Решение № 202 от 03.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Стара Загора, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500368 по описа за 2024 година

Производството се води по реда на чл.463, ал.1 и чл.278 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД.

Делото е образувано по 2 бр. идентични жалби вх.№ 22941/18.03.2024г. от длъжницата И. С. М. вх.№25107/20.03.2024г. от длъжника М. К. М. /и двамата от гр.С.З./, длъжници по висящото изп.д.№ 20127650400400 по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие ОС- Ст.Загора, срещу Постановлението за разпределение, предявено им на 12.03.2024г. Двамата жалбоподатели /длъжници/ излагат подробни общи фактически и правни доводи, че обжалваното разпределение било незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не била направила точна, ясна и мотивирана конкретизация на разпределените суми „по пера, размери и основание“, което не давало възможност да се установи дали е спазен реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД и че не бил начислен дължимия 20 % ДДС върху продажбата по ЗДДС.

Претендират цялостна отмяна на обжалваното Разпределение, със законните последици от това.

В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК няма подадено писмено възражение от основния взискател „Б.Д.“ - АД, гр.С. и от никой от множеството присъединени взискатели по делото.

В писмените си Мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И. - С.З. изразява подробно становище с фактически и правни аргументи за пълна неоснователност и недоказаност на двете идентични жалби на двамата длъжници. Предлага същата да бъде оставена изцяло без уважение, ведно с всички законни последици от това, като развИ. подробно своите съображения 1 в тази насока.

След запознаване с идентичните становища на двамата жалбоподатели /длъжници/, и с Мотивите на ЧСИ, въз основа на представените по делото и по приложеното изп.дело писмени доказателства, съдът намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното пълно копие на висящото изп.д.№ 20127650400400 по описа на ЧСИ- Г.И., гр.С.З. се установява, че изпълнителното производство е било образувано още на 09.03.2012г. въз основа на писмена Молба вх.№ 4429/09.03.2012г. от взискателя „Б.Д.“- АД срещу солидарните длъжници „М. И.“- ЕООД (заличен търговец към настоящия момент), и двете физически лице М. К. М. и И. С. М./и двамата от гр.С.З./, въз основа на представен изпълнителен лист от 28.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 1642/2012г. по описа на РС- Ст.Загора за сумата общо 157 816, 29 лв., от която 122 500 лв. главница; 15 519, 18 лв. договорна лихва, 14 763, 63 лв. лихва за забава и 5 033, 48 лв. разноски по делото.

В хода на изпълнителното производство на основание чл.458 от ГПК, като взискатели са били присъединени Държавата и Община - Ст.Загора.

По искане на взискателя ЧСИ е извършила опис на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот /апартамент в гр.С.З./, собственост на солидарните длъжници М. К. М. и И. С. М., който е бил продаден на публичната продан за сумата от 168 472 лв. на присъединения взискател Н. Д.

Н..

ЧСИ Г.И. е изготвила и предявила разпределение по чл.495 от ГПК, в което подробно е описала вземанията на всички взискатели по делото, но обявеният за купувач Н. Д. Н. не е внесъл сумите по разпределението в законовия срок по чл.495 от ГПК, който е изтекъл още на 15.09.2022г.

Участникът в наддаването, който е предложил следваща най-висока цена за имота е присъединеният взискател „Т.Д.“- ЕООД, поради което ЧСИ насрочила предявяването на следващо разпределение по чл.495 от ГПК.

ЧСИ Г.И. е изготвила и предявила на 25.11.2022г. разпределение по чл.495 от ГПК, в което подробно е описала вземанията на всички взискатели по делото, привилегиите, с които те се ползват съгласно разпоредбите на ЗЗД и е указала на обявения за купувач хирографарен кредитор сумите, които следва да внесе с цел изготвяне на постановление за възлагане на имота, по отношение на който е бил обявен за купувач.

Присъединилият се взискател „Т.Д.“ - ЕООД е предложил цена за имота в размер на 159 976 лв., но същият не внесъл само сумите по разпределението в срока по чл. 495 от ГПК, поради което с протокол на ЧСИ от 01.03.2024г. за купувач на имота е обявен участникът предложил следващата /трета/ найвисока цена за недвижимия имот, а именно присъединеният взискател „М.ф.

*“ - ЕООД.

ЧСИ Г.И. е изготвила и на 12.03.2024г. е предявила обжалваното процесно Разпределение, в което подробно е описала вземанията на всички взискатели по делото, привилегиите, с които те се ползват съгласно 2 разпоредбите на чл.136 от ЗЗД и е указала на обявения за купувач хирографарен кредитор „М.ф. *“ - ЕООД сумите, които следва да внесе с цел изготвяне на постановление за възлагане на имота, по отношение на който е бил обявен за купувач.

Сумата от 151 480 лв. е била разпределена, като с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са посочени вземанията по брой, основание и размер за такси и разноски по ТТРЗЧСИ; по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД са посочени размерите на задълженията на двамата солидарни длъжници М. К. М. и И. С. М. за местни данъци, дължими за продадения имот; по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД е посочено вземането, обезпечено с ипотека, размерът дължимите такси по т.26 от ТТРЗЧСИ и за съставяне на постановление за възлагане, като е посочен и размерът, с който се намалява задължението на взискателя „Б.Д.“ - АД. За останалите редове суми не са били разпределени от ЧСИ, тъй като такИ. не са били постъпили по изп.дело и не са били налични за разпределение от нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че двете идентични жалби са процесуално допустими, т.к. са подадени от процесуално легитимирани лица /солидарни длъжници по изпълнението/, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /Разпределение на суми/, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледани по същество, съдът намира и двете идентични жалби за неоснователни и недоказани, тъй като от съдържанието на атакуваното Разпределение е видно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението - главница, лихви, разноски, вид на разноските и техния размер и какъв е редът за удовлетворяване на всяко вземане; каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Следва да се има предвид и, че разпределението е направено по повод на конкретния приложен способ на принудително изпълнение- опис и публична продан на недвижим имот, собственост на двамата солидарни длъжници /жалбоподателите/ М. К. М. и И. С. М./ и двамата от гр.С.З./, поради което и съдържащите се в разпределението данни касаят единствено и само размерите на вземанията на първоначалния и присъединените взискатели спрямо двамата солидарни длъжници /жалбоподатели/.

Вземането на взискателя „Б.Д.“- АД е индивидуализирано по общ размер, по основания и размери на отделните вземания, които го формират, а привилегированите вземания на публичноправните субекти/присъединени взискатели/, като ТД на НАП- гр.С.З. и на Община - гр.С.З. са индивидуализирани по задължено лице и размер на задължението му.

Мотивирано, законосъобразно и правилно са определени по вид, размер и по поредност на привилегията вземанията на всички взискатели, която съгласно чл.495, ал.2 от ГПК обявеният за купувач наддавател следва да внесе за останалите взискатели. Поредността на привилегиите е определена до изчерпване на подлежащата на разпределяне постъпила обща сума, поради 3 което с привилегия по чл.136, ал.1, т.4 и т.6 от ЗЗД хирографарните вземания не подлежат на частично погасяване. Обстоятелството, че дължимите авансово платени такси и разноски на ЧСИ не са били заплатени към момента на извършване на разпределението не обуславя незаконосъобразността му, нито незаконосъобразността на извършените действия на принудителни изпълнения от ЧСИ, като в този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в две тълкувателни решения на ВКС- София.

Видно от материалите по изп.дело, в т.1 от протокола за Разпределението са изрично посочени всички авансови такси /включително неплатени от взискателя/, които са за сметка на длъжниците, като в привилегията са включени само тези относно способа. Наред с това по т.2 са посочени дължимите се данъци на недвижимия имот, като на основание Удостоверение на Община- С.З.. Също така относно т.З сумата, за която е продаден процесния недвижим имот, е недостатъчна да погаси вземането на „Б.Д.” - АД, обезпечено с първа и втора по ред ипотека. При положение, че не са били удовлетворени вземанията с привилегия по чл.136, ал.1, т.З от ЗЗД, няма никакво законово основание за ЧСИ да разпределя суми за взискател с привилегия чак по чл.136, ал.1, т. 6 от ЗЗД.

Също така съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ, първата по ред ипотека, в полза на взискателя е определена съобразно събраната сума, отнесена към общия размер на задължението по още висящото изпълнително дело.

Наред с гореизложеното следва да се има предвид, че нормите на чл.136 от ЗЗД, макар че формално се намират в материален закон, има процесуален характер, понеже уреждат привилегиите, като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в изпълнителния процес. И тъй като тези законови норми не са материалноправни /а процесуални/ по съществото си, за тях са неотносими задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, съгласно които за правилното приложение на императивна материалноправна норма съдът следи служебно.

По своята правна същност привилегията е процесуално право на кредитора/макар и уредено в чл.136 от материалния закон ЗЗД/, функционално свързано с вземането му, тъй като обезпечава неговото удовлетворяване в рамките на изпълнителния процес, който той сам е инициирал. Поради което предвидените в чл.136, ал.1. т.1- 6 от ЗЗД законови привилегии създават за съответните категории и поредности кредитори право на предпочтително удовлетворяване, но единствено и само от волята на активната страна в изп.процес /взискателя/ зависи дали да защити това свое процесуално право, като при това е процесуално допустим и евентуален отказ от него по този смисъл ТР № 2/2021г. на ВКС- София.

Относно двете идентичните оплаквания в жалбите на длъжниците относно начисляване на 20 % ДДС върху продажната цена на процесния недвижим имот - видно от материалите по делото, той е собственост на физически лица /пълнолетни български граждани/, които не са регистрирани по ЗДДС, поради което не са налице никакви правни основание за 4 начисляване и събиране на 20 % ДДС, който евентуално да се приспада от продажбата цена на имота. Поради което и в тези си части двете идентични жалби на двамата дръжници, се явяват напълно неоснователни и недоказани, и следва да се оставят изцяло без уважение, ведно със законните последици от това.

Поради всички гореизложени съображения съдът намира, че обжалваното Разпределение на ЧСИ с двете идентични жалби се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, а процесните две идентични жалбите против него са напълно неоснователни и недоказани, и те следва да се оставят изцяло без уважение, ведно с всички законни последици от това.

Предвид императивната разпоредба на чл.463, ал.2, изр.1 от ГПК, настоящото Решение на ОС- Ст.Загора може да се обжалва от всяка от страните с ч.жалба в 1- седмичен срок от връчването му, чрез въззивния ОССт.Загора пред по- горестоящия му ПАС- Пловдив.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.463, ал.1 и ал.2 и чл.495 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление за разпределение от

12.03.2024г. по изп.д.№ 20127650400400 по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ- София и район на действие района на ОС- Ст.Загора.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с частна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.