Решение № 772 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3409/2025
- Вид
- Решение № 772
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 2а, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 772 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330203409 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление №
25-0444000269/20.05.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 05 ПЛОВДИВ, с което на Е. А. Б. е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката счита, че управлението на МПС от нея с вменената концентрация е останало недоказано с оглед събраните по делото доказателства. В откритото съдебно заседание се навеждат следните допълнителни възражения:
-че НП било издадено от лице без материална компетентност;
-че в АУАН и НП не били описани времето и мястото на извършване на проверката;
-че неявяването на водача да даде кръвна проба не можело да му се вмени във вина, доколкото регистрационните табели на управляваното от нея МПС били свалени и била загубила личната си карта.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 03.05.2025 година, около 02:55 часа, в град Пловдив, на бул.
"Освобождение" до блок номер 52, Е. А. Б. управлява личния си лек автомобил *** с рег.№ **** под въздействието на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Алко Тест Дрегер 7510", с фабричен номер ARNJ-0027, като уредът отчита 0.68 промила алкохол на хиляда, в издишалия от водача въздух. Проба номер 08039, извършена в 02:58 часа на 03.05.2025 година. Пробата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване номер 306952 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност. По време на проверката, водачът мирише силно на алкохол. Водачът не е дал кръвна проба.
Противно на изложеното в жалбата, съдът прие, че посоченото в НП е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.
Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото 2 доказателства:
- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание не само категорично потвърди изложеното в АУАН, но и внесе уточнения относно редица обстоятелства, приети за установени от наказващия орган;
-приложените по делото писмени доказателства, сред които талон за изследване и контролни стикери.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.
Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено а управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“
Според приложимата санкционна норма на чл. 174, ал.1, т.1 ЗДВП:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв, като наложената в процесния случай санкция отговаря на фиксирания в закона размер.
Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС № 8/1982 г.: „в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.“ Предвид показанията на актосъставителя, че водачката е била спряна 3 по време на движение на автомобила, този съставомерен белег се явява установен, а даже и преизпълнен.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредбата „ при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест.“
По аргумент от чл.3а от Наредбата и чл. 6, ал.10 от Наредбата, в случаите, когато:
-водачът е тестван с дрегер, но не оспори показанията на същия;
-или макар да е оспорил показанията на дрегера, не се е явил на посоченото в талона място за даване на кръвна проба за химическо лабораторно изследване в определения в талона срок за меродавни се считат показанията на дрегера, като те не могат да бъдат оспорвани от жалбоподателя, включително и с аргументи за техническа неизправност на дрегера.
Така изрично Решение № 53 от 27.05.2020 г. по н. д. № 1212 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 108/ 27 февруари 2014 , І НО, касационно дело № 2426 по описа за 2013, Решение № 531 от 23.01.2009 г. по нак. д. № 582/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 63/31 март 2017 г. по КНД №184 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 222 от 25.04.2012 г. по нак. д. № 618/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 138 от 16.07.2018 г. по н. д. № 430 / 2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 425 от 20.10.2011 г. по нак. д. № 2120/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 36 от 10.02.2012 г. по нак. д. № 2932/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 236 от 03.05.2010 г. по к.н.д. № 158/2010 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния случай са налице и двете посочени условия, доколкото:
- от една страна в АУАН нарушителката изрично е посочила, че не оспорва констатациите в него, като е налице пълно съответствие между концентрацията, посочена в АУАН и талона за изследване, - а от друга страна, въпреки издадения й талон, жалбоподателката не се 4 е явила да даде кръв за химическо лабораторно изследване.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА,
ДОПУСНАТИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ.
СВЪРЗАНИ
С
Противно на възраженията на защитата, НП се явява издадено от компетентен орган, видно от т.3.9 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
Действително (както коректно се сочи от жалбоподателя) издателят на заповедта Бойко Рашков не е заемал поста министър на вътрешните работи към датата на издаване на НП. Посоченото, обаче е ирелевантно, доколкото няма изискване в закона при промяна на лицето, упражняващо длъжност министър или друга длъжност, да се издават нови заповеди от друго лице за делегиране на правомощия, предвидени в съответния закон. При промяна на лицето, заемащо длъжност на орган, който по силата на закона има право да делегира правомощия, следващото лице на същата длъжност има право да издаде друга заповед, отменяща или изменяща вече издадената от предходното лице, без да има задължение за издаване на същата заповед – с идентичен обхват делегирани правомощия, която вече е била издадена от предходното лице, заемало съответната длъжност. В случая при липса на издадена заповед от последващ министър, с която оправомощителната заповед от 2021г. да е била отменена, същата в достатъчна степен легитимира материалната компетентност на наказващият орган.
Така Решение по канд № 20247180700719/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение № 1879/26.10.2022 год. на Административен съдПловдив, КАНД № 1559/2022.
Противно на възраженията на жалбоподателя, в АУАН и НП по достатъчно недвусмислен начин са индивидуализирани мястото и времето на извършване на нарушението и на проверката. Нарушителят е спрян в движение и проверката е извършена на място в град Пловдив, на бул.
"Освобождение" до блок номер 52. Управлението на МПС е констатирано в 02:55 часа, а проверката с дрегера е осъществена три минути по-късно в 02.58 часа.
След извършена служебна проверка съдът констатира, че при изписване 5 в НП на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е допусната известна непрецизност, като са изброени всички алтернативни хипотези визирани в нея, а именно: управление на МПС, трамвай или самоходна машина. Посоченото обаче не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице, доколкото при текстовото описание на нарушението изрично е посочено, че става въпрос за МПС и то лек автомобил, собственост на жалбоподателя, като надлежно е индивидуализиран и регистрационния му номер. Тоест същият чудесно е знаел за управление на какво МПС е наказан.
В този изричен смисъл Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1806 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1794 от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1490 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1363 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2698 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, в които изрично е посочено, че възпроизвеждането в НП на цялата санкционна норма, с всички визирани в нея алтернативи не представлява СПН, при положение, че от текстовото описание на нарушение е ясно коя алтернатива е релевантната.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НАРУШЕНО ПРАВО ДА СЕ ДАДЕ
КРЪВНА ПРОБА.
На първо място следва да се уточни, че даването на кръв за химическо лабораторно изследване не представлява задължителен елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Както вече се посочи, за ангажиране отговорността на дееца е напълно достатъчно установяване на съставомерната концентрация с дрегер.
Даването на кръвна проба за химическо лабораторно изследване, представлява една правна възможност, която законодателят предоставя на нарушителя да опровергае показанията на дрегера в случай, че ги оспорва.
В процесния случай, вече се посочи, че жалбоподателката не е 6 оспорила и е приела показанията на дрегера, видно от отбелязването в АУАН.
Въпреки това, при стриктно изпълнение на разпоредбите на чл. 3, ал.2 от Наредбата е издаден талон по образец, съдържащ всички необходими реквизити, включително и лечебното заведение, в което следва да се яви лицето. Определеният срок за явяване кореспондира на предвиденото от законодателя, талонът е надлежно връчен, поради което не може да се говори за каквото и да било накърняване на правото на защита.
Обстоятелството, че в изпълнение на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП като ПАМ на място са свалени регистрационните табели на МПС, управлявано от водача, по никакъв не накърнява правата й, доколкото в нейна тежест е да организира начина, по който да се придвижи до лечебното заведение за даване на кръв (чрез такси, като помоли близък или приятел да я закара или по друг начин), при положение че определеният срок в талона съответства на закона.
Разпечатката съдържа 60 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7043aed1-4484-48c8-92e6-5eb16f3b685c