Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 49/2025
Вид
Решение № 143
Подписан
15.10.2025
В сила
27.01.2026
Състав
Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров, като разгледа докладваното от И. Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600049 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 61 от 18.09.2024г. по НОХД № 1579/2024г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимата В. Н. С. е призната за ВИНОВНА в това, че на 11.07.2023 г. в гр. П., при управление на МПС - лек автомобил „С.“ модел „“ с рег. № ******** е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ - не се е съобразила с горните задължения; чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак „В26“, с който е 1 забранено да се превишава скоростта на движение от 30 км/ч - управлява МПС в този участък с около 46 км/ч.“; чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“ - не се е съобразила с това задължение към малолетната Г. Д. А. на ** години; чл. 119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ - не се е съобразила с това свое задължение спрямо преминаващите по пешеходната пътека Г. Д. А. и Д.

Г. М. и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. Д. А. ЕГН: **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно б. „б“ пр.1-во, вр. ал.1 б. „в“, пр.1-во, вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК, вр. чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал. 1, вр. чл.54 и чл. 2, ал.1 от НК е ОСЪДЕНА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е ЗАЧЕТЕН срокът на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. В. Н. С. е била задържана по реда на ЗМВР и НПК, считано от 11.07.2023 г. до 14.07.2023 г., като един ден „задържане” се зачита за един ден „лишаване от свобода”.

На основание чл.343 г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимата В. Н. С. е ЛИШЕНА ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: 1 бр. флаш-памет и 1 бр. компактдиск лист 118а, 1 бр. компактдиск - лист 210а е постановено да останат по делото в срока на неговото съхранение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата В. Н. С. е осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - П. направените на досъдебното производство разноски в размер на 2368.88 лева.

Против присъдата в законоустановения срок, на 3.10.2024 г. е подадена въззивна жалба адв. А. Б. в качеството му на повереник на частните 2 обвинители Д. Г. М. и И. Д. М. с оплакване за несправедливост на определените на подс. С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Заявява се, че същите е следвало да се определят при баланс на индивидуализиращите отговорността на подс. С. обстоятелства, тъй като неправилно не са отчетени отегчаващи такива. Извежда се оплакване и срещу приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като претендирания размер на наказанието лишаване от свобода е несъвместимо с приложението на института на условното осъждане. Затова се отправя искане да се измени присъдата, с увеличаване на наказанието лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер, както и пропорционално да бъде увеличено наказанието лишаване от право да управлява МПС, с приложението на разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК. Претендират се и направените разноски като се представя пълномощно и договор за правна помощ.

Подадено е възражение против така подадената въззивна жалба от подс.

В. С., чрез нейния защитник – адв. Р. Д. от АК – П., в което се посочва, че същата е допустима, но е неоснователна. Основното съображение на защитата е свързано с допуснато нарушения на разпоредбата на чл.318, ал.4 от НПК, тъй като присъдата е постановена в съгласие с направените от частните обвинители искания. В тази връзка се цитира протокола от съдебното заседание, на което прокурорът е поискал на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в долната граница на посочения от законодателя срок, както и че с оглед на превеса на смекчаващите обстоятелства, не счита за необходимо това наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно. А повереникът на частните обвинители е поискал да се постанови присъда, като се съобразят установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Самите частни обвинители са заявили лично, че поддържат казаното от повереника си.

Допустимостта на подадената въззивна жалба е възприета противоречиво от няколко състава на Пловдивския апелативен съд.

С Определение № 401 от 11.11.2024г. по ВНОХД № 487/2024г. на първоначалния състав на Пловдивския апелативен съд е преценено, че жалбата неправилно е била администрирана до въззивния съд, поради неконстатирането от съдията-докладчик от окръжния съд, че присъдата е постановена в съответствие с направените от частните обвинители и 3 повереника им искания, респ. не може да се приеме, че са накърнени техните права и законни интереси. Посочено е, че първостепенният съд е бил длъжен да извърши проверка по чл.318, ал.4 от НПК по отношение на това, дали жалбата е подадена от лице, което има правото на жалба, след като упражни правомощията си по чл. 323, ал.1, т.3 от НПК и да върне жалбата на нейните податели. Въззивният съд не разполага с подобни правомощия, още повече и след като разпореждане за връщане подлежи на обжалване по реда на глава 21 от НПК. Затова и производството е прекратено, като делото е върнато на Окръжен съд – Пловдив, за изпълнение на горепосочените указания.

С Разпореждане № 1994 от 19.11.2024 г. по същото дело, съдиятадокладчик от окръжния съд е върнал подадената от адв. Б. въззивна жалба против горепосочената присъда, тъй като не изхожда от лице, което има подобно право по смисъла на чл. 323, ал.1, т.3 от НПК. Основното му съображение е, че по време на съдебните прения повереникът на частните обвинители е споделил становището на прокуратурата за определяне на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото от законодателя наказание, чието изпълнение да се отложи по реда на чл.66 от НК, както и да се приложи чл.343г от НК. При това положение, след като присъдата е постановена в съгласие с направените от частните обвинители искания, съгласно чл.318, ал.4 от НПК, те нямат правен интерес, респ. право на подобна въззивна жалба по отношение на наложените на подсъдимата наказания.

Срещу така постановеното разпореждане до Апелативен съд – Пловдив са подали жалби частните обвинители Д. М. и И. М., чрез техния нов повереник – адв. Л. Д. от АК – С. с оплаквания за неговата необоснованост и незаконосъобразност, като се иска отмяната му и връщането на делото на окръжния съд за образуването на производство по Глава 21 от НПК пред въззивната инстанция за проверка на справедливостта на постановената присъда. Намира за необоснована преценката на съда, че частното обвинение е изразило съгласие с позицията на прокурора за налагане на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер близък до минимално предвидения в закона, което да бъде отложено за съответния изпитателен срок. Счита, че изявлението на предходния повереник не е било от подобен характер, защото винаги са искали 4 това наказание да е ефективно. И ако са се съгласили с неговото изявление, то те не са разбрали завоалираната правна материя и не са дали повод да се счита, че не са възразили на подсъдимата да бъде наложено така занижено условно наказание.

С Определение № 454/12.12.2024г. по ВЧНД № 572/2024г. настоящият втори по ред въззивен състав /за разлика от предходния/ е преценил, че след като частните обвинители на пренията пред окръжния съд не са посочили фиксиран размер на претенцията им за определяне на справедливо наказание, макар и да се заявили единствено очакванията си то да бъде съобразено с наличните смекчаващи обстоятелства, не би могло да се приеме, че съдът се е произнесъл в съгласие с направените от тях искания. Тяхното съгласие се простира до съобразяване при преценката за налаганото наказание единствено с установените по делото смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, т.е. в рамките от минималния размер на предвиденото наказание до установения от закона баланс. А какъв да бъде конкретният размер на наложените наказания лишаване от свобода и от правоуправление, както и дали се приложи чл.66 от НК и какъв да бъде изпитателния срок, остава въпрос, който следва да се прецени от съда. И това не препятства правото им на въззивна жалба с искане за изменение на постановената присъда, поради нейната несправедливост. Затова е върнал отново делото на първостепенния съд за последващото му администриране по реда на Глава 21 от НПК за образуване отново на производство пред въззивната инстанция.

В изпълнение на даденото му указание съдията-докладчик от окръжния съд отново е изпратил делото по компетентност на ПАС, ведно с въззивната жалба.

С определение от 27.01.2025г. по ВНОХД № 49/2025г. първоначалния въззивен състав на ПАС се е отвел от разглеждане на делото, тъй като вече се е произнесъл със свой предходен акт за недопустимостта на подадената въззивна жалба от частните обвинители, в резултат на което делото е било преразпределено на нов съдия-докладчик.

В производство по Глава 21 от НПК трети по ред състав на ПАС, с определение от 29.01.2025г. на основание чл.327 от НПК е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание с участието на страните.

На проведеното на 10.02.2025г. открито съдебно заседание, след 5 изслушването на страните, делото е обявено за решаване.

С Определение №72 от 12.02.2025г. по ВНОХД № 45/2025г на непосочено процесуално основание, този състав на ПАС е отменил своето определение от 10.02.2025г., с което е даден ход на въззивното съдебно заседание, както и определението си от 27.01.2025г. /очевидно сгрешено, тъй като е от 29.01.2025г./ за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Преценил е, че подадената въззивна жалба на частните обвинители е недопустима, тъй като присъдата е била постановена в съгласие с техните искания, като я е оставил без разглеждане, прекратил е производството по ВНОХД № 49/2025г. и е дал 15 – дневен срок за обжалването му.

Впоследствие по подадена касационна жалба от повереника на частните обвинители Д. Г. М. и И. Д. М., на основание чл. 346, т.4 от НПК е образувано производство пред ВКС.

С Решение № 291/17.06.2025г. по н.д. № 371/2025г. на I н.о. на ВКС е прието, че касационната жалба на повереника на частните обвинители е основателна.

От касационната инстанция е обсъдена пледоарията от 18.09.2024г. на повереника на частните обвинители пред първостепенния съд и тяхното становище относно исканията им за налагане на съответното наказание на подсъдимата. Преценено е, че искането им да се съобразят установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, далеч не означава налагане на ниско наказание или пък от него да може да се направи извод за прилагане на чл.66 от НК. Влагането на смислов контекст за приложение на чл.66 от НК в пледоарията и изявлението на двете частни обвинителки е изключително и само пожелателно, без да има реална фактическа основа за това. Последните, а и дори техния повереник, никъде не са заявили искане да бъде приложен чл.66 от НК. Поради тази причина и касационният състав е счел за недопустимо да се приеме, че присъдата е постановено изцяло и в съгласие с тяхното волеизявление, каквото в действителност не е направено. Затова и атакуваното по касационен ред определение за прекратяване на съдебното производство се явява незаконосъобразно и е отменено, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав, на основание чл. 354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 от НПК.