Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 22.11.2019, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 403/2019
Вид
Решение № 298
Подписан
22.11.2019
В сила
22.11.2019
Състав
ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА, ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА СТАМОВА, СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е №298 гр.Кюстендил, 22.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Пенка Братанова

Членове:

Веселина Джонева мл.с.Калин Василев при секретаря: Емилия Стойкова, след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№403/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Св.К. ***, в качеството й на пълномощник на Основно училище „Проф.Марин Дринов“, с ЕИК *********, с адрес – гр.Кюстендил, бул.„***“ №***, представлявано от директора Т.Т. – Д., против решение №519/08.06.2019г. на Районен съд (РС) – Кюстендил, постановено по гр.д.№57/2019г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение РС-Кюстендил е отменил заповед №321/29.11.2018г. на директора на ОУ „Проф.Марин Дринов” гр.Кюстендил, с която на П.П.И., с ЕГН **********, на длъжност „Учител в ЦОУД” в ОУ „Проф.Марин Дринов” е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, както и е осъдил ОУ „Проф.Марин Дринов” гр.Кюстендил да заплати на П.П.И. деловодни разноски в размер на 300 лева и да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лева.

Решението се обжалва изцяло с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, претендира се отмяната му и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като на жалбоподателя бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се твърди, че, за да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, КнРС неправилно се е позовал на неспазване на нормата на чл.193 ал.1 от КТ, тъй като подобен довод за незаконност на атакуваната заповед не е бил въведен от ищцата по делото. Сочи се, че съдът не би могъл да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, които не са били посочени от ищеца в исковата молба.

Твърди се, че съдът не е обсъдил конкретните оплаквания за незаконност на наложеното наказание, посочени в исковата молба, а се е ограничил да приеме, че ответникът не бил провел доказване относно дължимото поведение на ищцата и относно извършването на описаните в заповедта нарушения. В тази връзка се сочи, че дължимото от ищцата поведение е регламентирано в приложените по делото писмени доказателства, в това число в длъжностната характеристика и в Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2018г./2019г., както и в Наредба №12 от 01.09.2016г. за статута на професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Поддържа се, че с оглед така въведените длъжностни задължения, ищцата по време на час, т.е. в процеса на обучение не е създала среда и дисциплина, благоприятстващи добър психологически климат и не е осигурила провеждането на образователния процес, който е бил прекъснат, както поради извършването на ремонт на чинове и бюро, така и поради словесен и психически контакт между учениците и работника по ремонта, който контакт е ескалирал във физическа саморазправа с ученик, с всичките й последици. Сочи се още, че ищцата е бездействала, като не е предприела превенция по недопускане на конфликта и не е взела мерки за предотвратяване на специфичната ситуация, изразяваща се в грубо отношение и последвала физическа агресия срещу ученик, при положение, че са били налице индиции за това. Тези изводи въззивникът основава на установените, според него, факти, че при влизане в класната стая работникът по ремонта предупредил, че е ядосан, а учениците от групата по време на часа са влезли в словесен и физически контакт с него, взели са негови инструменти, гонили са се с риск да се самонаранят, при което ищцата не е предприела действия по прекратяване на тази ситуация, която в последствие е ескалирала във физическа саморазправа с ученик, което, според въззивника, съставлява нарушение на отговорностите за опазване на живота и здравето на учениците, тъй като е възникнал риск за физическото здраве на ученика Г.Т. и психическото здраве на учениците от групата в цялост. Поддържа се още, че ищцата е оставила включен мобилния си телефон по време на час, което представлявало нарушение на чл.8 ал.2 пр.2 от Правилника за вътрешния трудов ред в ОУ „Проф. Марин Дринов“ – гр.Кюстендил, за учебната 2018г./2019г. Във въззивната жалба се поддържа, че отново в отклонение от въведените от ищцата доводи за незаконност на заповедта, съдът приел, че по делото не били събрани никакви доказателства относно необходимостта от извършване на ремонта. Необосновано, според въззивника, първоинстанционният съд приел за недоказано и обстоятелството какво е трябвало да бъде поведението на учителя към работника, при което не ставало ясно какви правни изводи е изградил съда въз основа на тази констатация, като при това е игнорирал факта, че дължимото поведение на ищцата е следвало да бъде насочено към учениците, провеждане на обучителния процес, осигуряване на дисциплината по време на час и запазване на психофизическото здраве на учениците. Изразява се несъгласие с извода на първостепенния съд, че проявените от работника по ремонта грубо отношение и агресия не биха могли да бъдат преодолени с възможностите, произтичащи от длъжността учител, тъй като, според въззивника, ако ищцата е предприела действия за ангажиране на учениците с обучителния процес, вместо вниманието им да бъде ангажирано изцяло от работника по ремонта, то превенцията за предотвратяване на конфликтната ситуация би била реализирана. Поддържа се неправилност на решението и поради липса на изложени мотиви по оплакванията на ищцата в исковата молба и по възраженията на ответника, въведени с отговора и в представена писмена защита. Въззивникът счита, че обжалваното решение е било постановено и при нарушаване на процесуалните правила, тъй като съдът не бил обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, нито е посочил кои факти и обстоятелства е приел за установени на база събраните доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – П.П.И., чрез пълномощник адв.Сл.С. ***, е подала отговор на същата. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като счита решението на КнРС за правилно, обосновано и законосъобразно. Във връзка с оплакванията в жалбата, се възразява, че констатацията на съда за неспазване на чл.193 ал.1 от КТ относно искане на обяснения за проведен разговор по телефона по време на час, е правилна. Сочи се още, че съдът е разгледал наведените в исковата молба доводи за незаконност на заповедта, извършил е обстойна проверка на приложените по делото доказателства, при което е констатирал, че по делото не е бил доказан вида на дължимо поведение, което се твърди, че ищцата е нарушила, нито необходимостта от ремонт на чиновете в стаята, в която е станал инцидента, както и начина на преодоляване на агресията на работника по ремонта. Поддържа се липсата на доказателства по делото относно времето, реда и по чие нареждане е следвало да се извършват ремонти в учебните стаи в училището, за да се приеме, че този ред е бил нарушен от ищцата, като се сочи, че заповед относно тези въпроси е била издадена след инцидента, за който е било наложено дисциплинарно наказание на директорката. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във въззивното производство нови доказателства не са събрани/, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Районен съд – Кюстендил е бил сезиран с искова молба, подадена от П.П.И., с ЕГН **********, срещу ОУ „Проф.Марин Дринов“-гр.Кюстендил, с която е предявен иск с правно основание чл.358 ал.1 т.2 от КТ за отмяна на наложено на И. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата е твърдяла незаконност на наложеното наказание, поради следното: 1/ при издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е била нарушена нормата на чл.189 от КТ и работодателят не е съобразил тежестта на наказанието с тази на нарушението; 2/ при издаване на заповедта е била нарушена нормата на чл.195 от КТ – не е описано нарушението от обективна и субективна страна; 3/ не е извършено приписаното нарушение на трудовата дисциплина, както и не е нарушена разпоредбата на чл.187 ал.1 т.3 от КТ.

От представените от страните документи се установява, че същите се намират в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор и постигнати допълнителни споразумения във връзка с неговото изменение, като към настоящия момент трудово-правната връзка има безсрочен характер и И. заема длъжността „учител в ЦОУД“ („учител в „Целодневна организация на учебния ден““).

Установява се още, че на 14.11.2018г. следобед И. е провеждала часовете за целодневно обучение на учениците в групата по ЦОУД от VII „б“ и VII „в“ класове. Според представеното пред РС-Кюстендил разпределение на дейностите по групи за учебната 2018г./2019г., за времето от 15.15ч. до 15.55ч. се е провеждал час по самоподготовка. По време на този час, на посочената дата в стаята на групата е влязъл Румен Владимиров, заемащ длъжност „работник по ремонта“ в училището.

Целта е била В.да извърши ремонт на два счупени чина в стаята, за което е бил уведомен от И. няколко дни по-рано и повикан същия ден, чрез някои от децата.

Не е спорно, че В. е влязъл в стаята по време на часа и е предупредил, че е ядосан. Установява се, че същият е извършил необходимия ремонт на два чина, което е прекъснало учебния процес и някои от учениците са се раздвижили из стаята. Последвала е констатация на необходимостта от поставяне на болтове и на учителското бюро, към което В. се приближил. По отношение на последвалите събития има противоречия в доказателствения материал по делото. Според една част от същия, ученикът Г.Т.посочил на В. къде е счупено бюрото, а според друга – ударил с ръка клатещата се дъска и казал, че там е счупено. Това поведение на ученика предизвикало реакция от страна на работника по ремонта, по отношение на чието естество също има противоречия. Според част от данните, Владимиров вдигнал Георги, разтърсил го и го хвърлил към радиатора до стената, според друга – не го хвърлил, а го бутнал, а според показанията на самия Р.Владимиров – леко избутал детето встрани, за да го предпази да не се нарани, ако дъската падне.

Установява се, че случилото се обезпокоило ищцата, която незабавно след като В. напуснал стаята уведомила за инцидента директора на училището и майката на Г.. Последвали проверки, извършена била анкета сред учениците. За случая са били уведомени РУО-Кюстендил и ОД на МВР-Кюстендил.

Налице са данни за наложени дисциплинарни наказания на директора на училището и на работника по ремонта във връзка със случая.

Директорът на училището Т.Т. неколкократно във връзка с инцидента е искала обяснения от П.И., като на 19.11.2018г. е изискано представяне на писмени обяснения от същата по въпросите: 1/ Защо е бил извикан работника по поддръжка по време на учебни занятия?; 2/ Защо е допуснала учебникът Г. С. от VII „в“ клас вместо да изпълнява задълженията си във връзка със самоподготовката да се намесва в работата на работника по ремонта и 3/ Какви действия е предприела, за да предотврати конфликтната ситуация и последвалия инцидент? П.И. е представила писмени обяснения на 20.11.2018г.

На 29.11.2018г. е издадена заповедта, с която е наложено оспореното дисциплинарно наказание, а именно – заповед №321/29.11.2018г.,с която на П.П.И. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, поради извършени виновни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: на 14.11.2018г. около 15.30 часа по време на ЦОУД в VII „в“ клас: е допуснала Р.Г. И.(за когото по делото има данни, че е с фамилно име „В.“), заемащ длъжността „работник по ремонт“, да извърши ремонт на чинове – 2 броя и бюро; е допуснала словесен и физически контакт между учениците и работника по ремонта, в това число вземане на инструменти, който контакт е ескалирал във физическа саморазправа с ученика Г.С.Т. не е предприела превантивни мерки за недопускане на конфликта, както и мерки за предотвратяване на специфичната ситуация, изразяваща се в грубо отношение на работника и последвалата физическа агресия срещу ученика; по време на час е оставила включен мобилния си телефон, след което обаждане от майката на М. К. е ангажирало вниманието й, като е допуснала риск за физическото здраве на ученика Г. С. Т. и психическото здраве на учениците в цялост. При тези факти, в заповедта е обоснован извод, че И. не е изпълнила работата, възложена й по трудово правоотношение и регламентирана в длъжностната й характеристика – чл.2 ал.11 и чл.3 ал.1, както и е бездействала и не е предприела превенция за недопускане на конфликта и не е взема мерки за предотвратяване на специфичната ситуация, изразяваща се в грубо отношение и последвала физическа агресия срещу ученика, което е в разрез с педагогическата компетентност, организацията и ръководенето на образователния процес, съгласно раздел II, т.4.1, т.4.6 и т.4.7 от