Решение № 9627 от 04.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9627

Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - X Състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЯНКО АНГЕЛОВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 20257180701567 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следв. от АПК.

Делото е образувано по жалба на Р. Б. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 1040-15-198 от 10.07.2025г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-259/18.06.2025г. против разпореждане [номер]-00-12249-3/29.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ и същото е потвърдено като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на Решението на Директора на ТП на НОИ, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че България не е държавата по обичайно пребиваване на жалбоподателката. В жалбата са развити подробни аргументи в тази насока. Иска се отмяна на обжалвания административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалният си представител адв. П. поддържа така депозираната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт А., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалване на оспорения административен акт, за което същият е неблагоприятен. Същата е депозирана в законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството пред ТП на НОИ - Пловдив е стартирано по подадено от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, подадено по електронен път чрез електронните административни услуги на НОИ с вх. № 9033-15-241/23.11.2024г., с рег. № 151-00-12249/23.11.2024 г. в ТП на ПОИ – Пловдив, в която е декларирана дата на прекратяване на трудовото ѝ правоотношението в Гърция на 14.11.2024г., както и същата не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО, не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в България.

Оспорващата посочила, че не упражнява трудова дейност и за тази цел има създадена регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта. Към заявлението си жалбоподателката приложила Декларация за определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 23.11.2024г., два броя заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от други държави-членки от 23.11.2024г., копие на преносим документ U1, издаден от КИ на Белгия, удостоверени осигурителни периоди от КИ на Белгия за времето от 25.04.2016 г. до 30.06.2024 г., както и документи, удостоверяващи заетостта на жалбоподателката в Гърция, включително и фишове за работни заплати.

В последствие, в отговор на писмо изх. № У-151-00-12249-1/26.11. 2024г., от Й. била подадена декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ чрез електронните административни услуги на НОИ с вх. № 9016-15-409/05.12.2024г., в която били приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж от Гърция, а именно: анкетна карта за Гърция, копия на документи относно извършвана трудова дейност в Гърция и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004, с което желае да бъдат удостоверени следните осигурителни периоди в Гърция: от 21.08.1998г. до 15.09.2004г. и от 12.07.2024г. до 13.11.2024г.

На основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица било спряно с разпореждане [номер]-00-12249-1/20.12.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица до получаване на отговор от чуждата институция във връзка с изпратени формуляри СЕД U001СВ и СЕД U003 за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на трудовото правоотношение.

С вх. № 9016-15-191/14.05.2025 г. чрез електронните административни услуги на НОИ Р. Й. представила копие на преносим документ U1, издаден от КИ на Гърция. С цел последваща обработка на административната преписка, с разпореждане [номер]-00-12249-2 от 19.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Т11 на НОИ Пловдив производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК. С документа U1 от КИ на Гърция бил потвърден осигурителен период от 12.07.2024 г. до 13.11.2024 г.

От всички постъпили документи, включително и от подадената от жалбоподателката декларация за определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 23.11.2024г., ръководителят на обезщетението при безработицата при ТП на НОИ – Пловдив приел, че България се явява държава по произход, но не е държава по пребиваване и нейното законодателство не било приложимото към момента на последната заетост на лицето. Вследствие на това с разпореждане [номер]-00-12249-3 от 29.05.2025г. на Р. Й. било отказано отпускането на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004.

В мотивите на разпореждането си органът се позовал на данните, установени от преносими документи U1, с които били потвърдено осигурителни периоди от 25.04.2016г. до 30.06.2024г. за Белгия и от 12.07.2024г. до 13.11.2024г. за Гърция, като приел, че от тях се установявал център на икономически интереси, различен от България, съобразно характера на извършваната трудова дейност, дългата продължителност и непрекъснатост на пребиваване на лицето извън България и жилищното положение на лицето – същото живяло под наем в Гърция. Отчел като ирелевантен фактът, че адресната му регистрация била в България.

В разпореждането били застъпени мотиви, че предвид чл. 11, пар. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, приложимото законодателство в този случай било това на Гърция, като Разпореждането е връчено чрез лицензиран пощенски оператор на 06.06.2025 г.

С жалба вх. № 1012-15-259/18.06.2025 г., Р. Й., чрез адв. А. П., обжалвала разпореждане [номер]-00-12249-3 от 29.05. 2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив. Изразила съображения, за неправилност на разпореждането и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

С Решение № 1040-15-198 от 10.07.2025г. директора на ТП на НОИ – Пловдив отхвърлил жалбата като неоснователна. За да формира този извод, решаващият орган е приел, че от съществено значение за прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 е правилното определяне на пребиваването на конкретното лице, тъй като то оказва влияние спрямо компетентността на институцията по отношение отпускането на паричното обезщетение за безработица. Цитирал е подробно нормативната уредба, приложима за този вид обществени отношения, а именно - чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, както и приложими във връзка с него разпоредби на чл. 1, б. „й“ от Регламент (ЕО) 883/2004 и чл. 11 от Регламент (ЕО) 987/2009. Като е възприел изцяло мотивите на ръководителя на осигуряването за безработицата при ТП на НОИ Пловдив, решаващият орган приел, че от събраните и налични данни следвало да се обоснове еднозначен извод, че лицето Р. Й. не попада в обхвата на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, тъй като Република България, която се явява страна по произход, не е държава по пребиваване или страна по последна заетост. Решението било връчено на 14.07.2025г., а на 18.07.2025г. била подадена и процесната чрез ТП на НОИ – Пловдив.

В хода на съдебното производство, наред с оригинали на документи на чужд език са представени и приобщени преведени копия на български език.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Обжалваните в настоящото производство актове на органите на НОИ - разпореждане [номер]-00-12249-3/29.05.2025г. и потвърждаващото го Решение № 1040-15-198/10.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив са издадени от материално и териториално компетентни органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма. Същите съдържат правни и фактически основания за издаването им. Актовете, обаче, са постановени в противоречие на европейското законодателство – Регламент (ЕО) 883/2004, уреждащ обществените отношения във връзка с координацията на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза и Регламент (ЕО) 987/2009 за приложението му, както и в противоречие на материалния закон – КСО и в противоречие с целта на закона.

Като такива подлежат на отмяна.

Основният спорен въпрос между страните е правен. Той се състои в това кое е мястото на обичайното пребиване на Р. Б. Й. след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с гръцкия работодател и прибирането ѝ в България.

Правилното определяне на мястото на обичайното пребиваване дава отговор на въпроса коя е компетентната държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за безработица за лице, чиято последна заетост е в друга държава членка на ЕИО, в случая – Гърция.

Според съда неправилно ръководителят на осигуряването за безработица и директорът на ТП на НОИ Пловдив са достигнали до извод, че не България, а Гърция е държавата на обичайното пребиваване н жалбоподателката и гръцкото законодателство е приложимо по отношение на нея.

Европейското законодателство, в това число и правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, е задължително за приложение от всички държави-членки на ЕС, в това число и България, като всяка членка има свободна преценка да реши кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията. В настоящия момент тези общи правила и принципи за координация на системите за социална сигурност се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите подлежат на пряко приложение във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата. Освен това, те имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 вр. чл. 1, б. "л" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства относно посочените клонове на социална сигурност, в т. ч. и по отношение на обезщетенията за безработица (чл. 3, пар. 1, б. "з").

По делото не възниква спор, че Р. Й. е гражданка на Република България - държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което Регламент (ЕО) № 883/2004 г. намира приложение.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени четири основни принципа в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки във връзка с механизма на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица. Те са следните: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.