Решение № 216 от 09.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пазарджик, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500217 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1537 от 11.12.2025г. постановено по гр.д.№20255220102022 по описа на същия съд за 2025г. са отхвърлени изцяло предявените от М. В. А., ЕГН-********** от гр.**** чрез адвокат П. Г. от АК-Пазарджик, със съдебен адрес гр.***** против Е.

М. ЕООД, ЕИК-131001375, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо ПетковКазанджията“ №4-6 , искове с правно основание в чл.439 ал.1 във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право за сумата в размер на 1009.73лв главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.04.2012г. до окончателното изплащане на главницата, възнаградителна лихва от 121.17лв за периода 05.10.2010г. до 05.09.2011г., мораторна лихва в размер на 146.06лв, както и направените съдебни разноски по делото в размер на 125.54лв, всичките по изпълнителен лист на РС-Пазарджик по ч.гр.д.№ 1608/2012г.,предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело 1

№224/2023г. при ЧСИ Д. Д.. Със същото решение е осъден М. В. А. с посочен адрес и ЕГН, да заплати на Е. М. ЕООД разноски за юриконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№753 от 12.01.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция М. В. А., с ЕГН-********** чрез адв.

П. Г. от АК-Пазарджик с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон с искане да бъде отменено и предявените искове уважени.

Не се споделят изводите на съда, че в случая за погасяване на вземането следва да се прилага дългата 5 годишна давност, доколкото смята, че съдът не е изследвал въпроса за наличие на основанията на чл.424 от ГПК, /намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, неизвестни на длъжника/ предвид необсъждането в цялост на приложените писмени доказателства , а именно, че заявление за издаване на заповед за изпълнение не е връчено лично на длъжника поради обстоятелството, че не е намерен на адреса и същият е бил в обективна невъзможност да оспори задължението. Смята, че съдът е следвало да разгледа направеното възражение и да обсъди фактите от значение за прилагане института на погасителната давност преди 25.10.2017г. /образуване на първото ИД/ Оспорват се мотивите на съда, че по описа на ИД №1780/2017г. ЧСИ Д. Д. е извършил множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.

Смята, че извършените такива извършени от съдебния изпълнител до дата 25.10.2017г. не са годни да прекъснат погасителната давност. Неправилно съдът приел, че първото действие, което прекъсва давността е от дата 13.11.2017г.-насрочване на описа на движими вещи, което действие е 5г. и 4дни след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/-09.11.2012г., предвид на което въззивникът поддържа, че вземането на ответника, установено с влязла в сила ЗИПЗ ,дори и да се приложи чл.117 ал.2 от ЗЗД, се явява погасено по давност. Оспорва се извода на съда, че след прекратяване с постановление на висящо ИД №1780/2017г. с правно основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и образуването на ИД №224/2023г. по описа на ЧСИ Д. Д. давността се прекъсва отново, за което жалбоподателят смята, че тези доводи противоречат на материалния закон-чл.116, буква “в“ от ЗЗД, 2 необосновани са и некореспондират с ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС, и съгласно нормата давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Като се акцентира, че давността може да се прекъсне именно от действия от същинско изпълнение, каквито са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други, но не и депозиране на искане от взискателя за извършване на действия по принудително изпълнение. Допълва, че за да може взискателят да прекъсне давността чрез искането за извършване на изпълнителни действия, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2/две/ години, като в тези случаи изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8, от ГПК, като перемпцията е различно процесуално основание от изтичането на предвидената по закон материална давност. Въззивникът поддържа, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по ИД е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила Съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, и че той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него ИЛ /изпълнителен лист/. Според жалбоподателя единствената правна последица от настъпила вече перемпция е, че СИ следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително производство, защото старото е прекратено по давност. Цитира се съдебна практика относно последиците от прекратяване на изпълнението поради перемпция, като прекратяването на изпълнението става по право и новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Като неправилен се квалифицира и извода на съда, че с молба от 23.05.2023г. и от 04.07.2023г. взискателят е прекъснал давността, доколкото въз основа на тях СИ не е предприел действия по принудително изпълнение тъй като ПДИ на длъжника не е била връчена, същият не е уведомен за наличие на висящо изпълнително производство , като според жалбоподателя само по себе си това няма как да обуслови предприемане на действия по принудително изпълнение като описа на движими вещи по адрес на длъжника.

Смята, че в този случай молбата на взискателя е нередовна и е следвало СИ да 3 я остави без движение и да даде указания на взискателя да внесе разноски за особен представител, който да бъде назначен в изпълнителното производство и комуто да бъдат връчвани всички книжа. Като неправилен се квалифицира и извода на съда, че давността е прекъсната на 22.10.2024г. с налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, доколкото предвид отговора на банката, длъжникът не е клиент на същата банка и няма открита банкова сметка. Смята, че в случая това изпълнително действие, което е от категорията да прекъсне давността, не може да породи целения правен ефект, тъй като няма как да се осъществят каквито и да било действия по принудително изпълнение. Оспорен е и извода на съда, че вземанията за лихви не са погасени по давност, като се поддържа, че за същите е приложима кратката 3г. погасителна давност , а не общата 5/пет/ годишна и че съдебното решение в тази му част е постановено в нарушение на императивна материална норма-чл.111, буква“в“ от ЗЗД. Цитира съдебна практика според която правните последици на давността за вземане на лихва за забава за конкретен период по ИЛ, не се приравняват на съдебно решение постановено по исков процес. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове, с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна-ответника в производството пред първата инстанция Е. М. ЕАД, ЕИК 208597211, като правоприемник на Е. М. ООД, с вх.№5608 от 25.02.2026г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество.

Препраща се към депозирания писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК подаден от дружеството в производството пред първата инстанция.

Акцентира се, че срещу издадената ЗИПЗ по ч.гр.д№1608/2012г. е било подадено в заповедното производство възражение от длъжника, последващо развило се исково производство по чл.422 от ГПК и постановено съдебно решение №905 от 09.11.2012г. по гр.д.№2456/2012г. с което са признати, че вземанията по издадената ЗИПЗ са дължими в цялост, поради което се навежда извода, че е налице вземане погасявано с общата 5годишна давност съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД защото вземането е установено със съдебно решение. Цитира съдебна практика по въпроса.

Като неправилни се квалифицират доводите в жалбата относно прекъсването на погасителната давност, като се акцентира че при зачетена от исковия съд 5г. /пет годишна/ погасителна давност, процесният ИЛ е 4 прекъснал давността на 25.10.2017г. с входирането на молбата за образуване на ИД №1780/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д.., в която е инкорпорирано искане за извършване на изпълнителни действия. Цитира се т.3 от ТР №2/2023г. от 04.07.2024г. по ТД №2/2023г. на ОСГТК, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Акцентира, че от значение за прекъсването на давността е действието на взискателя /отправено искане до СИ/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност по отношение засегнати права и интереси на трети лица и че за прекъсването на давността е важно самото направено искане от страна на взискателя, неговото активно поведение за предприемане на изпълнителни действия с цел събиране на вземането. И че с подадена молба съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, давността е прекъсната. Позовавайки се на чл.116 буква “в“ от ЗЗД въззиваемата страна сочи, че значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му , а не самото извършване на изпълнителни действия от органа на принудително изпълнение или наличие на резултат от предприетите действия. Смята, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността и независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ и дали предприетото действие е дало резултат доколкото на така отправеното искане СИ не може да откаже да го изпълни. Заключава се, че процесуалната активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност. Коментира още, че в хода на ИД №1780/2017г., погасителната давност е прекъсната на 13.11.2017г. с разпореждането за насрочване на опис на движими вещи на 06.02.2019г., с налагане на запор на МПС и на 13.01.2021г. с входирането на молбата за конституиране на дружеството, с която е поискано налагането на запор на банкова сметка. Позовава се на определение №136 от 19.02.2020г. по дело №3105/2019г. на ВКС, IIIг.о. според което макар и неуспешни предприетите от ЧСИ действия по изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи водят до прекъсване на давността /решение №1416 от 24.06.1969г. по дело №884/69 V ГО./ Цитира и решение №50094 от 16.11.2023г. по т.д.№770/2022г. на ВКС в което е прието че 5 прекъсване на погасителната давност /ПД/ ще настъпи само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или изрично да е поискано извършване на валидно изпълнително действие, като този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва изрично да е обективирано в молбата до съдебния изпълнител. Посочва се още, че започналата да тече ПД от 13.01.2021г. е прекъсната на 24.04.2023г. с входиране молба за образуване на ново ИД по описа на ЧСИ Д. Д., в която е обективирано искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Посочва още, че в хода на новообразуваното ИД №224/2023г. на ЧСИ Д. погасителната давност е прекъсната на 23.05.2023г. с входирана молба за извършване на изпълнителни действия; на 04.07.2023г.-молба за извършване на изпълнителни действия; 28.09.2023г.- молба за налагане на запор на банкова сметка ; на 06.12.2023г. с наложен запор на МПС и на банкова сметка на длъжника; на 22.10.2024г.-молба за извършване на изпълнително действие; на 06.06.2025г .с молба за извършване на изпълнително действие. Ответникът се позовава и на т.5 от ТР №3/2015г. от 10.07.2017г. по ТД №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, че с изпращането на запорно съобщение до банката в хипотеза при която СИ е получил на основание чл.508 ал.1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но че в този случай длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. Оспорва твърдението за невалидни изпълнителни действия поради липса на връчена ПДИ и на поисканите и извършени изпълнителни действия по ИД №224/2023г., като поддържа, че ПДИ е връчена надлежно в хода на първоначалното образувано ИД №1780/2017г. и че СИ няма съгласно чл.428 от ГПК задължение да връчва нова покана за доброволно изпълнение по преобразуваното ИД, тъй като нов срок за доброволно изпълнение не се дава. И че за прекъсване на давността водещо значение има активността на взискателя, като искането за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно да бъде прекъсната ПД.