Решение № 69 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря В. Ил. Иванова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000442 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „Еврофонд кънсълтннг“ ЕООД, ЕИК 201554855, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Христо Максимов“ № 45а, ет. 5 против решение № 28 от 27.02.2023г. по т.д. 20211800900182 от 2021г. по описа на Софийски окръжен съд в частта му ,с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.92 ЗЗД и чл.12 от Договор №Д-341 от 11.12.2015г. на жалбоподателя срещу Община Правец, гр. Правец, пл. „Тодор Живков“ №6, Булстат 000776477 за сумата 13 976лв ., представляваща неустойка по чл.12 от Договор № Д-341 от 11.12.2015г. Решението се обжалва в тази му част,но само за сумата от 5 336 /пет хиляди триста тридесет и шест/ лева, а не за пълния предявен и отхвърлен размер от 13 976 лева.В жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати сумата 5 336лв. като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

От страна на въззиваемата ОБЩИНА ПРАВЕЦ, БУЛСТАТ 000776477,със седалище и адрес на управление: Община Правец гр. Правец, пл. „Тодор Живков“ № 6 е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата и се иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

1

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Т.д.№182/21г. на СОС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против Община Правец.Подържа се,че на 11.12.2015г. между „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД, в качеството на изпълнител и Община Правец, в качеството на възложител, бил сключен Договор № Д-341 с предмет предоставяне на консултантски услуги на община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за посочения в договора обект.Целта на сключване на договора била е кандидатстване на възложителя по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г. Съгласно чл.3 от сключения между страните Договор № Д340 възложителят изплаща цялата стойност на изпълнителя при одобрението й по проекта и след подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ и получаване на авансово плащане от фонда. Съгласно чл.3, раздел I от Анекс от дата 19.02.2016г. към договора възложителят заплаща на Изпълнителя цената по договора в срок от 5 дни от сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ и получаване на авансово плащане от фонда по проекта. В чл.2 от Раздел II “Цена и условия на плащане“ от Договора за възлагане на обществена поръчка цитиран по-горе, е уговорена общата цена за изпълнението на договора в размер на 41 600 /четиридесет и една хиляди и шестстотин/ лева без ДДС, или 49 920 /четиридесет и девет хиляди деветстотин и двадесет/ лева с ДДС - съгласно предложена от „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД ценова оферта, като част от проведена обществена поръчка по ЗОП. В цитираната ценова оферта, която се явява неразделна част от договор № Д-341, е разбита общата цена по договора както следва: За консултантски услуги за окомплектоване на проектното предложение - 17600 /седемнадесет хиляди и шестстотин/ лева без ДДС, или 21 120 /двадесет и една хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС; За консултантски услуги за управление на проекта - 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева без ДДС, или 28800 /двадесет и осем хиляди и осемстотин/ лева с ДДС. „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД изпълнила своето задължение по договора като изготвили от името на Община Правец заявление за подпомагане, ведно с всички анализи и приложения към него и окомплектова проектната документация за кандидатстване.С приемно-предавателен протокол от 28.09.2016г. работата била предадена и приета без забележки на възложителя. Община Правец кандидатствала по проекта с изработения от „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД продукт, като на 29.09.2016г. подала комплектованото проектно предложение за одобрение пред ДФ „Земеделие“ и получила Квитанция за прием с идентификационен номер 23/07/2/0/00146 от 29.09.2016г. На 03.05.2019г. „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД изпратила покана за доброволно изпълнение до Община Правец. Към поканата била приложена Фактура № 148/03.05.2019г. за сумата 21 120лв. с ДДС - размерът, съответстващ на първия етап на проекта. С поканата ищецът предоставил 30-дневен срок на Община Правец за плащане на дължимата сума по 2 договора,която сума не била заплатена. По същия договор на 11.07.2019г. „Еврофонд Кънсълтинг“ЕООД завел срещу Община Правец частичен иск за сумата от 3000 лева главница по договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и 1000 лева - неустойка по чл.12 от договора,по който било образувано гр.д. № 1200/2019г. по описа на РС-Ботевград. Иска се по настоящето дело ответната община да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 18 120 лева с ДДС, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до плащане на дължимата сума, както и 13 976 лева, представляващ неустойка по чл. 12 от Договор № Д341 от 11.12.2015г. Претендират се разноските по делото.

В представения отговор ответната община е оспорила предявения иск като неоснователен.Иска се отхвърляне на същия и присъждане на направените по делото разноски.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено,че между страните е сключен Договор № Д-341 с посочения по горе предмет. С решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Ботевград, влязло в сила на 03.05.2022г. Община Правец е осъдена да заплати на „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД на основание чл.258 и сл. ЗЗД, чл.266 ЗЗД във връзка с чл.286 и чл.79 ЗЗД, сумата 3000лв., представляваща частичен иск от 21 120лв. за неизплатено възнаграждение по Договор № Д341 с предмет предоставяне на консултантски услуги на община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция №1: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструция на вътрешна водопроводна мрежа на село Осиковица, Община Правец“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.92 ЗЗД сумата 1000лв., представляваща частичен иск от 5280лв. за неустойка по чл.12 от Договор № Д[1]341/11.12.2015г. за периода 07.06.2019г. до 10.07.2019г. С договора било уговорено възнаграждение за приетата работа в размер на 21 120лв. с ДДС.Предвид обстоятелството,че с решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Ботевград била присъдена сумата 3000лв. от частичният иск от 21 120лв., съдът приел,че искът за остатъка 18 120лв. се явява основателен. Съдът приел,че съгласно чл.12 от договора ответникът Община Правец дължи на ищеца неустойка. С решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Ботевград,което е потвърдено от СОС с решение №157/03.05.22г. по в.гр.д.№113/22г., е установен размер на дължима неустойка в размер на 6 336лв. и е присъдена сумата 1000лв.

Дължимият остатък е в размер на 5 336лв. С оглед обстоятелството,че за недължимосттта на вземането ответникът направил възражение за погасяване по давност съдът е приел,че след като вземането е възникнало от приемането на работата на 28.09.2016г. до момента на предявяване на иска 17.09.2021г. е изтекла тригодишната давност по чл.111 б.Б ЗЗД, поради което вземането е погасено по давност и е отхвърлил предявения иск.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Атакуваното решение е валидно и 3 допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че вземането е погасено по давност,поради това,че падежът на вземането е настъпил на дата 28.09.2016г., когато жалбоподателя предал работата на възложителя.В жалбата, по която е образувано настоящето производство,жалбоподателят подържа,че падежът на задължението е нестъпил,не от датата на предаване на работата-28.09.16г.,а от изтичането /на 07.06.19г./ на дадения тридесетдневен срок от получаването /на 07.05.19г./ на фактурата за дължимата сума.

Съдът счита,че становището на жалбоподателят е неоснователно.Както беше посочено по-горе за претендираните по настоящото дело вземания между страните по предявен от настоящия жалбоподател частичен иск е постановено решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Ботевград,което е потвърдено от СОС с решение №157/03.05.22г. по в.гр.д.№113/22г.,с което е установен размер на дължима неустойка в размер на 6 336лв. и е присъдена сумата 1000лв. С решението си РС-Ботевград е приел,че ответникът-настоящ въззиваем, е изпаднал в забава по отношение на задължението му за плащане на дължимото от ищеца възнаграждение за извършената и приета работа,считано от 28.11.16г.Съгласно т.2 от мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2016 гр.София, 22.04.2019 год по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде 4 посочено какво постановява съдът по съществото на спора. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.