Решение № 1604 от 27.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. Плевен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430102274 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. П. К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.М. М. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че на 30.12.2023г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищеца получил сумата от 500 лева, при срок на кредита от 1 месечна вноска, при ГПР от 65%, ГЛП от 40.54%.

Твърди се, че съгласно Приложение № 5 процесния Договор за кредит, в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката бил в размер на 3.28 лева средно на ден, като неустойката на ден 1 не трябвало да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита.

Горепосочената неустойка се начислявала в началото на периода на всяка вноска и се заплащала от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплащала в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита. Неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигурял надлежно обезпечение по кредита, което се считало от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спирала да се начислява. Ако действието на обезпечението бъдело прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислявала, считано от деня, в който действието на обезпечението било прекратено.

На основание горепосочената клауза, на ищеца била начислена неустойка от 98.50 лева.

Ищецът счита, че процесния Договор за потребителски кредит № *** бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, договорът бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му; липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок за кредита или бил променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Тази разпоредба предвиждала, че договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима 2 от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.В процесния Договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият/. Не ставало ясно дали, освен лихвата, била включена и дължимата неустойка. Неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. При тези обстоятелства, договорът бил недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Излага се, че Договорът бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В съглашението бил посочен ГПР, но при включването на възнаграждението за неустойка към него, той би нараснал двойно, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които щял да прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на разходите за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

В условията на евентуалност, ищеца счита, че клаузата, съдържаща уговорка за неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, 3 като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Поради начисляването й се ддостигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, така претендираната неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея била в размер почти равен на сумата на месечната погасителна вноска. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Клаузата за неустойка била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката, предвидена в Договор за кредит при неосигуряване на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Навеждат се доводи, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от 30.12.2023 г., а при условие на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение № 5 от процесния Договор за кредит. Претендират се и направените по делото разноски

Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на 4 исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените преписи на Договор за потребителски кредит №*** от 30.12.2023г. с Приложение №1 и №5 към него и погасителен план, както и Стандартен Европейски формуляр и приложими Общи условия се установява, че на 30.12.2023г. между страните е бил сключен договор, по силата на който ответника е предоставил на ищеца в заем сума в размер на 500лв., който е следвало да се върне на 1 погасителна вноска с падеж 29.01.2024г. Видно е, че годишната лихва за ползване на кредита е посочена на 40,54%, а годишният процент на разходите в размер на 65.00 %.

Видно е от представения препис на Приложение №5 към договора, че в същото е предвидено задължение за кредитополучателя до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на заемната сума да учреди в полза на кредитодателя едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени условия или банкова гаранция в размер на 566,66лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.

Установява се от същото Приложение №5, че в чл.4 от същото е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължима за всеки календарен ден, за който не е предоставено обезпечение. Същата е посочена в размер на 3.28 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита. Предвидено е, че горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.

Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на 5 обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Видно е, че в Раздел III, чл.4.3 от СЕФ е посочено, че при непредоставяне на съответното обезпечение, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 0.6567% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение, посочена по размер в Приложение №1 и Погасителния план към договора.

От представените преписи на Приложение №1 и Погасителен план към сключения между страните Договор за кредит от 30.12.2023г. е видно, че кредитодателя е начислил неустойка за непредставено обезпечение в размер на 98,50лв., платима на същата дата на падеж на задължението за главница и договорна лихва – 29.01.2024г.

Предвидено е било заплащане и на такса от 50лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Установи се от обсъдените доказателства, че в процесния Договор формално се съдържа размер на ГПР от 65,00 %, но съдът намира за основателно възражението на ищеца, че не отразява действителният такъв, т.к. е безспорно, че не включва предвидената в Приложение №5 и включена в погасителния план неустойка от 98,50лв.