Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260649 от 23.10.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 143/2017
Вид
Решение № 260649
Подписан
23.10.2020
В сила
26.10.2022
Състав
ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.227 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№………. гр. Варна, 23.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ВЛАДОВА при секретаря Галина Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 143 по описа за 2017г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д.С.Д. против М.С.Г. -починала в хода на процеса /на 25.01.2019г./ и заместена от наследниците си по закон - Е.П.П. и Ц.Н.Г. и против М.С.К., с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 20, том ІІ, рег. № 1955, дело

№ 165/21.07.2016г. на нотариус А.П., рег. № 537 на НК, с район на действие ВРС, по силата на който М.С.Г. дарява на внучка си М.С.К. 51,67 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по Кадастралната карта на гр.

Варна с площ от 316 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор № *** по Кадастралната карта на гр. Варна, със застроена площ от 55 кв.м.

В исковата молба ищцата твърди, че през 1977г. е дарила на двете си сестри – М.С.Г. и С.С.Л. по 1/3 ид.част от жилищната сграда находяща се в ***, представляваща имот с ид. № *** по КК на гр. Варна, както и по 1/6 ид.част от дворното място, в което е построена с площ от 632 кв.м., представляващ имот с ид. № *** по

КК на гр. Варна. Твърди, че поради това, че е останала без средства за издръжка е поискала от надарените си сестри да и осигурят месечна издръжка, но същите отказали, поради липса на достатъчно средства за собствената си такава. Излага, че междувременно предявила иск за отмяна на дарението по повод на което било образувано гр.дело № 1305/2016г. по описа на ВОС. Излага, че няколко дни преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението, на 21.07.2016г. ответницата М.Г. дарила на внучката си М.К. придобитото от нея по дарението от 1977г.

Твърди, че сделката е безвъзмездна и сключена единствено, за да се увредят интересите на ищцата като кредитор, в случай на уважаване на иска и по чл.227 от ЗЗД, като с оглед близкородствената връзка с втората ответница – К., твърди че същата също е знаела за увреждането. Моли да бъде уважен предявеният иск, като бъде обявена за недействителна спрямо нея на сделката, с която М.Г. е дарила на внучката си М.К. 1/3 ид.част от сградата с ид. № *** по КК на гр.

Варна, както и 51,67 кв.м. съставляващи 1/6 ид.част от дворното място с ид. № *** по КК на гр.

Варна.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците М.С.Г. и М.С.К., чрез процесуалния им представител. Заявяват, че не оспорват родствената си връзка с ищцата и фактът, че тя е надарила М.Г.. Твърдят, че и двете не са знаели за заведената от ищцата искова молба за отмяна на извършеното дарение на М.Г. към момента на извършване на дарението от М.Г. към М.К.. Оспорват с последната сделка да е увредена ищцата.

В съдебно заседание ищецът Д.Д. чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Твърди, че вземането на ищцата е възникнало още с получаване на нотариалната покана от сестра й за осигуряване на издръжка на 16.02.2016г. В евентуалност твърди, че кредиторовото качество е възникнало с предявяване на иска за отмяна на извършеното през 1977г. дарение. В случай на извод, че вземането на кредитора е възникнало след атакуваната разпоредителна сделка се твърди че дарението от 2016г. е извършено именно да се увреди кредитора. Моли исковата претенция да бъде уважена както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от