоначалното им състояние, като неоснователен и недоказан. С решението К. И. Л. и М. Г. Л. са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на В. Б. П. сумата от 1146лв. направени по делото разноски. С молба от 20.03.2023г./наименована въззивна жалба/ ответниците са поискали изменение на решението в частта му за разноските, като с определението по реда на чл.248 ГПК да бъде оставено без уважение искането за разноски на ищците и бъдат присъдени направените от тях деловодни разноски при отхвърляне на иска.

С обжалваното определение № 2847/31.07.2018г. Плевенски РС е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението от 27.02.2023г. в частта му за разноските, като е приел, че тя е изцяло 2 неоснователна. Приел е, че доколкото липсва подадена жалба срещу решението по делото, а се иска само изменението му в частта за разноските и срокът за въззивно обжалване е изтекъл, то решението, с което е отхвърлен искът поради изпълнение в хода на процеса е влязло в сила. След като ответниците са изпълнили в хода на процеса, то те са станали причина за завеждане на делото и следва да понесат направените по делото разноски.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. В частната жалба, както и в молбата по чл.248 ГПК са развити аргументи по съществото на спора, които не могат да бъдат обсъждани.С влязлото в сила решение, което не може да бъде пререшавано, даже с оглед преценката за разноските, е прието, че искът е изцяло неоснователен поради това, че ответниците в хода на производството по делото са преустановили действията, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. С решението е прието, че върху имота на ищеца, ответниците са осъществили неоснователно въздействие чрез закрепване на навес в горната му част в ограждащата стена на къщата на ищеца, както и че това действие е създало за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС) чрез повреждане на стените на сградата на ищеца-напукване и падане на мазилка. Това неоснователно въздействие и създадените пречки за ползването на имота от ищеца, обаче е преустановено в хода на процеса, видно от приетите по делото съдебно-технически експертизи, както и от съставения констативен протокол на назначената комисия от Община-Д.П. от 29.08.2022г., в който е установено, че собственикът на УПИ10 Х-760 кв. 85а, по плана на с. Г.М., с адрес ул. „А.П.“ *** е премахнал опорните греди на навеса от зида на сградата в съседния имот. Монтирана е нова метална носеща конструкция, която не е в допир със стената на сградата в съседния имот. Извършеното строителство е в съответствие с разпоредбите на чл.42, ал.1, чл.46, ал.1 и чл. 151, ал. 1, т.3 от ЗУТ и не подлежи на премахване или забрана за ползване. Тези настъпили в хода на делото обстоятелства са съобразени от РС, на основание чл.235, ал.3 ГПК и той е отхвърлил иска изцяло.В този случай не може да се приеме, че е налице хипотеза на чл.78, ал.3 от ГПК, въпреки че искът срещу частните жалбоподатели е бил отхвърлен. Това е така поради обстоятелството, че ищецът е имал право на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и РС правилно е осъдил ответниците да му ги заплатят.

3

Отговорността за разноски възниква когато страната неоснователно е отричала съдебно предявеното право на ищеца.В случая с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, осъществявайки неоснователно въздействие чрез закрепване на навес в горната му част в ограждащата стена на къщата на ищеца, което действие е създало за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените, чрез повреждане на стените на сградата на ищеца-напукване и падане на мазилка. Не са признали иска, а в хода на делото са преустановили неоснователното въздействие върху имота на ищеца. При тези данни нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, изключваща възможността да бъде ангажирана отговорността на ответника за разноските на ищеца, се явява неприложима.

Приемайки, че ответниците са станали причина за завеждане на делото и искът се явява неоснователен поради това, че неоснователното въздействие върху собствения на ищеца имот е преустановено от тях в хода на процеса, ги е осъдил да заплатят направените от ищеца разноски.Отказал е редуциране на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, поради това че фактическата и правна сложност на делото обосновава адекватност на размера на адвокатското възнаграждение - проведени пет открити съдебни заседания, назначени и изслушани две съдебни експретизи и двама свидетели. Процедирайки по описания начин, РС не е допуснал твърдените в частната жалба нарушения на закона, а е действал законосъобразно.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3622 на Плевенския районен съд, постановено на 17.08.2023г. по гр.д. № 2865/2022г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата на ответниците К. И. Л. и М. Г. Л. за изменение на основание чл. 248 от ГПК на решение № 251/27.02.2023г. в частта му за разноските, като неоснователна.

4

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5