Решение № 1810 от 22.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1810 гр. Пловдив, 22.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова при участието на секретаря Елена Ив. Дженева като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20225330202691 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4722955, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който П. Н. Л., с ЕГН: **********, в качеството му на *** на ***, с ЕИК: ***, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, П. Н. Л., представляван от адв. П., оспорва законосъобразността на обжалвания ЕФ и моли същият да бъде отменен.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 06.04.2021 г. в 13.06 часа, в гр. Раковски, на ул. „Шишманско шосе“ № 13, посока с. Шишманци, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „***“, с рег. № ***, установено с ATCC TFR1-M 648, като при 1 разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 64 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е ***, *** от Л.Н.Л. и П. Н. Л.. Именно по отношение на последния за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост в населено място от 11 km/h до 20 km/h е предвидена глоба в размер 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Тук следва да се посочи, че неправилно от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е посочено, че правната квалификация на деянието следва да се обвърже с нормата на чл. 2 на чл. 21 ЗДвП, доколкото е видно, че се касае до общо ограничение на скоростта в населено място, а не се касае за ограничение, различно от посоченото в ал. 1 на чл. 21 ЗДвП.

Визираният от адв. П. пътен знак Д11, посочен в назначена по делото 2 експертиза не касае въвеждането на специално ограничение за скорост, а начало на населено място. В тази връзка наведеният довод се основава на некоректно тълкуване на СТЕ.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

Тук следва да се посочи, че дадено в ЕФ описание на мястото на извършване на нарушението е описано в достатъчна степен, така че да се разбере къде се твърди да е извършено твърдяното нарушение и в тази връзка съдът оценя като неоснователно възражението за неяснота в тази насока, доколкото от прочита на жалбата се установява точно обратното – видно е, че за процесуалния представител на жалбоподателя е ясно, че се твърди нарушението да е извършено в населено място, като дори се базират доводи за отмяна на ЕФ, поради погрешна правна квалификация на това основание.

За пълнота на изложението, макар да няма оплакване в тази насока, следва да се констатира, че посочването в ЕФ на мястото на нарушението Пловдив, Раковски, град Раковски, не представлява нарушение, доколкото очевидно сочи на принадлежността на град Раковски към съответните област и община. Както бе констатирано, оплакване в тази насока липсва, поради което съдът го отбелязва единствено за пълнота и коректност.

В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство , представляващо мобилна система за видеоконтрол. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, поради 3 което липсата на посочване на служителят, извършил заснемането и свидетелите на същото, не е нарушение, доколкото при констатиране на нарушение с АТС законът не изисква наличието на тези лица.

В тази връзка съдът не споделя наведеното в съдебно заседание възражение, че заснемането на нарушение в режим на движение изключвало издаването на ЕФ. Посоченото изключение, регламентирано в чл. 11 от Наредбата за условията и реда за използване на АТСС, има предвид движение на служебния автомобил на органите на МВР. Видно от отразеното в Протокола по чл. 10, режимът на измерване е стационарен – С, а този на заснетото МПС Д – движение, т.е. не е налице твърдяната хипотеза, изключваща възможността за издаване на ЕФ. Посочването на начало и край на участъка отново касае участъкът, изминат от заснетото МПС, поради което неправилно от това отбелязване в протокола се извеждат доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ.

Не може да се сподели и доводът, че е възможно в обхвата на камерата да е попаднал и заснет автомобил, различен от този на санкционираното лице, доколкото съгласно Инструкцията за екплоатация на АТСС, направените снимки от устройството съдържат данни (в това число информация за скорост) единствено за разпознатия номер на най-близко намиращото се МПС. Горното изключва наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възможност за заснемане на скорост, различна от тази на процесното МПС.

Съдът не споделя и възражението за незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, доколкото дружеството-собственик имало още един управител и собственик на капитала. Тук следва да се посочи, че законът не съдържа изискване в този смисъл, поради което при констатиране на нарушения с МПС, собственост на повече от едно лица, всяко едно от тях може да носи отговорност, поради което наказващият орган е свободен в преценката си в този смисъл. В тази връзка съдът не констатира извършване на нарушение с ангажиране на отговорността конкретно на процесния жалбоподател, доколкото същият е управител в дружеството-собственик на процесното МПС, което управлява заедно и поотделно с още едно лице, от което настоящето производство не се интересува.

Неоснователно се явява и възражението за извършване на нарушението 4 извън границите на населено място, като за изясняване на този въпрос бе назначена нарочна съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която заснетият автомобил е навлязъл в границите на населеното място – 130 м. след табелата за начало на населено място. Съдът кредитира това заключение като обосновано и неоспорено. В хода на изслушването на вещото лице, същото е заявило, че е посетило лично процесното място, като дори е извършило заснемане и е онагледило възприятията си в приложена към заключението скица. Ето защо съдът напълно кредитира заключението по така допуснатата СТЕ.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: на 06.04.2021 г. в 13.06 часа, в гр. Раковски, на ул.

„Шишманско шосе“ № 13, посока с. Шишманци, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „***“, с рег. № ***, установено с ATCC TFR1-M 648, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 64 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 14 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка 5 следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.

Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането, от която е видно и посоката на заснемане.

В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвидената в закона глоба, която е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обоснове причината, поради която отстъпва от възприетата до момента практика за отмяна на ЕФ за налагане на глоба за скорост в размер до 50 лв., застъпена от преобладаващите състави на касационната инстанция – Административен съд – Пловдив. Тази практика се изоставя, като настоящият съдебен състав намира, че липсва законова пречка за налагане на глоба за скорост с ЕФ, дори и в размер от 50 лв.

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН „ За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“ Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече изразът „ могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал.2 ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване.