Решение № 3359 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3359 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100505714 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 956/20.01.2023 г. по гр. дело № 34 497/2021 г. на СРС, 36 състав съдът е осъдил ответника Н. П. Т. да заплати на А. Я. П. на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. т. 9 3.5 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.2020 г. вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 евро, равняващи се на 3911,66 лева, представляваща гаранционен депозит, заплатен от ищеца на отпаднало основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.2020 г., и на осн. чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. т. „Е“ от Допълнително споразумение от 07.12.2020 г. сумата от 54 лева - нотариална такса, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.03.2021г. до окончателното плащане на вземането.

С решението са отхвърлени предявените искове с пр. осн. чл. 92 ЗЗД, вр. т. 3.6, б. „а“ от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.2020 г. и чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. т. „Е“ от Допълнително споразумение от 07.12.2020 г. за следните суми: сумата от 10 500 евро, равняващи се на 20 536.22 лева неустойка в размер на даденото капаро на осн. т. 3.6, б. „а“, сумата от 75 евро (или 146,69 лева) - платени такси във ФРГ за заверка на пълномощно и декларации, 43,81 евро (или 85,68 лева) - разноски за самолетен билет,202 евро (или 395,08 лева) съдебна такса, заплатена във ФРГ за отпускане на кредит, както и 250,85 евро (или 490,62 лева) - такса за ипотека, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното плащане на вземането.

Решението постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника Н. П. Т. – „Лено“ АД.

Срещу решението в осъдителната му част въззивна жалба не е подадена, поради 1 което и на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила в тази част. В частта, с която са отхвърлени исковете, с изключение на този по чл. 92 ЗЗД, решението не е обжалвано и също е влязло в сила.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена в срок - на 20.2.2023 г., от ищеца А. Я. П. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД за сумата от 10 500 евро, равняващи се на 20 536.22 лева - неустойка в размер на даденото капаро на осн. т. 3.6, б. „а“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.03.2021г. до окончателното плащане на вземането.

Излага във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че не се дължи неустойка на ищеца купувач по предварителния договор съгл. т. 3.6, б. „а“ от него.

Правилно съдът приел относно първия предявен иск по чл. 55 ЗЗД / по отношение на който решението не е обжалвано/, че предварителният договор от 12.11.2020 г. е развален от ищеца - купувач поради виновно неизпълнение на обещателя по него – собственика на имота Н. Т.. Сочи, че към уговорената с допълнителното споразумение дата за прехвърляне на имота 08.03.2021 г. обещателят Н. Т. не се е снабдила с удостоверение за вещни тежести, от което да е видно, че имотът не е обременен с тежести извън тези, известни на купувача и посочени в договора. Също така към тази дата 08.03.2021 г. обещателят Н. Т. не се е снабдила с удостоверение, от което да е видно, че ипотеката в полза на „Лено“ АД е заличена поради заплащане на задълженията със средства на Н. Т. или с удостоверение за дълга й към ипотекарния кредитор, за да може продажната цена да се преведе от нотариуса в полза на кредитора. На датата за изповядване на сделката Н. Т. не се явила, не представила тези удостоверения, както и актуална данъчна оценка, поради което правилно районният съд приел, че договорът е развален поради неизпълнение на ответника – продавач.

Неправилно обаче районният съд е отхвърлил иска по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по т. 3.6, б. „а“ от договора. Всички уговорени предпоставки били налице – ответницата не се явила за изповядване сделката на уговорената дата, не е предоставила удостоверение за вещни тежести, страните не са анексирали договора относно тези обстоятелства. Въпреки посоченото в текста на т. 3.6, б. „а“ от договора, че неустойката се дължи в случай, че от УВТ стане видно, че върху имота има други тежести освен посочените от страните в договора, то същата се дължала по см. на т.

3.6, б. „а“ и при непредоставено УВТ. Ипотеката в полза на кредитора и трето лице – помагач на страната на ответника „Лено“ АД не била заличена към дата 08.03.2021 г.

На следващо място сочи, че при твърдения за договорно неизпълнение на обещателя, развален договор и дължима неустойка съдът следвало да присъди същата дори и на осн. чл. 4,1 от договора. Основанието за дължимост на неустойката било едно и също – неизпълнение на договорните задължения на ответника, довело до несключване на окончателен договор. Хипотезата на т. 4,1 е обща спрямо тази по т.

3.6, б. „а“.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. П. Т. и от третото лице – помагач, конституирано на негова страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С исковата молба са предявени искове по чл. 55 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от купувача по предварителен договор за покупко - продажба А. Я. П. против обещателя по договора при твърдения на купувача А. Я. П., че обещателят – ответник е допуснал виновно неизпълнение на договора, поради което същият е развален.

В титулната част на предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имот от 12.11.2020 г. / л. 8 от гр.д. № 3790/2021 г. по описа на СГС/ действително е посочено, че купувач е А. Я. П. като „обещаващ“ действието на трето лице - неговия внук А. П..

Следва обаче да се подчертае, че с уточняваща молба от 31.03.2021 г. / л. 38 от гр.д. № 3790/2021 г. по описа на СГС/ във връзка с дадени изрични указания по чл.

129, ал. 2 ГПК ищецът - купувач по договора А. Я. П. изрично сочи, че предявява исковете в качеството си на купувач по договора, като към момента на сключването му е действал от свое име и с намерението правните последици от договора да възникнат в неговата /на ищеца А. Я. П.

/ правна сфера; сочи, че не е било определяно трето ползващо се лице и хипотезата на чл. 3,3,8 от договора за евентуално посочване на подобно трето ползващо се лице не е била осъществена. По този начин твърди се в исковата молба, уточняващата молба, а и последователно в хода на производството, че по силата на договора купувачът А. Я. П. не е действал като уговарящ с трето ползващо се лице внука му, а с намерение правните последици да възникнат в неговата сфера / на сключващия договора/. Според чл. 3,8,8 от договора за купувача съществува само право да посочи трето ползващо се лице, което обаче следва да бъде идентифицирано, което не е било сторено. Няма данни по делото трето ползващо се лице да е заявило, че иска да се ползва от уговорка в негова полза. Така страна по договора и кредитор на вземането за неустойка се твърди, че е ищецът А. Я.

П..

В тази връзка според Определение № 2429 от 9.08.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4812/2022 г. процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.

Също така за пълнота – при сключен договор в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД третото ползващо се лице може да иска реалното изпълнение на договора от обещателя/промитента, но не и да разваля същия по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, каквото право има страната по него, т.е. уговарящият/стипулантът. Третото ползващо се лице не е страна по договора, а страна по допълнително несамостоятелно облигационно отношение. То може да иска от обещателя изпълнение, да поставя обещателя в забава, да иска обезщетение за вредите от неизпълнението. Бенефициерът обаче не може да упражнява преобразуващите права като правото да унищожи или развали договора. Така Решение № 70 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 41/2009 г., III 3 г. о., ГК, Решение № 573 от 30.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 136/2001 г., II г. о.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Установява се от доказателствата по делото / а и тези релевантни по иска по чл.

92 ЗЗД факти са били предмет и на иска по чл. 55 ЗЗД, в която част решението е влязло в сила/, че по силата на предварителен договор за покупко- продажба от 12.11.2020 г. и допълнително споразумение към него от 07.12.2020 г. обещателят ответник Н. Т. се е задължила в бъдещ момент, а именно в срок до 08.03.2021 г., да прехвърли на купувача ищец А. Я. П. правото на собственост върху собствения й апартамент № 9 в гр.

София, ул. „******* срещу продажната цена от 105 000 евро.

Съгласно чл. 3,2 от договора на купувача е известно, че имотът е обременен с ипотеки съгласно три нот. акта, включително и една от тях - ипотека, учредена в полза на третото лице - помагач „Лено“ АД / с предишно наименование ТНК К.

МЕНИДЖМЪНТ/ с нот. акт № 40, том първи, рег. № 1217, дело № 36/2017 г. от 09.02.2017 г. по описа на нот. М. И., рег. № НК 260, вписан в Сл ВП вх. Рег. № 5752/09.02.2017 г. , акт № 25, том трети, дело № 3664/2017 г. /л. 55 от делото на СРС/. В чл. 3,2 от договора тази ипотека е посочена като учредена с нот. акт № 25, том трети при СлВп. С подписване на договора ответникът обещател е декларирал, че освен тези три ипотеки имотът не е обременен с други тежести.

Съгласно чл. 3,3,5 от договора ответникът се е задължил да представи при изповядване на сделката актуална данъчна оценка, както и алтернативно – или удостоверение за вещни тежести относно имота, според което посочените в чл. 3,2 от договора ипотеки са заличени, или удостоверения от тримата ипотекарни кредитора за точния размер на задълженията. Във втория случай / незаличени ипотеки/ с преведените по сметка на нотариуса 105 000 евро се удовлетворяват направо вземанията на ипотекарните кредитори. Превеждането на продажната цена преди датата на изповядване на сделката от страна на купувача се установява от преводно нареждане и удостоверение изх. № 18/17.03.2021 г. на нот. Ксения Белазелкова. В тази хипотеза след изповядване на договора за покупко- продажба ответникът – обещател се задължава да съдейства за заличаване на ипотеките.

Ответникът не спори, че към 08.03.2021 г. - дата, на която е уговорено да бъде прехвърлен имотът, ипотеката, учредена с нот. акт № 40, том първи, рег. № 1217, дело № 36/2017 г. от 09.02.2017 г. по описа на нот. М. И., не е била заличена. Настоящият ответник Н. Т. е завел иск по срещу ипотекарния кредитор за признаване за установено, че задълженията по договор за кредит са погасени. С решение от 10.03.2022 г. по гр.д. № 17 132/2021 г. по описа на СРС /л. 82/ обаче искът е отхвърлен.