Определение № 19374 от 16.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8292/2026
- Вид
- Определение № 19374
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Катя Николова Велисеева, Цветомир Милчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 , пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19374 гр. София, 16.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508292 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД ЕИК 175330437 срещу определение №21084 от 08.06.2026 г., постановено по гр.д. №47258/2024 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №4043 от 02.03.2026 г., постановено по същото дело в частта за разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Наведени са възражения за прекомерност на присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, с довода, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че положеният от адвоката труд се свежда до депозиране на бланкетна искова молба и становище в единственото проведено съдебно заседание. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да е съобразен с размер на исковата претенция. Поддържа, че при предоставена безплатна помощ съдът може да определи възнаграждение и под предвидения в Наредбата минимум. Моли въззивният съдът да отмени обжалваното определение и да се произнесе по същество на изложените възражения.
Ответникът по жалбата в срока за това я оспорва с довода, че присъденото възнаграждение отговаря на положения от адвоката труд за защита по всички предявени и разгледани в производството искове, както и че то е реално заплатено. Сочи, че в хода на производството са събирани доказателства, както и че са проведени няколко съдебни заседания. Счита, че размерът на претенциите правилно е съобразен от съда. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред СРС е образувано по исковата молба на В.П.П., с която е предявен против „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за признаване нищожността на договор за потребителски кредит и в условията на 1 евентуалност иск за признаване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора, обезпечаваща кредита с договор за поръчителство. Първоначалният ответник е предявил насрещни искове за заплащане сумата 1359,79 лева, представляваща стойността на падежирали вноски за главница и в условията на евентуалност сумата 3789,08 лева представляваща остатъка от чистата стойност по кредита.
В производството ищецът е представляван от упълномощен процесуален представител като видно от представения договор за правна зашита и съдействие с бл. №710067 от 07.08.2024 г. на л. 67 от делото на СРС договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева.
С решение №4043 от 02.03.2026 г. по гр.д. №47258/2024 г. по описа на СРС, 36 състав съдът е признал за установено, че процесният договор е нищожен, отхвърлил е предявените от първоначалния ответник насрещни искове поради неоснователност на главната претенция за падежирали вноски и поради направено в хода на процеса плащане касателно чистата стойност на кредита като на първоначалния ищец и ответник по насрещните искове са присъдени претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса.
По повод подадената от „Кредисимо“ ЕАД молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане да бъде намалено присъденото от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност в хипотезата на предоставена безплатна адвокатска помощ районният съд е намерил същата за неоснователна като е приел, че в решението по делото са изложени подробни мотиви относно отговорността за разноските и я оставил без уважение.
Въззивният съд намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно като съображенията за това са следните:
Съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за разноски, и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА.
Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания. В случая процесуалният представител на ищеца е депозирал исковата молба, в която са изложени и доказателствени искания, вкл. за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, депозирал е отговор на предявените насрещни искове, явявал се е и в четирите проведени открити съдебни заседания заседание и е изразявал становища по възраженията и исканията на ответника, поради което съдът намира, че договореният и заплатен от ищеца адвокатски хонорар отразява действително осъществените по делото действия в защита интересите на ищеца, поради което не следва да бъде намаляван.
По наведените възражения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че макар първоначално спорът между страните да е сведен до тълкуване на договорните клаузи, с предявяване на насрещните искови претенции защитата на ищеца е следвало да бъде съобразена и с тях, за което е изготвен отговор на насрещна искова молба и са представени нови писмени доказателства. Последващото съединяване на искове е довело и до разглеждане на делото в няколко съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца е взел активно участие, поради което и възражението на жалбоподателя е неоснователно.
2
Относно възражението, че при преценка прекомерността на претендираното възнаграждение не следва да се съобразяват предвидените в Наредба за възнагражденията на адвокатската работа (НВАР) размери, следва да се с посочи, че изначално договорения и заплатен от ищеца хонорар (1000 лева) е под предвидения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НВАР размер от 1814,00 лева. Адвокатското възнаграждение е заплатено в брой съгласно вписаното в договора за правна защита и съдействие, като съгласно дадените в ТР №6/2012 г. по т.д. 6/2012 г. разяснения договорът служи за разписка. Предвид това наведените с частната жалба оплаквания касателно определянето и присъждането на адвокатско възнаграждение в хипотезата на предоставена безплатна защита са неотносими в настоящия случай.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което частната жалба на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 208051/29.06.2026 г. на „Кредисимо“ ЕАД срещу определение №21084 от 08.06.2026 г., постановено по гр.д. №47258/2024г. по описа на СРС, 36 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение №4043/02.03.2026 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3