Решение № 105 от 01.10.2019, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 105 гр. Видин, 01.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав в публично заседание на

Двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева при секретаря

Катерина Борисова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

222 по описа за

2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административно- процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на процесуалния представител на В.Ц.П. *** против ОД на МВР - Видин за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин.

В исковата молба се посочва, че с решение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин, потвърдено с решение по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин е било отменено Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, с което на П. е било наложено административно наказание на основание чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.28, ал.1 от същия.

Твърди се, че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин /400 лева/ и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин /400 лева/.

Иска се от Съда да осъди ОД на МВР – Видин да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Решение № 63 от 20.03.2019г. по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин до окончателното издължаване, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по иска – ОД на МВР – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Излагат се съображения за липса на доказателства за реално изплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както в производствата пред ВРС и АС-Видин по отмяна на Наказателното постановление, така и в настоящото производство. Претендират се направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за основателност на иска, предвид направените разноски за адвокатски хонорар по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, които се явяват имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление.

Административен съд - Видин, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият се явява частично основателен, предвид следното:

От представените по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, на ищеца е било наложено административно наказание на основание чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.28, ал.1 от същия.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Видин, за което е образувано административно наказателно дело № 144 по описа на съда за 2019 година. С решение № 63 от 20.03.2019 година, влязло в сила на 12.06.2019 г., потвърдено с Решение №152 от 12.06.2019г. по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, Съдът е отменил изцяло наказателното постановление.

Както в производството пред Районен съд-Видин, така и пред Административен съд-Видин ищецът е бил представляван от адвокат, видно от приложените по делата договори за правна защита и съдействие, за които производства му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 400 лева, за всяко едно от производствата. Установява се че процесуалния представител на ищеца е взел участие в откритите заседания както пред ВРС, така и пред АС-Видин.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съдът намира, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо, не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.

С решение № 63 от 20.03.2019г. по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин, потвърдено с решение № 152 от 12.06.2019г. по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин е било отменено Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, с което на ищеца е било наложено административно наказание на основание чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.28, ал.1 от същия.

От незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата, пред ВРС и АС-Видин, по обжалване на наказателното постановление. Според правилото на чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липса нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление, в какъвто смисъл е тълк. решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС.

Следователно е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Налично е и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се трансформирала в действителност. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - Наказателното постановление.

Този извод е налице, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание "глоба", което той е счел за незаконосъобразно.

Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Нормално е при засягане на негови права и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.

В случая възнагражденията, заплатени за производствата пред районния и административния съд в размер на по 400 лева, включват процесуално представителство, изразяващо се в явяване в с.з. и изготвяне на възражение по касационната жалба, в т.ч. и заплатената по договора сума, поради което подлежат на обезщетяване.

Разпечатката съдържа 43 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/704b11e5-2a39-4a4c-9207-2435c2f75807