Решение № 183 от 19.11.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Харманли, 19.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100182 по описа за 2023 година

Предявени са от „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. *** чрез адв.Д. П. със съдебен адрес гр.Стара Загора, ул.“*** срещу А. К. Й., ЕГН **********, гр.Симеоновград, ул. *** за признаване за установено по отношение на А. К.

Й., ЕГН **********, гр.Симеоновград, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ***, следните суми: 2544.26лв. (две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 26ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за стоков кредит №4442439 от 13.01.2021г., от които – главница – 2164.26лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г. (датата на подаване на заявлението в съда) и договорна лихва -380лв., дължима за периода от 14.01.2022г.(начална дата на забава) до 17.11.2022г. (дата на получено уведомление за предсрочна изискуемост), както и сумата в общ размер на 21 735.57лв.(двадесет и една хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 53стотинки)- неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски паричен кредит № 4020503 от 07.01.2020г., от които главница20 000лв., частично от общо дължима главница за плащане в размер на 37 834.94лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022(датата на подаване на заявлението в съда) и договорна лихва – 1735.57лв., дължима за периода от 14.01.2022г.( начална дата на забава) до 17.11.2022г. (дата на получено уведомление за предсрочна изискуемост) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 99 и сл., и чл. 86, ал. 1 от 1

ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 13.01.2021г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД) и А. К. Й. е сключен Договор за стоков кредит с № 4442439 по силата, на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2835.76лв.(две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) за закупуване на компютри. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.01.2024г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем, което на основание чл.13 (2а) от договора поражда правният им интерес от предявяване на настоящото заявление. Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 17.11.2022г., както и че на 07.01.2020г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД) и А. К. Й. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4020503, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 45 225лв. (четиридесет и пет хиляди двеста двадесет и пет лева).

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.12.2029г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл.12 (2а) от договора пораждало правният им интерес от предявяване на настоящото заявление.

Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 17.11.2022г.

На 16.09.2022г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима” АД), с ЕИК *** и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който задължението на А. К. Й., произтичащо от Договор за стоков кредит № 4442439 от 13.01.2021г. и от Договор за потребителски паричен кредит № 4020503 от 07.01.2020г., изкупено от „Еос Матрикс” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно приложено изрично пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско дружество” е упълномощено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомленията за цесия са връчени на 17.11.2022г.

2

Молят на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомленията, изходящи от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

„Еос Матрикс” ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по двата договора, чрез подаване на заявление до Районен съд Хасково за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 15.12.2022г. С определение №2150/16.12.2022г. производството по образуваното дело било прекратено и изпратено по подсъдност на PC Харманли. По новообразуваното дело ч.гр.д. 7/2023г. съдът издал заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено им на 01.03.2023г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задълженията по Договорите за кредит не било осъществено и не им било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Предвид горното моли съдът да признае за установено, че А. К. Й., ЕГН ********** от гр.Симеоновград дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ***, следните суми:2544.26лв.(две хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 26ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за стоков кредит №4442439 от 13.01.2021г., от които – главница – 2164.26лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г.( датата на подаване на заявлението в съда) и договорна лихва -380лв., дължима за периода от 14.01.2022г.(начална дата на забава) до 17.11.2022г.( дата на получено уведомление за предсрочна изискуемост), както и сумата в общ размер на 21 735.57лв.(двадесет и една хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 57стотинки)- неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски паричен кредит №4020503 от 07.01.2020г., от които главница20 000лв., частично от общо дължима главница за плащане в размер на 37 834.94лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г. (датата на подаване на заявлението в съда) и договорна лихва – 1735.57, дължима за периода от 14.01.2022г.( начална дата на забава) до 17.11.2022г. (дата на получено уведомление за предсрочна изискуемост).

Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на заповедното производство и в хода на настоящото производство.

Ответникът, чрез упълномощения си защитник адв. В. Л. от АК – Хасково е депозирал отговор по чл.131 ГПК. Ответникът твърди, на първо място, че ответникът никога не е сключвал на 07.01.2020г. Договор за потребителски паричен кредит № 4020503 с „Уникредит Кънсюмър 3

Файненсинг ЕАД (с предишно наименование ,,Уникредит Кларима" АД) по силата на който кредиторът да е отпуснал на кредитополучателя/ответника/ паричен кредит в размер на 45 225 лева, както и че никога ответникът не е получавал посочената сума от 45 225 лева, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да било друг начин от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование ,, Уникредит Кларима" АД).

Ответникът твърди, че никога не е сключвал на 13.01.2021 г. Договор за стоков кредит № 4442439 е „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование Уникредит Кларима" АД) по силата на който кредиторът да е отпуснал на кредитополучателя/ответника/ стоков кредит в размер на 2 835.76 лева, както и че ответникът никога не е получавал посочената сума от 2 835.76 лева, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „ Уникредит Кларима " АД).

Ответникът оспорва на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК и двата договора и приложените към тях документи, а именно: Договор № 4020503/07.01.2020г. за отпуснат паричен потребителски кредит в размер на 45 225 лева, с приложени към него документи и Договор № 4442439/13.01.2021 г. за отпуснат стоков кредит в размер на 2 835.76 лева, също и приложените документи към него за закупуване на компютри.

Твърди, че процесните два договора не са сключени от ответника и попълнени от последния, инициалите, личните му данни и положения подпис на всяка една страница в договорите не били изпълнени от ответника А. К. Й., ЕГН ********** от град Симеоновград.

Молят съдът да откриете производство по чл. 193 ал.1 от ГПК по отношение на подписа на ответника, на попълнените лични данни в процесните два договора и приложените документи към всеки един от тях, т. к. не били изпълнени от ответника.

На следващо място ответникът оспорва посочени суми от ищеца в петитума на исковата му молба, депозирана пред PC - Харманли, както следва:

Сумата в общ размер на 2 544.26 лева - неизпълнение на парично задължение по Договор за стоков кредит № 4442439 от 13.01.2021 г.. от които: главница - 2 164.26 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г.(дата на подаване на заявлението в съда); Договорна лихва - 380 лева, дължима за периода от 14.01.2022г.(начална дата на забава) до 17.11.2022г.(дата на получено уведомление за предсрочна изискуемост);

Сумата общ размер на 21 735.57 лева - неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 4020503 от 07.01,2020г., от които: главница - 20 000 лева. частично от общо дължима главница за плащане в размер на 37 834.94 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 r.(дата на подаване на заявлението в съда); Договорна лихва - 1735.57 лева, дължима за периода от 14.01.2022г.

4

(начална дата на забава) до 17.11.2022г.(дата на получено уведомление за предсрочна изискуемост).

Ответникът твърди, че не е получавал цитираните по- горе суми в изложението, едната по Договор за стоков кредит № 4442439 от 13.01.2021 г. и другата по Договор за потребителски паричен кредит № 4020503 от 07.01.2020г. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима" АД), ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. ***4, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин и не ги е усвоил.

Ответникът оспорва договора сключен на 16.09.2022г. за прехвърляне на вземания /цесия/, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима” АД), ЕИК *** и ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *** - СОФИЯ, като счита, че не е валидно сключен договор за цесия.

Твърди, че видно от представените доказателства за цесия от 16.09.2022г. се установявало, че вземанията по процесиите договори за кредит не са включени в обхвата на цесията, поради което следвало да се приеме, че последните не са надлежно прехвърлени на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - СОФИЯ.

Ответникът твърди, че не е бил надлежно уведомен на 17.11.2022г. с „нарочно уведомление“ за предсрочната изискуемост на задължението и по двата договора.

На следващо място ответникът счита, че в конкретния казус не са налице предпоставките за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и установителния иск е неоснователен. В тази посока цитира Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила па длъжника предсрочната изискуемост. За разлика от по-старата практика на ВКС, в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Нито при подаване на заявлението, нито в исковото производство ищеца е ангажирал доказателства за изпълнение на това си задължение.