Определение № 178 от 21.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. София, 21.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500167 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

С разпореждане № 19737/06.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 107342/2025 г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за плащане съгласно Регламент № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и утвърдения от него формуляр.

Срещу това разпореждане в частта му касаеща разноските е подадена частна жалба от Райънеър ДАК (Дезигнейтид Активити Къмпани), дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Ирландия, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дълбин, Ирландия, представлявано от Ю. К. в качеството му на законен представител на дружеството, чрез адв.

Т. Т.. В жалбата е посочено, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно. Делото не се характеризирало нито с фактическа, нито с правна сложност – претендирали се вземания за обезщетение за закъснял полет, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновавали фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не била приложима в производството по издаване на ЕЗП. Изчисленото адвокатско възнаграждение от 400 лв. се отнасяло за искови производства, а производството по издаване на ЕЗП било най-близко до заповедното производство, следователно адвокатското възнаграждение се изчислява на друго правно основание. Поради сходството в производството по издаване на ЕЗП и заповедното производство, чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 бил меродавен при определянето на адвокатското възнаграждение. В производството по издаване на ЕЗП се дължило половината от възнаграждението, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

Ответникът по частната жалба Ж. Г. К. я оспорва и моли въззивният съд да я остави без уважение. Не били налице условията за намаляване на възнаграждението.

Въззивният съд като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Видно е от определение №15047 от 12.12.2023 г., че СГС е постановил издаването на поисканата европейска заповед за плащане за сумата от по 400 евро – 1 главница. Със същото определение длъжникът е осъден да заплати разноски в размер 440 лева.

С Определение № 4768 от 23.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2633/2024 г., III г. о., ГК е посочено следното: „Процесуалният въпрос за обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта досежно разноските няма изрична правна уредба в Регламент (ЕО) № 1896/2006 и глава 58 ГПК, поради което приложение по него следва да намери аналогичната норма от заповедното производство, а именно чл. 413, ал. 2 ГПК.

…..Ето защо, при аналогичното приложение на чл. 413, ал. 1 ГПК към издадената европейска заповед за плащане, следва да се приеме, че тя подлежи на обжалване в частта за присъдените разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение ………когато заповедният съд се е произнесъл по искането за разноски, но то е погрешно, заинтересованата страна разполага с уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба. Не разполага с възможността да иска изменение по реда на чл. 248 ГПК.“

Първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в производство по издаване на европейска заповед за изпълнение.

Въззивният съд споделя частично становището на частния жалбоподател за начина, по който следва да бъде изчислен в разглеждания случай размера на дължимото адвокатското възнаграждение, а именно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

При изпращането на делото не е взето пред вид, че в хода на администриране на частната жалба е постъпило възражение вх.№ 109382/23.09.2025 г., на 23.09.2025 г. от дружеството срещу издадената европейска заповед за плащане. Препис от заповедта за плащане от 08.08.2025 г. е връчен на дружеството на 28.08.2025 г. Следователно възражението е подадено в 30дневния срок от връчването на заповедта. На 05.01.2026 г., след постъпване на отговор по частната жалба, СГС е разпоредил частната жалба да се изпрати на САС, а по отношение на подаденото възражение, на 24.10.2025 г. на същото е поставено разпореждане да се приложи към делото. При тези обстоятелства обаче частната жалба не е следвало да се изпраща на апелативния съд, тъй като тя понастоящем не следва да бъде разглеждана.

Както е посочено по-горе съдебната практика приема, че най-близката процесуална аналогия за производство, регламентирано по българското право, на производството по европейска заповед за плащане, е със заповедното производство, като двете производства са двуфазни, в съотношение на обуславяща фаза по издаване на заповед за плащане и обусловена фаза на исковия процес при подаване на възражение срещу заповедта от длъжника /пр.решение № 129/2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2-19 г., ТК, 1 ТО/. Прието е също така, че относно обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта досежно разноските следва да намери приложение аналогичната норма от заповедното производство, а именно чл. 413, ал. 1 от ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, включително за присъдени такива за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, представлявал заявителя в първоинстанционното производство.. По тази причина е приложимо разрешението, посочено в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно което ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.

415, ал. 1, респективно чл. 422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по иска – когато производството по иска приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение; ако производството по иска приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба по чл.

413 от ГПК следва да се върне; а ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено 2 възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд и изпълнителен лист за разноските се издава от съда в заповедното производтсво съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

При тези обстоятелства апелативният съд намира, че производството по въззивното частно гражданско дело следва да бъде сега прекратено. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за съответно приложение на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК относно въззивната частна жалба с вх. № 29026/18.08.2025 г.

Съгласно чл. 254, ал. 2, т. 6 от ГПК апелативният съд намира, че настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, въпреки че прекратяването на делото е с постановено негово връщане на окръжния съд за администриране при условията на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на въззивната частна жалба с вх. № 29026/18.08.2025 г., но при съобразяване сега с обстоятелството, че с определението е отказано понастоящем разглеждането на частната жалба /така определение № 367/6.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 719/2015 г., ТК, 2 ТО/.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.в.гр.д. № 167/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото ведно с въззивната частна жалба с вх. № 101276/28.08.2025 г. на Софийски градски съд за съответно приложение на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК относно въззивната частна жалба с вх. № 101276/28.08.2025 г.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3