Решение № 128 от 09.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Търговско дело № 20255300900418 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът Р. К. А., ЕГН **********, от с. *****, община *****, област *****, ул. ***** ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да му заплати обезщетение за претърпени в резултат на настъпило на ***г. в гр. ***** ПТП неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., частичен иск от 40 000 лв., и имуществени вреди в размер на 10 214,23 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на *** г. около 08:40 ч. в гр. *****, ул. ***** и бул. ***** е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****, управляван от М. В. А., и мотоциклет „Ямаха ХВ 1900“ с рег.№ *****, управляван от ищеца Р. К. А.. Вина за настъпилото ПТП има водача на лекия автомобил, който движейки се по път с пътен знак Б2, е преминал през две пътни ленти и се е включил в третата лента, без да осигури предимство на водача на мотоциклета, който се е движил по път с предимство, за което на виновния водач е съставен АУАН № *****/*** г. на ОД на МВР – Пловдив. В резултат на настъпилото ПТП ищецът бил прегледан в УМБАЛ ***** с оплаквания от болки в десния крак, 1 дясната ръка и дясната поясна област. При вторичен преглед на 02.08.2024 г. е констатиран оток в дясното стъпало, дорзално кръвонасядане и болезнени движения, като ищецът се придвижва с патерици, а направения ЯМР е установил пантарен и дорзален фасцит и ретроталарен бурсит на дясна глезенна става. Ищецът е провел няколко курса физиотерапия, но въпреки това на 16.10.2024 г. е бил с накуцваща походка, налична е била инкомплетна лезия на интеросалния лигамент с оток и излив, както и кистоподабна колекция в тарзалния синус с размери до 10 мм. При направен ЯМР на 28.04.2025 г. е установена резорбция на дифузните едемни промени на дясното ходило, както и наличие на персистираща кистоподобна колекция в тарзален синус и промени в него, които се асоциират с бурсит. Към момента ищецът все още не може да изпълнява движения в пълен обем с травмирания десен долен крайник, като спорадично се появява и болков синдром. В резултат на ПТП той е изпитал интензивни и продължителни негативни изживявания – уплаха, стрес, силна болка, цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. За дълъг период от време била напълно изключена всякаква физическа активност, нарушил се сънят му, изпитвал притеснение, тревожност, напрегнатост и раздразнителност. Наред с това, ищецът претърпял и имуществени вреди, тъй като поради състоянието си се наложило да ползва отпуск по болест общо за период от 59 дни, през които получавал обезщетение от НОИ в размер на 80 % от трудовото си възнаграждение. Според удостоверение № 614/16.10.2024 г., издадено от „*****“ ЕООД, за този период той би получил общо 10 540 лв., от които средно по 5 270 лв. месечно за командировки, а получил като обезщетение от НОИ само 978,77 лв., поради което претендира имуществени вреди в размер на 9 561,23 лв. Освен това, ищецът е направил и разходи за ЯМР – 450 лв., за съдебно-мед. удостоверение – 50 лв. и за индивидуални стелки „Елит плюс“ – 153 лв., или общо 653 лв. За управлявания от виновния водач лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****, е налице валидно сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/***** с период на застрахователно покритие от 28.09.2023 г. до 27.09.2024 г. Затова ищецът е депозирал претенциите си пред застрахователното дружество с молба още на 24.07.2025 г., прецизирани с молба от 25.02.2025 г., за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди, но ответникът не е 2 определил и изплатил на пострадалия претендираните вреди, поради което е изпаднал в забава.

Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като са налице престъпни обстоятелства по смисъла на чл. 124, ал. 5 от ГПК, които са от значение за гражданското правоотношение. Тъй като ищецът твърди, че му е причинена средна телесна повреда, то този факт осъществява състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „ГО“ на автомобилистите за лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените на ищеца травми, описани в ИМ, които са силно преувеличени. Непосредствено след ПТП са установени само леки телесни повреди – повърхностни травми, охлузвания и кръвонасядания, като ищецът е отказал хоспитализация. Ответникът твърди, че вина за настъпване на ПТП има ищеца, който се е движил с превишена и несъобразена скорост за процесния пътен участък, като не е реагирал на възникналата опасност чрез задействане на спирачната система на мотоциклета. Евентуално твърди, че ПТП е било съпричинено от двамата водачи. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди и по размер, тъй като то е силно завишено и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претендираните имуществени вреди като разлика с полученото от НОИ обезщетение, тъй като средствата за командировка не представляват сигурен доход и зависят във времето от различни конкретни обстоятелства.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими, по съображенията, изложени в Определение № 1248/ 01.09.2025г., и следва да бъдат разгледани по същество.

3

По основателността на исковете.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на процесното ПТП, както и твърди, че вина за настъпилото ПТП има ищецът. Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на л.а.

„Опел Астра с рег. № ***** в конкретната ситуация.

Основният спорен между страните по делото въпрос е относно механизма на процесното ПТП и дали е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, така че да е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на лекия автомобил за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие по делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза.

От заключението по САТЕ се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:

На *** г. около 08:30 ч. в гр. *****, на кръстовището между бул. „*****“ и ул. „*****“ е настъпило произшествие при следната пътна обстановка: произшествието е настъпило на Т-образно кръстовище, бул. „*****“ е път с две платна с по три ленти за движение в една посока; участъкът е прав, хоризонтален, с асфалтова настилка, при ясно време и добра видимост. Л.а.

„Опел Астра“ с рег. № *****, управляван от М. А., се движи по ул. „*****“ в посока от запад на изток, като спира при наличие на знак Б2. През това време по дясната лента на западното платно на бул. „*****“ се движи мотоциклет „Ямаха ХУ1900“ с рег. № ***** управляван от Р. А.. Водачът на „Опел Астра“ потегля и навлиза по бул. „*****“ с десен завой, като преминава през дясната и средната лента и се насочва към лявата лента. При потеглянето на автомобила, мотоциклет се е намирал на около 86 m преди мястото на удара и на около 59 m преди автомобила, който навлиза на платното пред него.

Водачът на мотоциклета първоначално предприема маневра за смяна на лента от дясната към средната, а около 2,5 s преди удара започва реакция за спиране.

Така автомобила и мотоциклета се движат към лявата лента, където те навлизат и където настъпва удара близо до линията разделяща я от средната лента. Ударът е страничен между мотоциклета и автомобила, като 4 мотоциклетът се удря в лявата задна врата и задния ляв калник на автомобила.

След удара мотоциклетистът пада на платното, а автомобилът спира на малко разстояние напред.

От техническа гледна точка водачът на мотоциклет „Ямаха XV1900“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно намаляване на скоростта и спиране. Към момента на навлизане на л.а. „Опел Астра“ на платното за движение мотоциклетът се е намирал на разстояние около 59 m от автомобила, което е осигурявало достатъчна дистанция за спиране преди достигането му при спирачно закъснение не по-малко от около 2,37 m/s2, съответстващо на плавно към нормално спиране в градски условия.

При предприемане на своевременна реакция и спиране не би се образувала конфликтна точка между двете превозни средства. Освен това от техническия анализ се установява, че ако водачът на мотоциклета беше продължил движението си по дясната лента, без да предприема маневра за смяна на лентата и без да започва спиране, също не би възникнал контакт между двете МПС и те биха се разминали.

В о.с.з. от 12.03.2026г. вещото лице автоексперт пояснява, че водачът на автомобила е навлязъл първо в дясната лента, като е освободил много бързо дясната лента, защото е преминал през нея, и е навлязъл в средната лента.

Мотоциклетът е тръгнал на ляво заедно с автомобила. Първи в средната лента е навлязъл автомобилът, мотоциклетът е навлязъл втори в средната лента.

Когато автомобилът е започнал да навлиза в лявата лента, мотоциклетът не е бил в лявата лента, той е бил все още в средата на средната лента.

Мотоциклетистът е закъснял с реакцията си.

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие използването на МПС имуществени и неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. За основателността на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени и имуществени вреди против застрахователя следва да бъдат установени, при условията на пълно и главно доказване, наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия 5 състав (виновно и противоправно деяние, настъпили вреди и причинна връзка между деянието и вредите).

В настоящия случай не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Опел Астра“, по следните съображения:

От заключението по САТЕ (обясненията на вещото лице автоексперт в о.с.з. от 12.03.2026г.), което заключение не е оспорено от страните и което се кредитира напълно от съда като обективно и обосновано, се установява, че ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно намаляване на скоростта и спиране, тъй като към момента на навлизане на л.а. „Опел Астра“ на платното за движение мотоциклетът се е намирал на разстояние, което е осигурявало достатъчна дистанция за спиране.

При тази дистанция ищецът е имал техническа възможност чрез своевременна реакция и плавно спиране да намали скоростта и да предотврати възникването на конфликт между двете превозни средства. При предприемане на своевременна реакция от страна на ищеца и спиране не би се образувала конфликтна точка между двете превозни средства. Освен това ако водачът на мотоциклета беше продължил движението си по дясната или по средната лента, без да предприема маневра за смяна на лентата, като премине в лява лента, също не би възникнал контакт между двете МПС и те биха се разминали. При навлизането на автомобила на пътното платно, по което се е движел ищецът, автомобилът не е попадал в опасната зона на ищеца.