Решение № 5508 от 11.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5508 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330107992 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. Р., ЕГН: **********, против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 308, 50 лева /размерът на иска увеличен в с.з. на 22.10.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание в полза на ответника сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда – 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че имала сключени множество договори за кредит с ответника. На *** г. заплатила в полза на ответника сумата от 308,50 лева чрез „Изипей“. Твърди, че към датата на извършване на плащане нямала парични задължения към ответника, но въпреки това същият претендирал заплащане на посочена сума, ето защо платената сума била платена без основание, в условията на евентуалност се възразява, че в случай на наличие на договор за кредит същият е недействителен.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Навеждат се твърдения за наличие на основания за получаване на сумата по силата на сключен между страните Договор за кредит с № ***1 г.. сключен по реда на ЗПФУР. Признава се извършено плащане от страна на ищцата, извършено на *** г. на парична 1 сума в размер на 308,50 лева в полза на ответника. Твърди се, че плащането е направено на основание сключен договор за кредит от *** г. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За уважаване на така предявения кондикционен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в полза на ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за имущественото разместване между страните.

С протоколно определение от 07.07.2025г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на ***г. ответникът е получил от ищцата сумата от 308, 50 лева. Ето защо, това обстоятелство се приема за установено от съда.

С отговора на исковата молба, ответникът възразява, че паричната сума е заплатена по силата на сключен между страните Договор за кредит № ***1г. по реда на ЗПФУР. Хартиен препис от договора не се представя по делото.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

2

В настоящия случай в производството по делото не се установи между страните да е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на посочените изисквания.

Още повече, че в случая не се установява и обстоятелството твърденият договор да е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, в точност, че именно ответникът, през системата на кредитодателя е подал заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на бутона „потвърди“, тъй като в процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната страна.

Следователно не са представени доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена тежест да е налице изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание.

Не се установява спазване и на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, тъй като не са налице данни да са спазени сроковете по чл.

12, ал. 1 или ал. 2 от същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя - чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства, че Общите условия са получени от ответника, поради което не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено.

Доколкото не се установи страните да са постигнали съгласие по така договора с твърдяното от ищеца съдържание, то не може да се достигне до извод, че тази сума е получена от ответното дружество именно по процесния договор с посоченото съдържание, поради което същата се явява заплатена при начална липса на основание и подлежи на връщане с иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Предявеният осъдителен иск е основателен и ще се уважи.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 42, 50 лева за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. К. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и множеството на брой идентични казуси в съдилищата на Република България, по които е формирана непротиворечива практика, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. К. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: ********** сумата от 308, 50 лева /триста и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание в полза 3 на ответника сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата н а депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: ********** сумата от 42, 50 лева /четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 да заплати на адв. К.

Й. К. от *** с личен № ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. **** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Д. Г. Р., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4