Решение № 168 от 21.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Стара Загора, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 900/13.10.2025 г. по гр. д. № 281/2025 г. на Районен съд – Стара Загора са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Т. Д. срещу И. И. П. и М. Г. П. обективно и субективно съединени искове: 1/ по чл. 124, ал.

1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална площ от 2 кв.м., които са придаваеми от ПИ № 453 /УПИ Ж-453/, собственост на ответниците, към ПИ 451 /УПИ IV-451/, собственост на ищеца, в кв. 35 по плана на с. Б., ***, при граници на реалната част: от югозапад и юг – УПИ IV-451, от северозапад – улица с о.т. 147-84-83, от североизток – УПИ V-453; 2/ по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да прекратят неправомерните си действия, изразяващи се в паркиране пред вратите и имота, представляващ УПИ IV-451, в кв. 35 по плана за регулация на с. Б., ***, одобрен със Заповед № 19-12-344/16.11.2022 г. на кмета на Община С.З., с площ от 1625 кв.м., като УПИ I V има площ от 1627 кв.м., в това число 2 кв.м. придаваеми от съседния ПИ № 453, собственост на ищеца, на собствения на ответниците лек автомобил, както и на всякакви други автомобили, с които си действия ответниците пречат на ищеца да ползва собствеността си по предназначение.

Ищецът И. Т. Д. е подал въззивна жалба, в която твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът 1 счита за неправилен извода на районния съд, че макар в случая да е налице административноправният елемент за придобИ.е на правото на собственост от страна на ищеца върху процесните 2 кв. м., а именно – заповед на общината за частично изменение на плана за регулация, процесната реална част вече е била продадена от общината в полза на ответниците през 2006 г., като в случая не се установява гражданскоправният елемент от сложния фактически състав на придобИ.е на собствеността от ищеца чрез придаване по регулация по реда на чл. 17 ЗУТ. По отношение на предявения негаторен иск неправилно съдът е приел, че ответниците извършват допустими действия в своя имот, поради което същите не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковете. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемите И. И. П. и М. Г. П. са подали в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорват жалбата. Твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Стара Загора е бил сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.

109 ЗС.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесните 2 кв.м. – придаваеми от ПИ № 453 /УПИ V-453, този на ответниците/ към ПИ № 451 /УПИ IV-451, този на ищеца/, кв.35 по плана на с. Б., ***. Посочил е, че наличието на Заповед за частично изменение на плана за регулация на с. Б., засягаща УПИ IV-451 и УПИ V-435 в кв. 35, издадена след установената с влязло в сила решение №260644/14.07.2021г. по гр.д.№4062/2019г. на Районен съд – Стара Загора грешка при заснемането на кадастралната граница между двата имота не води до прехвърляне на собствеността върху спорната реална част. Ето защо искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен. На следващо място районният съд е приел, че макар ответниците да паркират собствения си лек автомобил „Рено“, с рег. № СТ*** ВР, върху процесните 2 кв.м., те извършват тези действия в собствения си имот, поради което поведението им не е противоправно. Следователно 2 неоснователен се явява и искът по чл. 109 ЗС.

По отношение правилността на първоинстанционното решение Окръжен съд – Стара Загора намира следното:

Пред настоящата въззивна инстанция не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът И. Т. Д. е собственик на ПИ 451 /УПИ IV-451/, а ответниците И. И. П. и М. Г. П. са собственици на ПИ № 453 /УПИ V-453/, както и че посочените имоти са съседни и се намират в кв.

35 по плана на с. Б., ***.

Страните не спорят, че с договор за продажба на недвижим имот №209/20.02.2006г., вписан в Служба по вписванията под Акт №174, том III, вх. рег.№1199/20.02.2006г., Община С.З. е продала на ответника И. И. П.: недвижим имот – частна общинска собственост, съставляващ 5/421 кв. м. идеални части от УПИ V453 в кв.35 по действащия ПУП на с.Б., целия УПИ с площ 421, при граници на УПИ V453: североизток – УПИ VI452, югоизток – УПИ IV451, югозапад – УПИ IV451, северозапад – улица, като със Заповед №343/14.03.2006г. на Кмета на Община Стара Загора тази общинска собственост е отписана от актовите книги за общинска собственост.

С решение №260644/14.07.2021г. по гр.д.№4062/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е признал за установено, по отношение на ответника И. И. П., че в кадастралния план на с. Б., ***, одобрен със Заповед №300-4-27/27.03.2003г. е допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между поземлен имот №501.451 и поземлен имот №501.453 в кв.35 по плана на с. Б., общ. С.З., като вярната кадастрална граница минава по линията, очертана с точки 4 и 5 на комбинирана скица – приложение №3 към заключението на съдебно-техническата експертиза от 08.09.2020г., представляваща неразделна част от решението и площта от 62 кв.м., заключена между точки 2, 3, 4 и 5 на същата скица, е част от поземлен имот №501.451, собственост на И. Т. Д..

С договор за продажба на недвижим имот №1974/05.06.2023г., вписан в Служба по вписванията под акт №37, том XVI, вх. рег. № 5363/06.06.2023г.

Община Стара Загора е продала на ищеца И. Т. Д.: недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ 6/1627 кв. м. идеални части от УПИ IV451 в кв.35 по ПУП на с. Б., община С.З., одобрен със Заповед №19-12-344 от 16.11.2022г. на Община Стара Загора, целият УПИ с площ 1627 кв.м. при граници на УПИ по ПУП на с. Б., община С.З., одобрен със Заповед №19-12344/16.11.2022г. на Община Стара Загора, при граници на УПИ по ПУП: североизток – УПИ V453 и VII449, югоизток – УПИ XII401,450 и УПИ XIX455, югозапад – УПИ III454; северозапад– УПИ VI452, УПИ V453 и улица с о.т. 147 – 84.

От представената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обоснована и компетентно изготвена, се установява, че поради допусната грешка в заснемането на кадастралния план на село Б., 2 кв. м. придаваеми 3 части откъм улицата са били продадени на ответниците, вместо на ищеца, както и че действащият план за регулация на с. Б. е направен след отстраняване на грешката в кадастралния план.

По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Стара Загора изцяло споделя фактическите и правни изводи, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите на страните следва да се добави следното:

Настоящият въззивен състав намира, че в случая ответниците не са изгубили правото си на собственост върху спорната реална част от 2 кв.м. след приемане на измененията в регулационния план на с. Б.. Съобразно ТР № 8/2016 г., ВКС, ОСГК, документирането на данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри има декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на ЗТСУ /отм./ одобрените планове по реда на ЗУТ, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотеза на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3-6 и чл. 17, ал. 3-5 ЗУТ, с оглед възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ. В случая не се касае за хипотеза, при която последващ регулационен план за процесния имот да има отчуждително действие. Следователно обстоятелстово, че след влизане в сила на решение №260644/14.07.2021г. по гр.д.№4062/2019г. на Районен съд – Стара Загора е налице частично изменение на регулационния план на с. Б., одобрено със Заповед № 19-12-344/16.11.2022 г. на кмета на община С.З.

/отразено в представената по делото скица № 1990/07.07.2023 г. и констатирано в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза/, само по себе си не води до извод, че правото на собственост върху спорната реална част от 2 кв.м. е преминало от правната сфера на ответниците в тази на ищеца.

В тази насока правилен се явява изводът на районния съд, че в случая не се установява наличието на гражданскоправния елемент, необходим за придобИ.е на собствеността върху посочената придаваема част, а именно – сключен договор между страните. По тези съображения Окръжен съд – Стара Загора намира, че предявеният положителен установителен иск за собственост се явява неоснователен.

По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС Окръжен съд – Стара Загора намира следното:

С ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия 4 текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необхоД. ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

По настоящото дело не е налице спор относно правнорелевантното обстоятелство, че ищецът и ответниците са собственици на съседни поземлени имоти, като според настоящия съдебен състав посочената по-горе част от 2 кв.м., предмет на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, се включва към имота на ответниците. Няма спор и относно това, че дворът на ищеца е застроен с къща, гараж и други постройки.

От показанията на св. Х.К.П. и св. П.В.М. /познати на ищеца, живеещи в с. Б./ се установява, че ответникът И. П. спира автомобила си с марка „Рено“, с рег. № СТ***ВР, почти всеки ден пред вратата на двора на ищците по начин, който пречи на влизането и излизането в него – „…не може да се влезе да се ремонтира къщата и няма откъде да се влезе заради колата на И.. И. спира от главната улица, от която се влиза в тези два метра, за да се стигне до къщата и до гаража. Редовно виждам колата на И.…колата е сложена точно там, където трябва да се влезе в двора на И., не може да се мине.“. Установява се още, че ищецът многократно е искал да направи ремонт на къщата си, но е бил възпрепятстван от ответниците, тъй като в двора му не може да се влезе с кола. В тази връзка свидетелите изясняват, че в миналото за вратите на двора на ищеца е имало две колони – „стабилни, желязна врата с мрежа“, а сега е останала само едната от тях, като ответникът И. П. е забил в близост до нея циментов кол. Св. М. сочи в показанията си, че „от кола до другата колона не може да влезе автомобил“, тъй като „няма и два метра разстояние“. От показанията на този свидетел се установява и фактът, че имотът на ищеца няма друг вход, а за да се достигне до къщата и гаража трябва да се измине разстояние от 10-20 метра през подхода. Съдът счита, че показанията на св.