Решение № 4396 от 07.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4396 гр. София, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110107674 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против И. А. И. с ЕГН: ********** за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, УЛ.ЯРОСЛАВ ВЕШИН, бл.16, вх.В, ет.6, ап.33, аб.

№266403, за които по ч.гр.д.№ 48937/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 3 793,77 лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 579,68 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., 62,55 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,21 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г.

От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и

1 титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Не се спори и въз основа на неоспорения нотариален акт от 1993 г., представен с исковата молба, съдът намира, че ответникът е собственик на жилището на посочения адрес, съответно – че ответникът е клиент на ищеца по повод доставката на топлинна енергия за процесния период.

Страните не са оспорили заключението по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана въз основа на показанията на ИРРО на 4 бр. радиатори, а топлата вода – по показания на два броя водомери.

Съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период за пълен обем право върху имота възлиза на сумата 3808 лв. (повече от претендираното от ищеца - 3 793,77 лева).

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на 2 числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Следва също да се отбележи, че възражението на ответника във връзка с обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение (което ответникът обосновава с отнет лиценз) е несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в значително по-висок размер, несъответен на индивидуалното потребление.

Ако се приеме, че етажите собственици не са изпълнили задължението си да сключат договор за извършване на услугата дялово разпределение , потреблението ще следва да се определи от топлопреносното предприятие (т.е. от „Топлофикация София” ЕАД) по правилата на т. 9 от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61, ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да бъдат определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде разпределена между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат ползвани).

Поради това съдът намира, че сключването и действието на договора с топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.

Основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК 30.08.2023 г./, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това 3 правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на експертното заключение съдът намира, че погасени по давност са прогнозно начислените задължения за топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 5,26 лв.

След намаляване на стойността на действителното потребление със стойността на погасените по давност задължения, следва, че задълженията за топлинна енергия са в размер на 3802,81 лв. (3808,07 лв.

– от 5,26 лв.) С оглед диспозитивното начало, произнасянето на съда е ограничено до размер на претенцията на ищеца - а именно 3 793,77 лева, която в еврова равностойност възлиза на 1939,52 евро.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 62,55 лева, колкото и се претендира – или 31,98 евро.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи 4 фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 1084,70 лв. или 554,60 евро (от общо сторени в размер 1251,75 лв.) общо за исково и заповедно производство.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. И. с ЕГН:

**********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяване на имот а адрес: гр. София, УЛ.ЯРОСЛАВ ВЕШИН, бл.16, вх.В, ет.6, ап.33, аб.№266403, в размери:

1939,52 евро (3 793,77 лева) – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането; 31,98 евро (62,55 лева) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 48937/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против И. А. И. с ЕГН: ********** искове: за сумата 579,68 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.08.2023 г., както и за сумата 14,21 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 18.08.2023 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 48937/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН: ********** да заплати на