Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4099 от 13.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7981/2024
Вид
Определение № 4099
Подписан
13.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Даниела Борисова, Добромир Стефанов Стефанов, Милен Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 82, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4099 гр. София, 12.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен М.

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607981 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава Двадесет и втора вр. чл. 250, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Благородна Бунева, повереник на частния тъжител Д. С., срещу Разпореждане от 04.10.2024 г. по НЧХД № 5543/2024 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което наказателното производство е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Издаденото съдебно удостоверение било получено от него на 27.07.2024 г. и незабавно депозирано в 01 РУ-СДВР. През месец септември получил обяснение оттам, че очакваното удостоверение е изпратено служебно в СРС.

Имал очакването, че съдът ще даде ход на тъжбата предвид данните в него, или ще даде допълнителни указания. В мотивите на определението не било споменато, че удостоверението било получено по делото. Счита, че бил направил необходимото, за да изпълни указанията на съда. Искането към СГС е атакуваният акт да бъде отменен и делото върнато на районния съд за продължаване на производството.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, извърши проверка на съдебния акт и намери за установено следното:

Преди всичко следва да се отбележи, че в разпореждането от 04.10.2024 г. първият съд е указал на жалбоподателя, че то подлежи на обжалване по реда на Глава 21 НПК в петнадесетдневен срок. Тези указания са неправилни – съгласно чл. 250, ал. 4 НПК разпореждането за прекратяване на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на Глава 22. В чл. 342, ал. 1 НПК е предвидено, че частна жалба срещу постановено в закрито заседание определение се 1 подава в седемдневен срок от връчване на преписа. В случая жалбоподателят е уведомен за разпореждането на 11.10.2024 г., а частната жалба е подадена на 24.10.2024 г. По този начин е спазен дадения му от съда срок. Достъпът до съд не може да бъде ограничаван поради незаконосъобразни указания от орган на съдебната власт поради което въззивният съд намира, че жалбата е в срок и е допустима.

Хронологията на релевантните към производството факти е, както следва:

На 17.04.2024 г. в СРС е входирана тъжба от Д. С.. С нея е поискано издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на жалбоподателя пред МВР, за да се снабди с информация за трите имена и ЕГН на лицето, живеещото в гр. София, ЖК ****.

В разпореждане от 13.05.2024 г. съдът не се е произнесъл по това искане, а е указал в седемдневен срок да се плати дължимата държавна такса и да се посочи лицето, срещу което се предявява тъжбата.

На 21.05.2024 г. тъжителят е представил доказателства за платена такса и повторно е поискал издаване на съдебно удостоверение с горепосоченото съдържание.

На 23.05.2024 г. съдът е разпоредил искането да бъде удовлетворено като е указал на тъжителя в четиринадесетдневен срок от получаване на съдебното удостоверение да посочи данни за лицето срещу което е предявил тъжбата, като го е предупредил, че в противен случай тя ще бъде върната.

На 27.07.2024 г. съдебното удостоверение е получено от тъжителя.

На 15.08.2024 г. по делото е постъпило писмо от СДВР с приложени докладна записка и удостоверение, в което са посочени трите имена и ЕГН на лицето, данните за които са били искани от тъжителя.

На 04.10.2024 г. в закрито заседание е поставено обжалваното определение. Районният съд е констатирал, че дадените от него указания не са изпълнени в срок. Тъй като в тъжбата не било посочено лицето, срещу което тя се подава, тя била нередовна и производството по делото следвало да се прекрати.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 82, ал. 1 НПК тъжбата трябва да съдържа данни за лицето, срещу което тя се подава. Тяхната липса обуславя нередовност. Тъжителят е уведомил съда в самата тъжба, че не разполага с тези данни и е направил искане за процедура по чл. 83 НПК. Приложеното по делото удостоверение от МВР доказва, че желаното съдействие се е случило. Този документ не е обсъден от съда. Следвало е да се съобрази, че при положение, че СДВР е представила заявеното удостоверение по делото, то разумно същото няма да бъде предоставено на молителя. Може да се спори дали по този начин се улеснява или затруднява постигането на целта по чл. 83, а именно оказване на съдействие на пострадалия, но при всички случаи той не може да търпи 2 негативи от дейността на държавни органи в това производство.

Ето защо контролираният съд е трябвало първо да отбележи, че по делото е постъпило удостоверение от МВР с исканата информация, после да уведоми тъжителя за това обстоятелство, а накрая процесуалната логика изисква даване на нов срок за отстраняване на нередовността на тъжбата.

Правното очакване, описано в жалбата, че съдът щял да даде ход на тъжбата като сам извлече необходимите данни от удостоверението на СДВР е илюзорно, но съдът е следвало да приеме, че с оглед особеността на случая целта по чл. 1 НПК ще бъде постигната по описания начин.

Извода, който направи настоящият състав е, че с обжалваното разпореждане е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като са нарушени правата на тъжителя, поради което то следва да бъде отменено.

По изложените мотиви частната жалба следва да бъде уважена.

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на производството.

Водим от горното Софийски градски съд и на основание чл. 250, ал. 4 НПК, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.10.2024 г., постановено по НЧХД № 5543/2024 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което наказателното производство е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3