Определение № 999 от 07.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. Варна, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900179 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., р-н М., ул. „Т.“ № **, ет. *, ап.*, действащ чрез адв. М. Р. от АК – Варна, със съдебен адрес: ***, ет. 4 , тел. ***

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка:

IBAN: ***************, „*******“ АД. срещу

ОТВЕТНИК: Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Димитров, действащи чрез процесуален представител юрк. Г. Р..

При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., жк. А. No *, вх. *, ет. *, ап.*, конституирано с Определение No 665 / 07.05.2025г. и представлявано от адв. Е. Г. Е. със съдебен адрес: гр. Варна, бул.

„Сливница“ 72, вх. В, ет.2, ап.10, тел: **********;

С разпореждане № 1749/25.03.2025г., съдът е приел, че делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявения иск с оглед на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 oт КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП към ответника, която е получена от него на 27.08.2024 г. Към 1 настоящия момент е изтекъл предвидения в чл. 496, ал. 1 вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ срок, в който застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради така изложеното предявеният иск се явява допустим.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

По предварителните въпроси:

Съдът констатира, че в исковата молба е налице нередовност по отношение на акцесорния иск за присъждане на законната лихва за забава върху главницата. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че претенцията е с начална дата:

12.09.2024г., а в така формулирания петитум посочената начална дата е 27.10.2024г. Ищецът следва да уточни претенцията си.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото и третото лице – помагач са депозирали отговори на исковата молба, поради което и на основание чл.

140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

УКАЗВА на ИЩЦАТА в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с преписи за ответника и за третото лице - помагач да уточни началната дата, от която се иска да й бъде присъдена законната лихва за забава – дали това е 12.09.2024г. или 27.10.2024г. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че в случай на неизпълнение съдът може да наложи глоба и производството по делото ще бъде оставено без движение в тази част.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.09.2025г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.140, ал.3 ГПК:

2

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЦАТА твърди, че на 05.10.2020г., в гр. Варна, по локалното платно на бул.

„Владислав Варненчик“, С. И. Б. управлявала лек автомобил О. „А.“ с per. № В **** ВТ.

Същата нарушила правилата за движение по пътищата / чл. 40, ал. 2 ЗДП и чл. 116 ЗДП /, като при движение на заден ход блъснала със задната част на автомобила си пресичащия по платното за движение пешеходец Н. М. Т., ЕГН **********. При така настъпилото ПТП, Н.

Т. получил фрактура на лява тазобедрена става и му е била извършена операция за наместване на костните фрагменти в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, като независимо от проведеното навременно и адекватно лечение на 30.11.2020г., същият починал в резултат на травмите от пътния инцидент. С влязла в законна сила Присъда № 32/06.06.2024г. по НОХД 531/2024г. на Варненския окръжен съд, С. И. Б. е призната за виновна, че е причинила по непредпазливост смъртта на Никола Момчилов Тодоров, доколкото нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 40 ал.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП.

Ищцата е дъщеря на починалия Т.. Между тях била налице здрава и силна емоционалната връзка. Двамата били в непрестанен контакт, като отношенията им се основавали на доверие, любов и разбирателство. В следствие на загубата на своя родител, ищцата претърпяла силен стрес, тъй като е изгубила своята морална опора в живота, човека с когото споделяла всичко, от когото винаги получавала съвети, помощ и подкрепа във всяка житейска ситуация. Отказвала да приеме, че баща й си е отишъл внезапно и по този нелеп начин. Излага, че инстинктивно и по навик посягала към телефона, за да му се обади и да поговори с него, но след това осъзнавала, че няма кой да отговори на обаждането и започвала да плаче. След загубата си изпаднала в дълбока депресия. Затворила се в себе си, преустановила социалните си контакти, като нямала желание да се вижда и общува с хора.

Настъпили сериозни негативни изменения в психичната и емоционално-волевата й сфери.

Ищцата непрестанно съпреживявала инцидента. Започнала да изпитвала непреодолим страх да излиза на разходка, да пресича улицата, да се вози в автомобил, като се страхувала, че и нея ще я сполети същата съдба. Това наложило ползването на психиатрична помощ и прием на лекарства. С годините състоянието й започнало да се подобрява, но психичната травма все още не била преодоляна. Към настоящия момент, ищцата тъжала чрезмерно за баща си, болката и страданието й били огромни, а загубата непрежалима.

Към момента на ПТП – то, за лек автомобил О. „А.“ с per. № В *** ВТ била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД, по застрахователна полица № ************* със срок на валидност до 21.06.2021г. Застрахователя е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 27.08.2024г., като е изплатил на ищцата сумата от 80 000 лева.

Твърди, че така определеното обезщетение не представлява пълна и адекватна компенсация за претърпените от нея неимуществени вреди. Според ищцата справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 120 000 лева.

3

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИК А е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника, както и факта на настъпилото ПТП, за което вина носи С. Б.. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, като е разгледал претенцията на ищцата е определил и е превел на същата застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди, че така изплатеното обезщетение е определено по нормативно установения ред и след съобразяване на всички релевантни факти относно размера. Оспорва претендирания в настоящото производство размер на неимуществени вреди, тъй като счита че е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетение. Оспорва, че ищцата е претърпяла твърдения обем неимуществени вреди, както и това, че повече от 4 години след инцидента не може да се възстанови от загубата на баща си. Оспорва и това, че е потърсила психиатрична помощ, и че е приемала медикаменти, като твърди, че по делото липсват доказателства в тази насока. Счита, че при определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е на възраст от 64 години, отдавна изградила дом и семейство, като се е отделила от своя наследодател. Нещо повече твърди, че след инцидента същата, не е поела лично грижите за постраД., а го е настанила в хоспис.

Отделно въвежда възражение за съпричиняване от страна на постраД., като твърди, че същият в качеството си на пешеходец е нарушил задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП, като не се е движил по тротоара. Излага, че постраД.т е бил на самото пътно платно /навътре в локалното на бул. „Владислав Варненчик"/, като е предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци и без да се огледа и увери в липсата на приближаващи пътни превозни средства. На следващо място, като съпричиняващи фактори посочва влошено здравословно състояние на починалия, преди настъпване на процесното ПТП, както и напредналата му възраст. Счита, че те са благоприятствали за настъпване на смъртта му. В допълнение към изложеното твърди, че и неполагането на достатъчно грижи от самата ищца за здравето на баща й също е допринесло за вредоносен резултат.

Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е неоснователна, доколкото неоснователен бил и главния иск. Възразява и относно началния момент на начисляване лихва за забава. Моли за отхвърляне на претенциите.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.

Намира за неоснователно нейното привличане като помагач в процеса, като твърди, че не е напуснала местопроизшествието, а и такова не било установено и в наказателното производство. Липсвала и установена по несъмнен начин вина у водача, изразяваща се в наличие на съзнание за причинена вреда на пешеходец. Излага, че след инцидента е 4 разговаряла с постраД. Никола Тодоров и по негова молба го е закарала до дома му. Твърди, че на помощ са се притекли и други хора, като безспорно у никого не се проявило съмнение за нанесена травма на постраД., която да налага обаждане до Спешна помощ. Същият се е движил самостоятелно, а и не бил посочил оплаквания.

Счита за основателно въведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на постраД., като също посочва разпоредбите на чл. 108, чл. 110 и чл. 113 от ЗДвП. За основателни намира и доводите в отговора на исковата молба, че по делото следва да се отчетат, като съпричиняващи фактори предхождащото здравословно състояние и напредналата възраст на постраД.. От друга страна счита, че и не полагането на адекватни грижи от страна на ищцата, също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Твърди, че още в деня на изписването от болницата, Н. Т. е бил настанен от ищцата в дом за стари хора „Топъл дом 2“ в кв. Галата, като първоначално се е движил с проходилка. Сочи, че на Т. бил извършен последен преглед от лекар, при който се установило, че постраД.т се подобрява на 30.10.2020 г.

Намира за основателно твърдението на ответника, че вследствие смъртта на Н. Т., ищцата не е претърпяла болки и страдания в посочения от нея обем. От своя страна оспорва твърденията, че повече от 4 години след инцидента не можела да се възстанови от загубата на баща си, както и че изпитва страх за собствения си живот. Оспорва също твърденията, че е ползвала лекарска помощ, както и че е приемала медикаменти. Счита, че заплатеното вече от ответника обезщетение е достатъчно и покрива критерия за справедливост в конкретния случай. Моли за отхвърляне на иска.

II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА

НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:

Предявени с а о т ИЩЦАТА: С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. Т. **, ет.*, ап.*, срещу ОТВЕТНИКА: „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с адрес: гр.