Определение № 482 от 11.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Кюстендил, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от управителя Н.П.П, чрез пълномощника ю.к.С.Б.К, срещу определение №125/26.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№2199/2022 г. на Районен съд – Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт заповедния съд, на основание чл.414а, ал.4 от ГПК, е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение №1028/01.12.2022г., издадена по ч.гр.д.№2199/2022 г. по описа на РС Кюстендил и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на районния съд, при което обжалва определението, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност. Аргументира се в следните насоки: непогасяването на цялата сума от длъжника в срока за доброволно изпълнение, приема за неточно изпълнение, при което не би следвало съдът да обезсилва изцяло заповедта за изпълнение, като за непогасената сума следвало издаване на изпълнителен лист; ако заповедния съд приеме наличие на плащане от страна на длъжника, не следва да обезсилва заповедта за изпълнение /както изрично било предвидено в хипотезата само на чл.414а, ал.5 ГПК/, а да постанови диспозитив, с който да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист, до размера на платеното.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист за непогасената част от дълга, респ. постановяване на разпореждане, с което да бъде оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за погасената част. Претендират се деловодни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът И. С. С., в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор на жалбата, не оспорва, че е останала непогасена сума от дълга, като представя доказателства за погасяването й към момента на подаване на отговора.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на 1 обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

От приложеното ч.гр.д. № 2199/2022г. по описа на РС Кюстендил се установява, че след подадено от заявителя „Сити Кеш“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение, съгласно която И. С. С. е осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД, следните суми: 1000,00 лв. главница по Договор за паричен заем № 440878/05.08.2020, сключен между заявителя и длъжника; 268,12 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.08.2020г. – 07.02.2022г.г.;

118,09 лв. – законна лихва за периода 01.03.2021г. – 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 27,76 лева държавна такса и 22,11 лева юрисконсултско възнаграждение.

Установява се също, че длъжникът е депозирал възражение по чл.414а от ГПК срещу издадената заповед, с твърдения за изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, като е приложил разписка за сумата от 1 442.55 лева, заплатена на заявителя „Сити Кеш“ ООД.

С разпореждане № 87 от 09.01.2023 г. заповедният съд е дал указания на заявителя за подаване на становище в тридневен срок от уведомяването и за последиците от неподаване на становище в указания срок, една от които е обезсилване изцяло или частично на издадената заповед за изпълнение, включително в частта на разноските.

Заявителят е депозирал становище в предоставения му срок, в което не отрича, че длъжникът е заплатил на 09.01.2023 г. сумата от 1 442.55 лева, но твърди, че е останала непогасена сума в размер на 11.39 лева, при което е поискал издаване на изпълнителен лист за непогасения остатък от дълга.

С обжалваното определение, приемайки, че е постигнат желаният с подаване на заявлението резултат, а именно изпълнение от страна на длъжника по заповедта, съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Не е спорно, че длъжникът е заплатил на 09.01.2023 г. сумата от 1 442.55 лева, както и че е останала непогасена сума в размер на 11,39 лева, представляваща присъдена законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът признава този факт и представя доказателства за погасяването й в хода на настоящото производство.

В т.9 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В случая, отчитайки извършеното на 24.05.2023 г. плащане в полза на „Сити Кеш“ ООД на сумата от 11.39 лева, е погасено изцяло вземането на заявителя спрямо длъжника И.

С. С., при което обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

За пълнота и доколкото частният жалбоподател излага като довод за неправилността 2 на обжалваното определение недопустимостта заповедният съд при депозирано от заявителя по реда на чл.414а, ал.4 ГПК становище да обезсили издадената заповед за изпълнение, настоящият въззивен състав приема следното:

След постановяване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 412, ал.1, т.8 ГПК, респективно в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът има право да депозира възражение по чл.414а ГПК, че не дължи изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение. При подаване на становище от заявителя в указания от закона тридневен срок, нормата на чл.414а, ал.4, изр. второ от ГПК, задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя.

Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл.414а ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а ал.2 ГПК. Във всички случаи заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл.414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части.

Настоящият състав счита, че ако и да не е посочено, че заповедният съд разполага с правомощието заповедта да бъде обезсилена при приемане на възражението по чл.414а ГПК за основателно, то изрично постановяване на обезсилването се налага, доколкото представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се дължи плащане. След като законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта при неподаване на становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по същество.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №125/26.01.2023 г., постановено по ч.гр.дело №2199/2022 г.на Районен съд – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3