Определение № 72 от 15.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд: Окръжен съд - Стара Загора
Дело: Въззивно частно гражданско дело 871/2025
Вид: Определение № 72
Подписан: 15.01.2026
В сила: 15.01.2026
Състав: Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

чл. 278, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 278, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.417 · Граждански процесуален кодекс
чл.2 · Закон за потребителския кредит
чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Стара Загора, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500871 по описа за 2025 година Производството образувано по въззивна частна жалба от заявителя “Т.Б.А.Б.“ ЕАД, гр.С. срещу Разпореждане № 2453/05.11.2025г. по ч.гр.д.№ 1245/2025г. по описа на РС - Ч., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника Д. Й. П., въз основа на извлечение от счетоводните книги на и изпълнителен лист, за сумата общо 1051,14 лева от които: 866,04 лв. главница, ведно със законна лихва от 22.10.2025 г. ; 75,24 лв. лева - договорна лихва от 05.05.2025 г. до 15.10.2025 г.; 109, 86 лв. - мораторна лихва от 15.05.2025 г. до 14.10.2025 г., както и за направените по делото разноски: държавна такса в размер на 21.25 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 150 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно отхвърлил в цялост подаденото заявление, тъй като в случай, че сметне, че било налице недействителност на негови клаузи, следвало да присъди главницата по договора, съгласно изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК, а не да отхвърля заявлението в цялост. По отношение на начина на посочването на ГПР в договора отбелязва, че същото било направено според изискванията на закона като бил посочен годишният процент на разходите, както като процент, така и с думи и цифри била изписана общата дължима сума от потребителя. Посочен бил и общият размер на предоставения финансов ресурс (общ размер на кредита), както и неговите елементи, които включвали както предоставената за общо ползване сума, така и сумата, която била преведена на третото лице застраховател. По този начин потребителят бил наясно какви щели да са последиците за него от сключването на договора, каква сума получавал, каква сума се отпускала за заплащане на избраните застрахователни премии към третото лице - застраховател и каква сума потребителят следвало да върне на 1 кредитодателя по договора общо. Излага подробни съображения в тази насока.

Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, заедно с разноските.

Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна, в изискуемата писмена форма, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен акт и е внесена дължимата държавна такса за въззивното производство.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист, срещу длъжника Д. Й. П., за сумата общо 1051,14 лева от които: 866,04 лв. - главница, ведно със законна лихва от 22.10.2025 г. ; 75,24 лв. лева - договорна лихва от 05.05.2025 г. до 15.10.2025 г.; 109, 86 лв. мораторна лихва от 15.05.2025 г. до 14.10.2025 г., както и разноски: държавна такса в размер на 21.25 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 150 лв.

Посочено е, че вземането е за задължение по договор за потребителски кредит от 05.04.2024г. за сумата 2000 лева, със срок от 16 месеца, който да бъде изплатен на 16 равни месечни вноски, при ГПК 33.35 % и лихвен процент 34.12 %. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си за плащане на всички дължими погасителни вноски, заплатил 11 вноски, затова заявителят претендира посочените по – горе суми, заедно с разноски по делото. Прилага към заявлението документ - извлечение от счетоводните книга на банката.

В обжалваното разпореждане РС е приел, че в процесния договор не е ясно, а и от погасителния план не може да се установи, как е формиран посоченият ГПР от 33,35 % и какви конкретни компоненти включва. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В случая от представените по делото договор за потребителски кредит, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователните премии.

Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат обосновани съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане на районния съд е правилно и препраща към изложените в него съображенията.

В това производство проверката на заповедния съд за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. От представения договор за потребителски кредит и погасителен план, приложен към него е видно, че отпуснатият кредит е посочен в размер на 2000 лв., като към тази сума е прибавена сума в размер на 393.44 лв., описана като застрахователна премия по договори за застраховка, а общия размер на всички вноски, които трябва да плати потребителя е 3012.25, с включена договорна лихва. Сумата по застрахователната премия също е предоставена на потребителя като кредит от страна на банката, директно е преведена от кредитора на застрахователя, без да е предоставяна на кредитополучателя длъжник. С това размерът на дължимата главница е увеличен с размера на застрахователната премия, като възнаградителната и мораторната лихви са начислени върху тази обща главница.

В случая застрахователната премия е включена към главницата на самия кредит, а лихвите са договорени, като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК. С договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната премия, с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане 3 на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащаниявъзнаградителни и мораторни лихви. На потребителя следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП.

Видно от приложените към заявлението документи - Договор и погасителен план, от формулираното искане в заявлението и уточняващата молба, договорната лихва, както и обезщетението за забава, са начислявани върху главницата, която включва сумата, която е отпусната на потребителя, но така също и на застрахователните премии. Както бе посочено по - горе, клаузата, с която е уговорено заплащане на застрахователни премии като част от главницата е недействителна, което води до обоснованата вероятност за недействителност на целия договор за потребителски кредит /предвид неяснотата досежно уговорения в договора ГПР/, и е достатъчно основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и за договорната лихва и обезщетението за забава. Различният размер на главницата неминуемо би довел и до различен размер на договорната и мораторната лихва, който предвид разясненията по - горе, съдът не би могъл да съобрази в настоящото производство.

В случая съдът, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери.

В тази хипотеза съдът следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. С оглед гореизложеното, се налага извода, че договорът не може да продължи да действа без каквито и да било изменения или поправки, поради това, че лихвите са изчислявани именно върху главница, част от която е застрахователната премия, основаваща се на неравноправна клауза.

Правилно районният съд е преценил, че видно от представеното извлечение от книги на Банката, длъжникът е заплатил 11 вноски по кредита по 188.27 лева или общо 2059.97 лева, която сума е повече от дължимата по кредита главница от 2000 лева, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Поради изложените съображения въззивния съд намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено 4 заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2453/05.11.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1245/2025г. по описа на Районен съд - Ч..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Стара Загора, 15.01.2026 г.

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова