Решение № 36 от 31.01.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Димитровград, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20235610100749 по описа за 2023 година

Искът е с пр. основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – Н. Д. Т. от гр.Димитровград твърди, че сключил с ответното дружество Договор за Кредит № 808340 от 02.02.2023 г., по силата на който следвало да върне сумата от 407,00 лева, при сума на получаване 300 лева. Кредитът следвало да се издължи на 11 вноски при посочени ГЛП и ГПР. В чл.11 от договора била предвидено, че при непредоставяне на допълнително обезпечение по чл. 5, дължал неустойка в размер на 91,66 лева. Същата била начислена в този размер и разпределена на 11 вноски, добавени към дължимата главница и лихва, като общата погасителна вноска нараствала на 37 лева. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 и чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Излага съображения за това. Моли след установяване на изложеното, да се постанови решение и да се обяви за нищожен Договор за кредит № 808340/02.02.2023 г., за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност – да се обяви за нищожна клаузата на чл.11 от същия договор, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 91,66 лева, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради сключването й при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП.

ОТВЕТНИКЪТ - „СИТИ КЕШ“ ООД гр.София подава отговор.

Признава за основателен иска за прогласяване на предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка. Моли за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК. Посочва, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, съгласно и чл.22 ЗПК. Счита, че нищожността на отделни части от договора, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД не влече нищожност на целия договор. Прогласяването на нищожността на неустоечната клауза 1 не обосновавала нищожност на целите договори за кредит на осн. чл.22 ЗПК. Моли на осн. чл.78, ал.2 ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на иска. Не били изпращани покани и съобщения, ищецът не бил заплатил сумата за неустойка. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен като доказателство и не оспорен от ответника договора за потребителски кредит № 808340 от 02.02.2023г. С него от една страна ответника като кредитор и от друга страна – ищеца като кредитополучател са се съгласили ищецът да получи от ответникът кредит в размер на 300 лв. В чл. 3 от договора са уговорени следните релевантни за настоящото дело условия: Размер на кредита; 300 лева.; Размер на погасителна вноска: 1 х 2.34 лв. и 10 х 31.30 лв.;

Годишен процент на разходите: 49.87 %; Фиксиран лихвен процент: 40.05 %;

Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя;

Обща сума за плащане: 315.34 лева. Според чл.3, ал.2 от договора, годишният процент на разходите се определя съответно на чл. 19, ал.2 от ЗПК по формулата на Приложение№1 към ЗПК и включва единствено уговорената между страните възнаградителна лихва. Договорът служил като разписка, удостоверяваща получаване на заемната сума от страна на кредитополучателят(чл.4, ал.1 in fine).

В чл.3, ал.1, т.9 от договора е посочено, че в параметрите на кредита влиза обезпечение- поръчител или банкова гаранция по избор на получателя.В чл.5 от договора са конкретизирани тези обезпечения, като ищецът се е задължил в чл. 5, ал.2 от договора в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечението.

Според чл. 11 от договора, ищецът се е съгласил ако не представи обезпечението в сроковете по чл. 5 от договора, дължи неустойка в размер на 91.66 лева, а според чл. 11, ал.2 от договора дължимата неустойка щяла да се заплати разсрочено- съобразно и приложение №1 към договора начин. 12. Представено е и Приложение №1, което е погасителен план към договора. Видно от него, първата вноска е плащане по лихви, след което следващите седем- главници и лихви. Към всяка от вноските има начислена неустойка, като за първата е 34,66 лева, а за останалите по 5,70 лева месечно. В крайна сметка по погасителен план вноската с неустойка е равна за всеки месец- 37.00 лева. Крайният размер на дължимата сума е 407.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца. Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така искът е допустим. Имаме втори иск, който е предявен в условията на отрицателна евентуалност- при отхвърляне на главният да се прогласи за нищожна част от този договор- чл.11 от него, отново обосновано с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Този иск също е допустим, съдът следва да го обсъди в поредността, заявена от ищеца, при сбъдване на условията, поискани от него в исковата молба.

2

Главният иск е основателен. За този извод може да се съди, ако се разгледа инкорпорираната в чл.11 от договора клауза за неустойка при условията на чл.

5, погасителен план към договора, но в контекста на общата твърдяна недействителност на целият договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 11 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 91.66 лева при неизпълнение на задължението по чл.5 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК , който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК . Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо 29.

Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД , дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя 3 последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извода, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при повисока цена, прикрита като неустойка.

По посочените причини искът следва да бъде уважен изцяло, без да е необходимо обсъждане на евентуално предявената претенция за нищожност само на клаузата за неустойка.

По разноските:

В полза на ищцовата страна се следват разноски. От представеното по делото преводно нареждане се установява, че пълномощника на ищеца- адв. М. М. е платил по сметка на РС Димитровград държавна такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, като от Договора за правна помощ и съдействие от 29.05.2023г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица.

В полза на адв. М. възнаграждение в минималния размер от 480 лева с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА Договора за потребителски кредит № 808340 от 02.02.2023г. сключен между от една страна „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр, София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П.П., като кредитор и от друга Н. Д. Т., ЕГН **********, *****************, съдебен - адв. М. В.М., АК- Пловдив, ***************** за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр, София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н.

П.П. да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив сумата в размер на 530.00 лева Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.