Решение № 981 от 07.07.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 981

Варна, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - IX състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело №

519 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от

Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „Н. СТИЛ – Н. Ф.“, ЕИК *****, против Заповед № 31-ФК/21.02.2023г. на Н-к отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.25, ал.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118, ал.1 ЗДДС, и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, на търговеца е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект: фризьорски салон, находящ се в гр.Суворово, ул.***, и забрана достъпа до него за срок от 5 дни.

С жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна.

Конкретно се сочи, че описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Релевират се доводи, че в проверявания обект се извършват само фризьорски услуги и дейността на едноличния търговец се облага с годишен патентен данък, тъй като той не осъществява търговия на дребно и продажба на стоки. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Отделно твърди противоречие на отделни елементи на вътрешноправната уредба на материята с правото на ЕС. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответната страна – Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представени по делото писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, и счита, че издадената заповед е правилна, обоснована и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2023г. инспектори по приходите от отдел

„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр.Суворово, ул.***, стопанисван от ЕТ „Н. СТИЛ – Н. Ф.“, ЕИК *****. В 12:20 часа е извършена контролна покупка на 1 бр. шампоан за коса на стойност 22 лева, заплатени в брой с една банкнота от 20 лева и два броя монети от 1 лев, на лицето, обслужващо обекта – Н. Ф. Х., на длъжност „управител“. За направената покупка не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство с рег.№ в НАП 4288187/28.06.2019г. Установено е, че часовникът на фискалното устройство не е точен, а е с 32 минути назад. Извършена е съпоставка на разчетената касова наличност и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 22 лева.

Проверката била документирана с Протокол № 0063609/18.02.2023г., а в хода на същата били приобщени междинен отчет от ФУ, опис на наличните парични средства и 1 бр. фактура на турски език. При проверка на паричните средства в касата били установени наличности, както следва: по ФУ – 0 лв.; фактическа наличност – 22 лв.; разлика – 22 лв. В протокола за опис на паричните средства в касата, Н. Ф. посочила: „работих в момента и не можах да издам фискален бон“.

Предвид резултатите от извършената проверка, със Заповед № 31-ФК/21.02.2023г. на Н-к отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, за нарушение на чл.25, ал.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.чл.118, ал.1 ЗДДС, и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, на ЕТ „Н. СТИЛ – Н. Ф.“ е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект: фризьорски салон, находящ се в гр.Суворово, ул.***, и забрана достъпа до него за срок от 5 дни.

За установеното нарушение срещу търговеца бил съставен АУАН № F697641/25.02.2023г. Въз основа на акта било издадено НП № 696474- F697641/20.03.2023г., с което на ЕТ „Н. СТИЛ – Н.

Ф.“ била наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена на 06.03.2023г. чрез административния орган, от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 25.02.2023г., и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, изменена /поправена/ със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г., на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.

Формата на заповедите за налагане на ПАМ като процесната е уредена в чл.186, ал.3 от ЗДДС – изисква се наличието на мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява формално спазване на разписаната в закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Макар и съдържаща законово изискуемите реквизити и фактите, доказващи извършено нарушение, заповедта не съдържа необходимите релевантни мотиви за определяне продължителността на срока. Изложените такива са бланкетни, присъстващи във всяка една издадена на това основание заповед на настоящия ответник, и по своята същност, обосноваващи принципните основания за налагане на ПАМ, а не нейната продължителност. Предвид състезателния характер на производството, в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде обжалвания административен акт, включително и тези факти, които са отчетени при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта. Такива актът не съдържа, като органът е изложил общи положения и теоретични постановки, лишени от каквато и да било конкретика и обвързаност с установената фактология. В случая по никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са приети за релевантни при определяне на срока и каква е тяхната тежест. Липсата на мотиви в тази част опорочава формата на акта и представлява самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

Доводи за допуснати конкретни нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, годни да доведат до отмяна на акта като незаконосъобразен, не се съдържат в жалбата, а и такива не се констатират в хода на съдебния контрол за законосъобразност по реда на чл.168 от АПК. Оспорването от жалбоподателя на установената фактическа обстановка не е придружено с релевирането и доказването на конкретни незаконосъобразни действията на контролните органи при осъществяване на проверката, а със субективен прочит на фактите по делото и декларативни твърдения, които не кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението, са документирани по надлежния ред – с Протокол № 0063609/18.02.2023г., съставен в присъствието на едноличния търговец, като в протокола са посочени извършените действия, както и проверените и анализирани документи, и събраните при проверката доказателства.

Посоченият ПИП е съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от органи по приходите. Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред съда, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Като изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, логични и последователни, съдът кредитира безусловно и дадените показания на свид.Й.Т., подробно очертаващи фактическата обстановка и извършеното нарушение. Напротив, дадените от свид.З.Ю. показания са изолирани, непоследователни и противоречащи с останалите доказателства, включително с дадените от самия търговец обяснения в протокола за опис на паричните средства в касата: „работих в момента и не можах да издам фискален бон“. Тяхната обективност и безпристрастност следва да бъде преценявана и с оглед десетгодишното познанство между свидетеля и жалбоподателя. Изводите за установеност на нарушението не се разколебават и от представената в превод фактура на турски език, като начина на придобиване на безспорно изложените в салона козметични продукти е ирелевантен за констатираната им продажба без издаване на касов бон. С оглед установените факти, и в светлината на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като неоснователни следва да бъдат определени възраженията на жалбоподателя, че в салона извършва само фризьорски услуги, а не и продажба на стоки.

На следващо място, настоящият състав намира, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него легитимна цел – отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Мярката е постановена при неправилно отчетен баланса между личните и обществени интереси и при неспазване на принципите по чл.6 от АПК, включително поради причиняването на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Налице е и явно несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от

13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №

Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.

Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН F697641/25.02.2023г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., вр.чл.118 от ЗДДС а именно: неиздаване на фискална касова бележка.

В хипотезата на чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС, мярката „запечатване на търговски обект“ има превантивно действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Според чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, които са израз на административна държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото задължение произтича от изискването на принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК.