Решение № 168 от 23.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20254400100128 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба /ИМ/ от С. В. Х. чрез пълномощника му адвокат В. С. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която са предявени иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 544/2021 г. по описа на ОС Ловеч, ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.04.2024 г. до окончателното й заплащане. В ИМ се твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт от ОП Плевен против ищеца е образувано НОХД № 544/2021 г. по описа на ОС Ловеч. Твърди се, че с обвинителният акт срещу ищеца са повдигнати обвинения в качеството на подсъдим за продължавано престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК, извършено през периода 01.12.2011 г. – 13.06.2012 г. в качеството на изпълнителен директор и представител на „Хранителни стоки – Плевен“ АД, гр. Плевен и за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, извършено в 1 същото качество на 30.03.2015 г.. Твърди, че след проведено съкратено съдебно следствие производството по НОХД № 544/2021 г. по описа на РС Ловеч е приключило с оправдателна присъда, която е потвърдена с решение № 114/12.10.2023 г. по ВНОХД № 568/2023 г. на ВтАС, потвърдено от своя страна с решение № 231/15.04.2024 г. по КНОХД № 1175/2023 г. на ВКС. Твърди се, че наказателното производство против ищеца на досъдебната и съдебната фаза е продължило около седем години от 2017 г. до 15.04.2024 г., за който период е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като оценява последните на 50 000 лв.. Твърди се, че е заплатил адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство общо в размер на 6 300 лв.. Твърди се, че като представител на „Хранителни стоки – Плевен“ ЕООД, гр. Плевен през 1997 г. е бил отличен от кмета на гр. Плевен с диплом „Бизнесмен на годината, ползвал се е с добро име и уважение както между търговските си партньори, така и между близките и познатите си като представител на голямо търговско дружество с добра репутация, имал нормални семейни отношения и влошено здравословно състояния, тъй като непосредствено преди образуване на ДП е диагностициран със злокачествено онкологично заболяване – рак на простатата, както и с диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия, хипертонично сърце и захарен диабет с неврологични усложнения. Твърди се, че обвиненията срещу него са създали отрицателни изживявания, свързани с възможността да бъде реализирана наказателната му отговорност, притеснения относно отражението на информацията за воденото наказателно производство върху семейството му и познатите му в гр. Плевен, отрицателни изживявания в резултат на създадената му регистрация като криминално проявено лице, унижение, че е приравнен на лица, за които в обществото има негативни нагласи, уронване на престижа му пред банковите институции в резултат на наложен запор на банковите му сметки по време на водения процес, уронване на авторитета му в резултат на публикациите в електронния сайт на „Плевен за Плевен“ на 15.09.2023 г., в които се описвали факти във връзка с воденото срещу него наказателно производство, станали достояние на голям кръг хора и липсата на информация за постановената спрямо него оправдателна присъда в последствие. Твърди се, че здравословното му състояние се влошило по време на водения срещу него процес, тъй като въпреки провежданото лечение негативните емоции, които е изживявал му се отразявали неблагоприятно. Твърди се, че обвиненията са се отразили 2 неблагоприятно и върху отношенията му с дъщеря му, която била студентка по право към този период и била наясно с последиците от търсената от него наказателна отговорност.Твърди се, че проведеният срещу него наказателен процес бил продължителен и свързан с разпити на десетки свидетели и вещи лица, като единствено неговото процесуално поведение в съдебната фаза е допринесло за съкращаването му. Моли се съда като съобрази изложеното в ИМ и събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко от тях, като му присъди и направените по делото разноски. По делото е внесена дължимата държавна такса за образуване на делото в размер на 20 лв..

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор , депозиран от прокурор в ОП – Плевен И. Ш., с който се оспорва основателността на предявените искове. В отговора се посочва, че ДП е образувано на 12.07.2017 г. срещу неизвестен извършител за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. чл. 26 от НК, а ищецът е привлечен като обвиняем за тези престъпления с постановление от 25.06.2021 г.. Посочва се, че на 14.09.2021 г. ОП Плевен е внесла обвинителен акт срещу ищеца в ОП Плевен за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. чл. 26 от НК, като след отвод на съдиите от ОС Плевен делото е изпратено на ОС Ловеч, където е образувано като НОХД № 544/2021 г. и е приключило с оправдателна присъда на 22.11.2022 г.. Посочва се, че с решение № 114/12.10.2023 г. по ВНОХД № 568/2023 г. на ВтАС оправдателната присъда е потвърдена, а с решение № 231/15.04.2024 г. по КНОХД № 1175/2023 г. на ВКС е потвърдил решението на ВтАС. Посочва се, че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство по отношение на него е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и не са налагани други мерки за процесуална принуда. Ответникът прави следните възражения по отношение на претендираните от ищеца права: Възразява, че размерът на претендираните имуществени вреди е недоказан, тъй като по делото няма доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на обезщетението, като не съответства както на реално 3 претърпените вреди, така и на икономическия стандарт в страната, а наред с това не е съобразен със съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ по аналогични случаи. Възразява, че липсват доказателства как реално обвиненията са се отразили на ищеца и същият да е претърпял неимуществени вреди, свързани със социалната му изолация, дискомфорт и съществено засягане на личностната му сфера в пряка връзка с наказателното преследване. Възразява наказателното производство да е провеждано срещу ищеца в периода преди 25.06.2021 г., че реалната му продължителност е много по-кратка и е продължило в рамките на разумния срок до приключването му на 15.04.2024 г. . Възразява, че с оглед взетата най-лека мярка за неотклонение не е ограничавано правото на ищеца на лична свобода и неприкосновеност, на местожителство и придвижване, както и правото му на лична свобода и сигурност и същият не е бил препятстван да води пълноценен личен живот, да работи и да има социални контакти. Възразява, че не носи отговорност за действията на органите на МВР във връзка с полицейската криминалистическа регистрация на ищеца. Възразява, че не носи отговорност за влошеното здравословно състояние на ищеца, тъй като представените писмени доказателства установяват, че заболяванията му са с голяма давност и са диагностицирани преди започване на наказателното производство спрямо ищеца. Възразява да носи отговорност за цитираната медийна публикация относно воденото наказателно производство, тъй като се касае за авторска журналистическа интерпретация, а не за съобщаване на факти от страна на Прокуратурата. Възразява, че факта на постановяване на оправдателната присъда има характер на репарация и възмездява частично понесените неимуществени вреди в резултат на процеса. Моли се съда като съобрази изложеното в отговора на ИМ и събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове или алтернативно да присъди обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 от ЗЗД в по-нисък от претендирания размер.

В о.с.з. ищецът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат В. С. от ПлАК поддържа предявените искове и претендира направените по делото разноски.

Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП Плевен И. Ш. поддържа отговора на ИМ и изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и алтернативно за завишен размер на претенцията за 4 неимуществени вреди.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно т. 4 на ТР № 3/2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВСК отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2 т. 2 изр. 1 ЗОДВПГ /сега чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ/. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

Съгласно т. 1 на ТР № № 1/27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2 ал. 1 т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.

С ИМ ищецът С. В. Х. e предявил против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор с искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т.

3 пр. 1 от ЗОДОВ, както следва: иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени 5 неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 15.0.2024 г. присъда по НОХД № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до окончателното й заплащане и иск за сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения в резултат на повдигнати обвинения по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 15.0.2024 г. присъда по НОХД № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до окончателното й заплащане.