Решение № 1801 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1801 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330104680 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД против Е. С. П..

Твърди се, че на ********* г. ищецът е предоставил на ответницата по договор за кредит, сключен от разС.ие, сума в размер на 1000 лв. Договорът бил сключен чрез електронна платформа. Твърди се, че главницата следвало да се върне на 13 погасителни вноски в периода **********г. – **********г., като се дължала и възнаградителна лихва. По договора ответницата направила плащания в общ размер на 804,70 лв., от които 377,86 лв. за главница и 116,76 лв. за възнаградителна лихва, както и 310,08 лв. за неустойка. Ищецът сочи, че на ******** г. поради неизпълнение задълженията на длъжника, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на съобщение по електронната поща на ответницата. Отделно от това се твърди, че към момента е настъпил е падежът на цялото задължение.

Поддържа се, че за остатъка от вземанията по договора, които останали неплатени, а именно - главница от 622,14 лв. и 106,49 лв. възнаградителна лихва за период ********* г. – ********** г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по частно гражданско дело № ********* г. на ПРС, във връзка с което и след подадено възражение от длъжника, дружеството предявява настоящите установителни искове, с който моли да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството последно посочените суми като главница и договорна възнаградителна лихва.

1

Претендира и законната лихва от подаване на заявлението, както и сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока за отговор Е. П. е подала бланково възражение, което макар да е такова по чл. 414 от ГПК, съдържа възражение на ответната страна, че не дължи сумите по претенциите във връзка с издадената заповед. С това ответницата е оспорила исковата претенция.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът при за установено следното от правна и фактическа страна.

Исковете са допустими. Основанието и предмета на процесните задължения са идентични с посочените в заповедта за изпълнение. Исковете са подадени в законоустановения срок след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед. По същество са основателни по следните съображения.

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

За основателността на исковите претенции следва да в реализиран следният фактически състав – сключване на договор за заем, по който ищецът да е предоставил на ответницата в заем сумата от 1000 лв., наличие на уговорка между страните за дължимост на възнаградителна лихва, настъпване падежа за плащане на вземанията в претендирания размер.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът приема за мотивирано и компетентно изготвено. От същото се установява, че в електронната платформа на ищеца съществува потребител с името и ЕГН-то на ответницата, както и с оглед спецификите на сайта се прави извод, че личните данни в профила са попълнени от потребител. В извадката от този профил, извършена от вещото лице, фигурират данни за име, ЕГН, номер на лична карта, телефонен номер и адрес на електронна поща. Личните данни за ЕГН и номер на лична карта, отговарят на приложеното към исковата молба копие от личната карта на ответницата, както и на ЕГН-то посочено от нея самата в подадените до съда възражения.

Доколкото единствено ответницата разполага с личните си данни и същата не твърди друго лице да е разполагало с тях и да ги е предоставило на ищеца, съдът приема, че именно ответницата е въвела данните в профила си в платформата за предоставяне на кредит от разС.ие. Ето защо се приема за установено, че посочените в този профил телефонен номер *********** и адрес на електронна поща – “************” също принадлежат на ответницата. Това не се оспорва от последната.

Установява се от приложената към исковата молба, както и от вещото 2 лице по техническата експертиза кореспонденция по електронна поща между ищеца и ответницата на посочения от нея електронен адрес, че на ********* г. в 9:41 ч. ищецът изпраща на ответницата информация, че е одобрена за отпускане на заем в размер на 1000 лв., като общата сума за връщане е 1230,81 лв., а в случай че не предостави обезпечение по кредита, общата сума за връщане е в размер на 1695,93 лв. Посочено е, че ответницата ще получи код чрез СМС, който трябва да въведе в платформата за потвърждаване сключването на договора. Съгласно заключението на техническия специалист такъв код и изпратен на телефонния номер на ответницата, посочен в профила й. В отговор на цитираното електронно писмо, ответницата отговаря в 12:02 ч. на същия ден, че има затруднения в изпращането на снимка на личната си карта в профила и ще я изпрати на електронната поща, като желае да получи информация кога ще може да усвои кредита и посочва същия телефонен номер за връзка. В 17:26 ч. на същата дата ответницата изпраща на ищеца снимка на личната си карта, а в 17:53ч. ищецът отговаря на ответницата и посочва, че сумата от 1000 лв. е преведена по банковата й сметка въз основана сключения договор за заем от разС.ие № **********. Посочва се общо дължимата за плащане сума, падежът на последната вноска - ******** г. и се прилага погасителен план. Съгласно заключението на вещото лице в електронната платформа на ищеца съществува този номер на договор. В последващата кореспонденция между страните се водят разговори за невъзможност ответницата да плаща поради материални затруднения и се обсъжда има ли вариант за разсрочено плащане.

От изложеното до момента може да се направи извод, че между страните бил сключен договор за заем с посочения номер от ********* г., в който същите уговорили отпускането на заем от 1000 лв., който следва да се върне ведно с допълнителна сума в размер на 230, 81 лв., а при непредоставяне на обезпечение, тази сума се увеличава. Установява се падежът за погасяване на целия дълг – ********** г. Доколкото не се спори за авторството на коментираната електронна кореспонденция, а и се установи, че именно ответницата посочила тази електронна поща, то уговорките на страните направени чрез електронни изявления пресъздават спазена писмена форма. Тези уговорки отговарят и на приложения към исковата молба договор със същия номер и дата. Установява се още, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че на ******** г. по банкова сметка с титуляр – ответницата, ищецът превел сумата от 1000 лв., като посочил за основание номера на процесния договор. Като мотивирано изготвено, съдът приема заключението за годно да установи този факт. Установява се още от заключението на вещото лице, че ответницата извършила плащания по договора в общ размер на 804, 70 лв., разпределени по пера съответно на твърденията на ищеца. От всичко изложено може да се заключи, че между 3 страните бил сключен договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание. Договорът за заем е реален и се счита сключен с постъпването на заемната сума по сметката на заемателката. В същото време е спазена писмената форма за уговаряне на възнаградителна лихва с оглед разменената между страните електронна кореспонденция, в която е посочена допълнително дължимата сума от ответницата. Нейните отговори, с които изпраща личната си карта и се интересува от това кога ще бъде отпуснат заемът, както и последващото плащане по договора и разговорите за невъзможност да погасява вноските по заема, говорят за недвусмисленото й съгласие с посочените й условия по заема и волята й същият да бъде сключен, а сумата - усвоена от нея. Налице са, следователно, първите предпоставки от фактическия състав на вземанията – сключен договор и възникване на заемното правоотношение, вкл. уговорка за плащане на възнаградителна лихва, както и предоставяне на сумата по заема на ответницата.

Установя се и падежът на вземанията, а именно – настъпила предсрочна изискуемост. Ответницата не оспорва основанията на същата. Освен това не твърди и не доказва да е изплатила изцяло възникналите по заема задължения в сроковете, посочени в погасителния план, изпратен и по електронна поща, съгласно приложената кореспонденция. Обратно, личи от кореспонденцията й с ищеца, че изпаднала в забава за плащане на вноските по кредита.

Следователно, налице е неизпълнение, а предсрочната изискуемост е обявена на ответницата чрез електронната поща на ******** г. В същото време възможността за обявяване заема за предсрочно изискуем е уговорена в чл.8 от представения по делото Договор за кредит от разС.ие, който съдът приема за сключен между страните, доколкото отговаря на уговорките им по електронната поща, както и на съвкупната преценка на всички останали доказателства по делото, както и при липса на оспорване, че именно такова е било съдържанието на целия договор, който фигурира и в интернет платформата като документ, съгласно заключението на СТЕ. Следва да се посочи, че освен предсрочна изискуемост на ****** г., към момента е настъпил и крайният срок за изплащане на заема, а именно – ******** г.

Ищецът установява и размера на претенциите си посредством заключението на ССЕ. Според вещото лице оставащото задължение след извършените плащания е главница в размер на 622,14 лв. и възнаградителна лихва в размер на 106,49 лв., дължима за период ******** г. – ********* г.

Въз основа нормата на чл.182 ГПК и с оглед съответствието на тези данни от счетоводството на ищеца с останалите доказателства по делото, съдът приема за доказани размера и периода на дължимост на процесните вземания.

Доколкото ответникът не твърди и не доказва тяхното плащане, а възразява бланково, че не дължи, приема се, че задълженията не са платени.

4

Исковете се явяват основателни и следва да се уважат, като с оглед този изход от спора на ищеца да се присъдят поисканите и доказани разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение с оглед едностранния характер на производството, както и в исковото производство: 75 лв. за такса, 300 за депозити за експертизи и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение с оглед неголямата правната и фактическата сложност на делото, липсата на възражения от страна на ответника, но все пак проведените няколко съдебни заседания.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, ч е Е. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Георги С.

********** № ****, дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 201196810, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап.1, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК № ************ г. по ч.гр.д. № ********* г. по описа на ПРС, както следва: сумата в размер на 622, 14 лв. – главница по Договор за кредит № ********* г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – ******* г., до окончателното плащане; сумата в размер на 106,49 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода **********г. – **********г.;

ОСЪЖДА Е. С. П., ЕГН: **********, да плати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 201196810 разноските по делото, както следва: в заповедното производство: 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство: 75 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозити за вещи лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5