Решение № 158 от 04.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Добрич, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200128 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Н. Й. ЕГН ********** срещу НП № 230000573 от 12.07.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „АА” – гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 34, Параграф 3, буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. на основание чл. 93в ал. 11 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, като чрез процесуалния си представител представя становище за неоснователност на подадената жалба.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на 1 въззивната проверка, при което констатира следното:

От фактическа страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 12.05.2022г. около 13.30 часа в гр. В., бул. „***, в автогара „В.“ управлява автобус марка „***, рег. № ***, собственост на превозвача „Груп Плюс“ ООД, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия „Д. – В. – С.“, видно от пътен лист № *** и маршрутно разписание № *** на автобусна линия С. – Д., възложена от Столична община с Догорор № *** Установено е, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006г. с МПС, с рег. № ***, оборудвано с дигитален тахограф марка “Continental VDO”, тип: 1381.1075003002, сер. № 4206403, в град Д., водачът Й. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в карта № *** на Й. Й. за периода от 14.01 часа на 11.05.2022г. до 05.03 часа на 12.05.2022г., когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в превозното средство дигитален тахограф.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН, съдът не констатира противоречия с установените в АУАН фактически положения. Показанията на свидетелите са подробни, задълбочени и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло, като се има предвид и, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства. Липсата на противоречия в доказателствения материал прави безпредметно неговото подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите материален и процесуален закон.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал, съдът намира, че не съществува съмнение относно факта на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол 2 върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58 ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен, а това мотивира извод, че всички възражения в очертаната насока са несъстоятелни.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, като на основание чл. 93в ал. 11 от Закона за автомобилните 3 превози му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение по чл. 34, Параграф 3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 12.05.2022г. около 13.30 часа в гр. В., бул. „***, в автогара „В.“ управлява автобус марка „***, рег. № ***, собственост на превозвача „Груп Плюс“ ООД, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия „Д. – В. – С.“, видно от пътен лист № *** и маршрутно разписание № *** на автобусна линия С. – Д., възложена от Столична община с Догорор № ***, като е установено, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006г. с МПС, с рег. № ***, оборудвано с дигитален тахограф марка “Continental VDO”, тип: 1381.1075003002, сер. № 4206403, в град Д., водачът Й. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в карта № *** на Й. Й. за периода от 14.01 часа на 11.05.2022г. до 05.03 часа на 12.05.2022г., когато водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в превозното средство дигитален тахограф.

Така очертаната неправомерна деятелност изпълва признаците на административно нарушение по чл. 34, Параграф 3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014.

От своя страна административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 93в ал. 11 от Закона за автомобилните превози, която предвижда отговорност за водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен коректно.

Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в жалбата и представените по делото становище за неправилно субсумиране на 4 установите фактически положения под възприетите от административните органи материалноправни разпоредби. Административното нарушение е извършено виновно при форма на вината – несъзнавана непредпазливост.

Жалбоподателят не е предвиждал извършването на деянието и не съзнавал неговия общественоопасен характер, но е бил правно задължен да стори това, като в конкретния случай не са налице пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата от закона съзнателна дейност.

Що се касае до представеното Удостоверение за дейности, то съдът намира същото за ирелевантно, касателно отпадане отговорността на жалбоподателя. Удостоверението за дейности е представено едва с депозиране на въззивната жалба. Видно от изложеното в жалбата, Й. е бил наясно с това обстоятелство още при съставяне на АУАН. Т.е. той, е следвало да доведе това до знанието на контролните органи към момента на проверката или най – късно в седемдневен срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, като представи Удостоверението, напротив в графа възражения в АУАН, жалбоподателят е посочил, че няма възражения. Освен това представеното Удостоверение за дейности няма положен подпис от водача. Има единствено и само подпис, и печат на фирмата, която е издала Удостоверението, а съобразно Наредба № Н – 3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, в чл. 10 е посочено, че водачът изрично трябва да подпише Удостоверението при неговото издаване, респективно да го представи в този вид, което е също нарушение и подлежи на санкциониране.

По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 500 лева, съдът намира, че съгласно чл. 93в ал. 11 от Закона за автомобилните превози предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен размер, поради което не съществува юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27 ал. 5 от ЗАНН/.

Липсват основания за третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от 5

ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.

Съгласно разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая не следва да се обсъжда липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в съответствие с материалния закон.

Поради това, съдът счита, че атакуваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които да го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.