Решение № 476 от 05.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. П., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220101981 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "БНП Париба пърсънъл файненс" С.А. срещу А. В. Т., с адрес в гр. П., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, предмет на издадена заповед за изпълнение: 500,80 лв. главница, 6,92 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г., 14,39 лв. лихва за забава за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г. и законната лихва от подаването на заявлението.

При условията на евентуалност, ако съдът счете, че в момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК не е била настъпила предсрочна изискуемост, се претендира осъждане на ответницата да заплати същите суми, а предявеният иск има и характер на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост.

В исковата молба се посочва договорът за кредит, от който произтичат твърдените задължения - договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Описват се условията на договора и се заявява, че на 04.10.2020 г. ответницата усвоила сума по кредитната карта и преустановила обслужването на кредита, считано от 01.02.2021 г.

Ответницата не е открита на регистрираните си адреси и се представлява от адвокат - особен представител. Той е подал отговор, с който оспорва иска, като заявява, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост, а също така не се сочи какви суми са платени от длъжницата, при положение че тя до 01.02.2021 г. е обслужвала кредита; в същото време е направена покупка от магазин "Технополис" на стойност 489,41 лв., но главницата, вместо да намалее в резултат на плащанията, според ищеца е в по-висок размер - 500,80 лв. Не 1 става ясно и през коя година е родена ответницата и дали е била пълнолетна и дееспособна при сключването на договора за кредит.

Искът е с правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК.

В открито заседание ищецът уточнява, че от страна на ответницата е било направено само едно плащане по договора - на 21.01.2021 г. в размер 90 лв. Излага подробни доводи по същество, между които заявява, че предвид безсрочния характер на договора не е необходимо предварително уведомяване на длъжника за необходимостта да изпълни задължението си веднага - съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Особеният представител поддържа становището си за ненадлежно уведомяване, като възразява срещу становището на ответника за наличие на безсрочно задължение и липса на необходимост от уведомяване, като счита, че срокове са падежите на отделните вноски. Сочи още, че не са представени от ищеца счетоводни документи, доказващи вземането; не се конкретизира в исковата молба договорът - на едно място се сочи номер без дата, на друго - дата без номер, в този смисъл основанието в исковата молба е различно от това в заповедното производство. Освен това не е доказано сумата, отпусната като кредит, да е предадена именно на ответницата.

Съдът установи, че заповед за изпълнение е издадена за задължение по договор за кредит с номер CARD-18157982 от 04.10.2020 г. В исковата молба се сочи на първа страница същият номер без дата, в началото на втора страница - същият номер с посочена дата на сключване 04.10.2020 г., а на трета се говори за предвидено в този договор "усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-18157973" от същата дата - 04.10.2020 г. Няма противоречие вътре в текста на исковата молба или с текста на заповедта, съответно няма нередовност или недопустимост на исковата молба.

От писмените доказателства по делото се установява следното:

На 04.10.2020 г. между страните е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18157982 с размер на револвиращия кредит 700 лв. Чл. 4 от договора предвижда възможност за кредитополучателя да ползва услугата покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора, като за всяко ползване на услугата ще се подписва приложение към договора с конкретните параметри. На същия ден е подписано такова приложение с код CREX-18157973, за кредитора - чрез "Технополис България" ЕАД, с което се отпуска сумата 449 лв., която подлежи на връщане на 12 месечни вноски съобразно погасителен план, а неплатените вноски по тази услуга се удържали от размера на разполагаемия кредитен лимит. Изрично се сочи в извлечението, че усвояването "се извърши" и че със сумата е купен смартфон "Самсунг".

Последната вноска по погасителния план е с падеж 01.11.2021 г.

От своя страна по основния договор се дължала минимална месечна погасителна вноска в размер съобразно тарифа, като за усвоен размер до 1000 лв. размерът на минималната 2 месечна вноска бил 60 лв. При забава на месечни погасителни вноски се дължала законната лихва, а при просрочване на две или повече вноски било уговорено, че задължението по право става предсрочно изискуемо в целия си размер.

Към датата на сключването на договора ответницата, видно от нейния ЕГН, е била на 19 навършени години.

По делото е представено месечно извлечение за периода 15.05.2021 г. - 15.06.2021 г. в което са посочени следните задължения: "просрочена сума - 222,00 лв." и "задължително плащане - 325,04 лв. преди 01.07.2021 г. - минимална вноска 57,37 лв., покупки на равни вноски 45,67 лв.". Никъде в извлечението или в друг документ няма изявление, че кредиторът обявява задължението за предсрочно изискуемо, нито данни извлечението да е връчено на ответницата.

Плащане в размер 90 лв. на на 21.01.2021 г. се признава от кредитора и няма данни за други плащания.

Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 29.10.2021 г., а заповедта е издадена на 01.11.2021 г.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Ответницата лично е подписала извлечението CREX-18157973, с което е удостоверила, че сумата е усвоена, т.е. платена по покупката, и срещу нея е получила от магазина на партньорското дружество смартфон "Самсунг", което отговаря на въпроса за установяването по делото дали сумата 449 лв. и е била отпусната.

Размерът на главницата на претендираното задължение от 500,80 лв. главница - по-голям от усвоената сума за покупка на смартфон, се обяснява с това, че месечните вноски по покупката според договора се удържат от разрешения кредитен лимит, а тези месечни вноски включват не само главница, но и възнаградителна лихва.

Съдът принципно напълно споделя виждането на особения представител на ответницата, че не става дума за задължение без срок, а срокове на отделните вноски са техните падежи.

При задължение без срок, което е изискуемо веднага, очевидно не може изобщо да се говори за предсрочна изискуемост - такава може да бъде налице при задължение със срокове в полза на длъжника (падежи), каквото е настоящото. При тях поначало до изтичането на срока задължението изобщо не е изискуемо, но в определени случаи в резултат от настъпването на последващ факт става изискуемо преди изтичането му. Този срок за плащане (падежът) е различен от срока на действие на договора. Настоящият договор е сключен като договор без определен краен срок на действие, но задълженията на длъжника по него са срочни - имат определени падежи, и за тях не се прилага цитираният от ищеца чл.

69, ал. 1 от ЗЗД.

Не се установява на длъжницата да е обявявана предсрочна изискуемост, а въпреки текста на уговорката за настъпването ѝ по право, тя следва да се обяви с изрично изявление на кредитора, адресирано до длъжника, съобразно разрешението на т. 18 от ТР 4/18.06.2014 по ТД 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което важи в същата степен и за кредитите, отпуснати от 3 небанкови кредитни институции.

По размера на задължението обаче не се установява на длъжницата да са начислявани лихви за забава като за предсрочно изискуемо задължение. Претендират се 14,39 лв. мораторна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г., което приблизително отговаря на лихвата за забава за периода върху вноските с редовно настъпил падеж преди и през този период.

Към 05.07.2020 г. са настъпили падежите на 9 минимални вноски по основния договор, всяка по 60 лв. съобразно тарифата или по 57,37 лв. съобразно данните в месечното извлечение, от които са заплатени само една вноска и половина (90 лв.), а до 29.10.2021 г. са настъпили падежите на още три вноски. Законната лихва за периода от юли до октомври 2021 г. върху общия сбор на тези вноски с редовно настъпил падеж приблизително отговаря на претендираната лихва за забава от 14,39 лв.

Към момента на подаването на заявлението не е бил настъпил падежът единствено на последната вноска по приложението CREX-18157973, в размер 45,67 лв., която с настъпването на падежа си увеличава усвоения кредитен лимит, т.е. главницата. Още към момента на издаването на заповедта и три дни след подаването на заявлението обаче вече е настъпил и нейният падеж. В настоящото производство съдът следва да вземе предвид съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК изтичането на срока и да счете и тази вноска за изискуема като част от главницата, и да уважи установителния иск в пълния му размер, както го е изчислил ищецът.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата А. В. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. П., дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А." със седалище в гр. Париж, Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Франция под № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.", клон България, ЕИК 204915054, със седалище в гр. София, сумите по заповед за изпълнение № 2040/03.11.2021 г., издадена по ч.гр.д. 3755/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва: 500,80 лв. главница по договор за потребителски кредит № CARD-18157982 от 04.10.2020 г., възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 07.07.2021 г. в размер 6,92 лв., мораторна лихва за забава за периода от 05.07.2021 г. до 16.10.2021 г. в размер 14,39 лв., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.10.2021 г., до окончателното изплащане на главницата.

Оставя без разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск между същите страни за описаното по-горе вземане.

Осъжда А. В. Т. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А." сумата 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

Осъжда А. В. Т. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А." сумата 350 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

4

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5