Решение № 66 от 20.12.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200006 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 22-0353-000320 от 13.12.2022 г., издадено от Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, както и за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска то да бъде отменено изцяло. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника си адв. И.

З. от САК, която поддържа жалбата. С молба от 20.11.2023 г. отново се заявява искане НП да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващият орган (АНО) – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Същият е редовно призован за съдебните заседания, проведени по делото на 16.10.2023 г. и 21.11.2023 г. Нередовното му призоваване за съдебното заседание, насрочено 1 за 16.05.2023 г., не се е отразило на възможността му да вземе участие в делото, доколкото в същото не е даден ход на делото. Направено е от АНО възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели – А. И. Н. – актосъставител, на длъжност „***“ към ОДМВР София, РУ Своге, И. Д. И. и И. Б. Ш.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.10.2022 г., около 20,00 часа, свидетелите А. И. Н. и И. Д. И. – *** при РУ С., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка, движещия се по път SFO3612, с посока на движение от с. Церецел към с.

Томпсън, товарен автомобил „Мерцедес 209Д“ с рег. № ***, собственост на В.В.Г. от ***, с ЕГН **********, управляван от жалбоподателя.

Проверяващите установили, че горецитираният автомобил е с прекратена регистрация от 30.06.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Освен това било установено, че П. не носел в себе си контролен талон към СУМПС. Жалбоподателят заявил пред полицейските служители, че автомобилът не е негова собственост, както и че не знае че товарният автомобил е с прекратена регистрация. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че водачът не носи в себе си контролен талон към СУМПС, както и че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, съответно са налице административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД, бл. № 134279/26.10.2022 г. от свидетеля Н. на жалбоподателя в присъствието на свидетеля И., който бил предявен за запознаване със съдържанието на жалбоподателя и същият го подписал без възражения.

Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 29.11.2022 г. по пр.пр. № 1810/2022 г. на РП Костинброд, ТО Своге, прокурор при РП Костинброд, ТО Своге отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите за преценка дали същото представлява административно нарушение на Началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираните АУАН и постановление на РП Костинброд е издадено от Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге , обжалваното НП, връчено редовно на жалбоподателя П. на 28.12.2022 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 06.01.2023 г.

От Писмо Рег. № 120400-7641/2 от 20.04.2023 г. на ОДМВР, Отдел „Охранителна полиция“ се установява, че горепосоченото МПС е с прекратена регистрация на 30.06.2022 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с оглед постъпило уведомление от Гаранционен фонд. Не се сочи собственикът на 2

МПС да е уведомен за прекратяване на регистрацията от страна на служител на Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР.

От показанията на свидетеля Ш. се установява, че жалбоподателят е взел товарния автомобил от трето лице, за да си прекарва багаж от с. Церецел, като лицето, което е ползвало същия е заявило на жалбоподателя, че ключовете са на таблото на автомобила, а документите за него – в жабката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н., И. и Ш., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.инспектор“ към ОДМВР София, РУ Своге, оправомощен съгласно същата заповед, като по делото не се оспорва компетентността на актосъставителя и на АНО. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон.

Обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

3

Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетелиполицейски служители по делото се установи, че на 26.10.2022 г. жалбоподателят, в качеството си на водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП) не е носил контролния талон към СУМПС, с което не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в действалата към датата на деянието редакция на тази разпоредба, обн. в ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г. Независимо от това, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г.), която към момента на извършване на нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него, е претърпяла изменение (обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г.), след което се предвижда че водачът е длъжен да носи само СУМПС за съответната категория. Отпаднало е задължението водачът да носи и контролен талон към СУМПС. Изменена е и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. След изменението, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са заличени думите „контролен талон“, т. е. понастоящем не се предвижда налагане на административно наказание на водач, който не носи контролен талон към СУМПС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като последвалата редакция е по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда задължение за носене на контролен талон към СУМПС и съответно не предвижда налагане на административно наказание за неизпълнението на такова задължение. При отпадане наказуемостта на този вид деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено следва да се приеме, че са последвали по-благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното приложение и отмяна на обжалваното НП в тази му част.

Другото вменено на жалбоподателя нарушение, за което е ангажирана отговорността му с издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ) и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след 4 представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е задължително уведомяването на собственика да е извършено по реда на по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, стига да се докаже, че собственикът е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила по друг начин. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Изрично в горния смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС.