Решение № 113 от 23.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Бургас, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600098 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Определение № 40 от 08.01.2025 г., постановено по ЧНД № 4820/2024 г., Бургаският районен съд е определил и наложил на осъдения Ж. Н. М., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 60/2022 г., НОХД № 2875/2020 г. и НОХД № 1869/2024 г., всичките по описа на БРС, а именно една година лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНС да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същото определение, съдът на основание чл. 25 от НК е приспаднал от така наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година изтърпяната част от наказанието.

На основание чл. 59 от НК е приспаднал от така определеното общо найтежко наказание лишаване от свобода за срок от една година времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение, както и задържан по реда на ЗМВР или НПК във връзка с присъдите включени в съвкупността. задържан и през което е търпял наказание „лишаване от свобода“ по осъжданията, 1 включени в съвкупността.

С определението, Районен съд – гр. Бургас е присъединил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо най-тежка наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева, наложено на осъдения по НОХД № 2875/2020 г. на РС – Бургас.

По делото е постъпил въззивен протест, с който се изразява недоволство от горепосоченото определение в частта, с която е оставено без уважение искането за приложението на чл. 24 от НК.

В протеста се сочи, че неправилно РС – Бургас е приспаднал задържането на основание чл. 59 от НК. Видно от свидетелството за съдимост М. е изтърпял наказанието от една година лишаване от свобода. По НОХД № 1869/2024 г. той е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ в размер на 4 месеца и 11 дни /от 01.10.2020 г. до 11.02.2021 г., приравнено на 2 месеца и 6 дне лишаване от свобода, също така е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от 23.09.2020 г. до 25.09.2020 г. /3 дни/. Според прокурора посочените 2 месеца и 9 дни лишаване от свобода могат да се приспаднат от кумулираното наказание, един път поради това, че общото наказание лишаване от свобода в размер на 1 година е изтърпяно и втори път, защото то не е било увеличено по реда на чл. 24 от НК. Според прокурора това задържане надхвърля така определеното общо, най-тежко наказание лишаване от свобода и неможе да бъде приспаднато.

В заключение прокурорът предлага определението на БРС да бъде отменено и въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо Ж. Н. М., като определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 година бъде увеличено с три месеца, алтернативно с 2 месеца и 9 дни.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият се явява лично и със защитника си – адв. Д. Гочев от АК-Бургас.

Представителят на ОП-Бургас поддържа протеста и моли определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода на основание чл. 24 от НК да бъде увеличено с 3 месеца. Позовава се на извършените от осъдения М. престъпления – държане на наркотични вещества и нанасяне на средна телесна повреда според които определя М. като личност със висока 2 степен на обществена опасност.

Защитата на осъденото лице – адв. Гочев предлага протеста да не бъде уважен, като счита, че едно увеличаване на наказанието, което ще доведе до влизането отново в затвора на осъденото лице М., което е3 изтърпяло наложеното му наказание не би допринесло до постигане целите на наказанието.

Осъденото лице моли съда да потвърди определението на районният съд.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на Ж. Н. М. и влезли в сила съдебни актове, а именно:

1. С влязло в сила на 12.09.2017 г. определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 4412/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 159, ал. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 09.08.2013 г. до 06.08.2015 г., му е наложено наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години и глоба в размер на 250 лв.

2. С влязла в сила на 30.11.2022 г. присъда от 14.11.2022 г. по НОХД № 60/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 02.10.2019 г., му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

3. С влязла в сила на 03.01.2024 г. присъда от 07.07.2023 г. по НОХД № 2875/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 354а, ал. пр. 2, т.1, пр. 1 от НК, извършено на 23.08.2019 г., му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“, при първоначален общ режим и 3 глоба в размер на 2000 лв.

4. С определение за одобряване на споразумение от 18.11.2024 г. по НОХД № 1869/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 23.09.2020 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 1000 лева.. Определението е влязло в сила на 18.11.2024 г.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Ж. Н. М., правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите основания за формиране на съвкупност, включваща престъпленията по осъждания на лицето, а именно по НОХД № 60/2022 г., НОХД № 2875/2020 г. и НОХД № 1869/2024 г.и трите по описа на Районен съд – Бургас, поради което и в съответствие с материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения М. едно общо наказание измежду наказанията, наложени му по посочените НОХД-та, в размер на найтежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната съвкупност не са налице предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание. Ж. М. не представлява личност със завишена обществена опасност и четирите деяния са извършени в периода 2013 – 2020 г. и от тогава досега няма данни да е извършил други престъпления или противообществени прояви. Правилно РС е преценил, че едно завишаване на вече изтърпяното от М. наказание е неоправдано и в противоречие с целите на чл. 24 от НК.

При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения така определеното общо найтежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от една година е достатъчен за постигане на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от една година, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е 4 съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Правилно първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 2 НК и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал от така определеното общо найтежко увеличено наказание лишаване от свобода за срок от една година времето, през което М. е бил задържан и през което е търпял наказание „лишаване то свобода“ по осъжданията, включени в съвкупността.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 40/08.01.2025 г., постановено по НЧД № 4820/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5